/Поглед.инфо/ Открито писмо

До министъра на външните работи
на Р България г-н Кристиян Вигенин

Г-н Министър,

Напоследък е модерно в политиката, както и във всяка отговорна човешка дейност, да се използват опорни точки. Във връзка с поредния, сътворен от Вас дипломатически конфуз, този път относно посещението на председателя на руската Дума Сергей Наришкин в България, и твърденията на МВнР, че България като член на ЕС е “длъжна да приложи в изпълнение европейското решение за санкции срещу Русия заради кризата в Украйна”, съм упълномощен като председател на ПП “Нова Зора” да Ви посоча следните три основания за ориентири и едно предупреждение.

Първо, доколкото е известно на света, в последните над триста години нито географската дължина, нито географската ширина, на която и да е точка от света, са били основание да бъдат недостъпни за руснаците. И те са ги посещавали, включително и като столици - от Париж и Берлин през Виена, Прага, Варшава и Будапеща, до Букурещ, Белград, Рига, Талин, Вилнюс и София. И когато им се е пречело, а те са имали особено силно желание да го направят, не са идвали само на коне, а са използвали и други, по-особени средства за верижно придвижване, независимо какво твърди пренаписаната и подправена днешна история за тяхната освободителна мисия.

Като външен на България министър, имайте предвид това обстоятелство.

Второ, няма съмнение, че отношението на руснаците към братския български народ е добронамерено и непроменимо и никакви изявления на “чиновниците от МВнР на тази страна” не са в състояние да разтрогнат сътворения през вековете българо-руски геополитически културен, духовен и икономически съюз.

Това, че Вие си позволявате от името на България да затръшнете вратата на пословичното българско гостоприемство пред скъп и желан гост, говори не за някаква придобита недружелюбност на народа ни в семейството на т. нар. европейски ценности, а за отсъствие на български ценности в съзнанието на външния на България министър във Ваше лице.

Трето, не бива да забравяте, че всеки мандат има край и че е най-малкото несигурно, че момчето от Горно Драглище, Разложко, ще се радва още дълго на подкрепата на хиляди социалисти върху безкрайното търпение на които да изгражда своята, както му се струва, несвършваща кариера на брюкселски чиновник. Такива ги употребяват, но не ги уважават.

И едно предупреждение.

Г-н Министър, България все още не е 51-ви щат на САЩ и интересите на великата държава не са непременно наши интереси. В този смисъл волята на българския народ е безкрайна: ние ще отстояваме суверенитета си, колкото и трудно и скъпо да ни струва това. Защото знаем, че българският суверенитет не се трансферира, не се залага и не се продава, колкото и да са усърдни и неуморни търгуващите с него, дори когато по съвместителство са и външни на България министри.

В този смисъл, като имам честта да Ви уверя в непоколебимата ни воля на български патриоти, оставам верен на принципа, че нищо няма да бъде забравено и никой няма да бъде забравен. Така че, помнете – дипломацията е дело тонкое!

Минчо Минчев, народен представител

председател на ПП “Нова Зора”