/Поглед.инфо/ Докато симулираха, че ще правят нов кабинет, нашите политикани се пазаряха повече, отколкото Рузвелт, Чърчил и Сталин се пазаряха в Ялта, когато чертаеха следвоенното устройство на света.
Местните шарлатани обаче се надлъгват за собственото си устройване, което си е доста по-сложна задача, като се има предвид, какво представляват.
***
Едва ли са дотам глупави, че да са вярвали на Бойко, когато сутрин им казваше едно, пък вечер – друго.
Но гледаха да разтеглят дъвката, колкото е възможно по-дълго.
Да натрупат още малко тежест – главно в собствените си очи.
И не им омръзваше да играят в една пиеска с предварително известен край – кабинет ще има, когато на Бойко му скимне да го направи.
Но ония продължават да дават вид, че нещо зависи от тях.
***
Много бяха смешни, когато влизаха един по един в залата за „преговори“, като жадно се оглеждаха дали ги хваща някоя телевизионна камера.
А щяха да са по-интересни, ако се изнизваха през прозореца.
Веднъж казваха, че трябва да се прави на всяка цена правителство, за да не се хвърли страната в криза.
Сетне им идваше друг акъл: нещо им нашепвало, че народът вече иска избори.
Изповедниците на шепнещия народ.
***
Бойко пък седи на брега и чака, както бе казал мъдрецът, реката да довлече труповете на враговете му.
Очевидно се забавлява.
Дали ще се забавлява, ако реката довлече и собствения му труп?
***
Зловещата катастрофа в Хитрино му даде възможност да играе най-любимата си роля: на Бащицата.
Той има дълъг опит в тази роля – щом дори е бил в Хитрино на сюнета на кметския син.
Вече никне отвсякъде, така че неговата е ясна.
Обаче навлеците край него са направо смешни.
Как не схванаха, че никой не ги брои за слива, както се изразява Народа – без да шепне.
Освен това, между тях няма нито един, на чийто сюнет Бащицата да е бил.
Е, какъв шанс имат тогава?
Никакъв, разбира се.
***
Като ги гледам, те са готови и сега да си направят сюнет, но Бащицата не се е сетил да включи това условие в преговорите.
Все още.
След изборите ще се сети.
Не изключвам той да ги поощрява - тайно от публиката - да продължават да си въобразяват, че политическият кантар изобщо ги хваща.
Не лично – но Цветанов няма друга работа, след като загуби президентските избори.
Всъщност, кой ги загуби ще си остане най-дълбоко пазената тайна на ГЕРБ, но това е друга тема.
***
Вижте го един Румен Христов, например – и той се напъваше да прави кабинет, може и да е сънувал, че ще стане премиер.
Надуваше известно време този балон – и набързо се върна към празнословието, като се изрепчи, че ни очаквала „студена сибирска зима“.
Зимата идва, понеже Р. Христов няма да е премиер.
***
СДС - тази препатила организация отдавна е в кома и съществува единствено в мераците на шефовете й.
Същите са и останалите партийки от Реформаторския блок - той е сбириток от сенки.
Но никой вече не пита Кунева, стана ли България собственост на гражданите - или и това си остана във фантазиите на политическите цървули.
Кунева отдавна и за далаверата с ядрените блокове не я питат, та какво остава за другото.
Тия дни тя се глезеше нещо около Председателството на България – вместо да гледа да не откраднат НДК, докато го ремонтират.
***
Пиша дописката си и чувам от телевизора, че Агов щял да участва в сутрешния блок на Би Ти Ви.
Антон Хекимян изглежда е изперкал предпразнично, та е поканил тази политическа булонка в предаването си.
И щял да джафка нещо за световния тероризъм - сигурно ще го припише на Путин.
Агов открай време е ненадминат в слагачеството си - за да даде вид, че е жив, е готов да ближе денонощно задницата на Статуята на свободата в Ню Йорк.
Трябва да го ангажират, ще бъде голяма атракция.
Същият въздухар каза преди време, че Путин щял да има съдбата на Милошевич.
Ето такива идиотщини говорят тия типове - и сетне се чудят, защо разумните хора избягаха от „дясното“.
„Тайм“ определи руския президент за най-влиятелния човек на изминалата година, обаче тази мръвка си говори, каквото му падне.
И все се намира някой да му дава думата, да го ексхумира.
Хекимян, стегни се, няма да станеш Кеворкян, ако си толкова доверчив.
***
Такива като Агов и Румен Христов има смисъл да ги питаш само едно: как бе опозорена „синята идея“- и, всъщност, какъв политически педерастлък практикуваха някои, че да я докарат до този плачевен финал.
***
Бащицата е наясно и с това, той само се прави на гламав, напоследък много често.
Понякога им се хваща на номерата – и това го има.
Кръстев го изигра със заверата срещу Бокова, изложиха го зловещо и сигурно му се присмиват.
Сега пък други кръстевци му пълнят главата, че трябва да се поглези с „десните“ и да им даде някакви шансове - понеже те можели да му осигурят трафик на доверие в Европа.
Постни измишльотини, но изглежда му влияят.
Произвеждат ги измисленяци, някои от тях са си направо луди хора.
На ония от началото на Прехода странностите също им личаха – тия са по-засукани, но пък и по-нахални и празноглави.
***
Ето го Плевнелиев – пет години плещи нетърпими глупости.
Но винаги, когато се случва нещо наистина драматично, мълчи гузно-предвидливо, дума не обелва.
Накипри се и цъфна навремето в удавеното село Бисер, но сега не отиде в Хитрино - сигурно е крепял България да не се сурне обратно от лидерската си позиция в Европа.
Нашите държавници са си едни страхливци, нищо друго.
***
И винаги отвръщат поглед, когато се случи нещо наистина срамно.
Вместо да драпа за званието най-услужлив „европейски“ прислужник, Плевнелиев трябваше да направи изявление, че дивакът от Берлин е циганин, че неговата мерзост не е присъща на истинските българи.
Но си затрая – сигурно е решил, че това е дребна историйка.
***
Има обаче нахалството да казва, че носи отговорност за всеки от нас – представяте ли си.
Но не и за онзи дивак.
Той и останалите политически главанаци веднага са забравили случката.
Обаче за германците фалшивият „българин“ от Добрич вече е същият като насилниците от Кьолн, не се различава по нищо от Ордите от нашественици.
Целта е постигната – ние сме същите диваци и трябва да си стоим в нашето Гето – България.
И смирено да пазим Европа.
***
И Бащицата нито една дума не каза за дивака от Берлин.
***
Той си зяпа, как коалиционните му „партньори“ цамбуркат в калната българска река.
И печели време – за да се съвземе ГЕРБ след внезапния нокаут, който му нанесе генерал Радев.
Сега Плевнелиев ще брои още няколко пъти до десет, докато ГЕРБ се изправи – и затова подлярски прехвърли съставянето на служебен кабинет на Радев.
Жалко, защото публиката с нетърпение очакваше, дали ще надмине собствените си досегашни щуротии.
Навремето се дра срещу Живков, наричаше го лъжец и накрая назначи негов съветник за служебен премиер – той пък кристален комунист.
Такива са тия хора, сякаш съществуват в някакъв постоянен световъртеж.
***
Бащицата зяпа реката, но дали вижда, че тя влачи и тлъстото туловище на военния му министър Ненчев?
Той пък вече е обвиняем – като начало по две производства, обаче не спира да мели: скоро предложи военните да минават през детектор на лъжата!
Прехода не познава такъв нахалник.
Сега ще започне да се дере, че го преследват, защото искат да превърнат България в руска губерния.
Елиминираш колхозника Ненчев – и я получаваш на тепсия.
***
За някои министри, Бащицата и коалиционните му шутове снижиха до максимална степен критериите за кадърност и почтеност, направо ги хвърлиха в помийната яма.
***
Лигавенето ще продължи с нова сила след изборите.
Бащицата трябва да нагласи новото каре от шутове, които дотогава ще са изгладнели и ще джафкат до прегракване.
Но накрая ще приемат всичките му условия и капризи.
***
От БСП пък са си едно малеби, както винаги.
Нинова казала, че те не ритали „паднал човек“.
Имала предвид Бащицата.
Дали и тя не е готова за онази река?
***
Тия хора не искат да проумеят, че когато правиш едно и също, не можеш да очакваш различен резултат – както бил казал Айнщайн, когото все още не са прекръстили в Айнщайн-ер.
Добре, как се управлява една държава с толкова лигавене?
***
Много е опасно човек да гледа телевизия.
Веднъж попаднах на едно малко филмче за Копола – той разказваше, как си търсел работа в киното и един го питал, дали знае руски, трябвало да се превежда някакъв филм на Айзенщайн-ер.
Така прочете дикторът името на великия режисьор Айзенщайн – а преводът е минал през една сюрия хора.
Как ще се издържат тия тъпоумни времена – и Господ не знае.
***
Има една много предизвикателна реклама, тя гласи: „Това е българска гайда. Ако я кръстим Джефри, тя пак си остава българска“.
Така е и с нашата политика, както и да я кръстим – Доналд, Владимир или Реджеб – тя все си остава една пробита гайда.
/от „Уикенд“ със съкращения/
***
