/Поглед.инфо/ Помня, като че беше вчера – Кошлуковите студенти вилнееха, окупираха университети, правеха шествия, пишеха декларации: този да падне, онзи да го вдигнат – какви невероятни, наивни времена! Когато народецът вярваше, че и на неговата улица е изгряло мечтаното слънчице, че ще върти западна кола, ще се плацика в собствен басейн с две липи отпред…

И бяха избрали Пловдив за национална конференция. Дълг професионален, хич не ми е до хлапетии, ама отивам и аз – кореспондентът на „Дума”, тираж 800 хиляди бройки!

Влизаме с други колеги, кротко присядаме, слушаме пъпчиви апломби за новите евроатлантически ценности…И изведнъж водещата хваща микрофона и обявява категорично: Кореспондентът на „Дума” да напусне залата!

Демократично, нали?

Аха, да стана и да им тегля една майна и до мен кореспондентът на БТА скоква и казва безапелационно: „Ако изгоните кореспондентът на „Дума”, напущаме всички журналисти, отразявайте си конференцията!”

Пъпчивият президиум се слиса, събра глави, умуват и по едно време обявяват: „Добре, да стане всеки журналист и да се представи от коя медия е!”

Явно , искат мен да барнат!

И веротно хлапачките и хлапаците са си представяли кореспондентът на Дума един озверял старец, с пет диоптъра очила и мустаци, с поглед на вампир. А тогава и аз имах брада, шведска, без мустаци…

Почват колегите един по един да стават и да казват откъде са…

Идва моят ред, надигам се, пускам една усмивка:” Ами, аз съм на Дума!”

Хлапетата вместо да ме освиркат, почнаха да ръкопляскат… Така и не разбрах за какво бяха аплодисментите… Предполагам, че заради брадата!