/Поглед.инфо/ Сметката бе умопомрачителна, но такива бяха този месец и на всичките им съседи.
Споделяха си за злото, което пак ги бе сполетяло вкупом, но всеки трябваше сам да се спасява.

- Живеем като в кръгова отбрана – изпъшка Генади.

Катя мълчеше, тя вече мислеше усилено как да се спасяват.

Да вземат на заем? Нямаше от кого – всичките им бивши колеги, приятели и познати бяха бедни като тях.

А да протестират или да откажат плащането, даже не си и помисляха – знаеха, че ще бъдат смазани.

- Този път няма спасение! – формулира положението Генади.

- И какво – да мрем ли?- попита тихичко Катя, жена му.

- Щом трябва – ще мрем! – сопна се Генади.

Никога не бяха си говорили по този начин, но сега и двамата осъзнаваха, че отърване няма.

В квартала тях двамата ги наричаха Гълъбчетата, защото все вървяха двамата, винаги тихички и кротички, както се казваше - и на мравката път сторваха.

Отстъпваха, отстъпваха, но сега нямаше накъде.

- Ще трябва да се мре!.. – прошепна Генади, а Катя заплака.

После ежедневните грижи ги погълнаха и сякаш забравиха за сметката.

Генади пак отиде в офиса на фирмичката, която обслужваше като счетоводител, но не се бави дълго и се прибра.

Вечерта Генади вдигна кръвното, а на сутринта за първи път от толкова години Катя реши да отиде сама до супермаркета за хляб- гълъбчетата друго и не купуваха, парите им все не стигаха...

Тръгна Катя бавно и полека, а хората от блока я гледаха удивени – от много години не я бяха виждали сама. Толкова изненадани бяха, че не им оставаше време да попитат защо е така, къде е Генади....

Катя усещаше воя на незададените въпроси, вървеше и си мълчеше – какво да каже?

Влезе в магазина, купи хляб и тръгна да се прибира.

Влезе в апартаментчето и мигом усети, че нещо се е случило. Изтърва хляба. Не се наведе да го вземе, защото усещаше – страшното предстои.

Не посмя да го повика, защото сякаш знаеше, че той вече не може да й отговори.

Вървеше бавно и очите й шареха.

Откри Генади обесен в банята.

Когато все пак се дотътри до холчето и седна на любимото си място, видя бележката:

„Мила, нежна и прекрасна.

Пари за сметката намерих – оставил съм ги в гардероба.

Тези пари аз ги откраднах. Няма да ти кажа откъде, щото ти ще отидеш да ги върнеш.

Плати сметката и свиквай да живееш вече без мене, защото аз извърших грях и се наказах..

Целувам те и знай, че в последните си минути съм мислил за теб.

Генади”.

Катя не усети как излезе на терасата и полетя като гълъбче надолу.

Не успя да разпери крила, а разтвори само ръцете си сякаш за да прегърне Генади още като го срещне...