/Поглед.инфо/ Помня, сякаш беше вчера: по това януарско време, когато метър сняг не беше бедствие, а радост за окото на селянина, дядо, на когото нося името, обичайно ставаше първи.
Запалил е печката, сложил е огромния чайник, натъпкан с билки от Балкана и шета по двора... Игриви пламъчета въртят щур танц по стените, сякаш в стаята е влязла Мая Плисецкия, а капачето на чайника леко поддрънква...
Ухае на планина.
А дядо по риза разрива партина – първо до животните, за да ги нахрани, след това до сушината, където са дървата и въглищата и накрая до пътната врата...
Топлото ни е размърдало и навираме нослета в потните прозорчета, за да зяпаме какво е направил снега през нощта...
А дядо вече е привършил, сваля ризата, награбва с шепи кристално чистия сняг и разтърква тяло до кръста...
Ние зиморничаво потръпваме, а гърбът на дядо червенее и изпуска пара, сякаш под кожата му има огнище...
Беше як, мускулест и не бягаше от опита, който мъжете са натрупали през студеното в годината.
И той пазеше три много важни зони на мъжкото тяло, както е правил вероятно и баща му: краката с вълнените навуща, кръста с вълнения пояс и главата с калпака!
Иначе можеше да шета и със запретнати ръкави.
Аз, неговият внук, ставам сутрин чорлав и унил, изнервен от интернет бдението, врътвам кранчето на топлата вода в банята, въртя процедури за ободряване, навличам пухения халат и сърбам първо кафе на дивана - сакън, да не пропусна просташкото дърлене в сутрешните телевизии.
Каква мъжественост се иска, нали?
Някога, например преди стотина години, дори омразните англичани са се възхищавали на нашите мъже по фронта. Българските войници са били челик! И тогава един от техните генерали казал приказка, дето по-сетне станала истина: ще ги видя аз българите, като плисне топла вода в мивките им!
Познал, че мъжката ни жила от топлото е омекнала.
И не само топлата вода – невероятният бум на технологиите през последните 30-40 години увеличи до неузнаваемст дистанцията между поколенията.
Не само между дядо и внук, но дори и между баща и син.