/Поглед.инфо/ Владимир Каролев, в. „Преса”
Преди няколко дни управителят на Европейската централна банка Марио Драги изненада капиталовите пазари с изказване, че ЕЦБ ще направи всичко, каквото е нужно, за да запази еврото. Въпросът е, че никой няма да му позволи „да прави нужното". Защото ЕС е различен от САЩ.
Евросъюзът може да е задружен по много въпроси, но той не е семейство, в което богатите са готови да подпомагат по-бедните до безкрайност без в замяна да видят - като минимум -мерки, водещи към повече работа и по-малко фиеста. След изказването на Драги финансовият министър на Германия напомни, че ЕЦБ има ясни цели, от които основната е ниска инфлация. С други думи, Драги няма да получи мандат да се намеси агресивно в пазарите, което (временно) да облекчи положението на задлъжнелите държави за сметка на повишаваща се инфлация...
Проблемът с безработицата и конкурентността на икономиките на задлъжнелите държави е критичен, а псевдорешенията го задълбочават, вместо да го решат. Почти няма инвеститорска или работодателска асоциация в Европа, която да не се е изказала отрицателно за нивото на регулации в пазара на работна ръка и нивото на данъчното бреме в задлъжнелите държави.
Стимули като държавни инвестиции и субсидии, като повишаване на данъци досега се провалят във всяка
въвела ги държава. По-високите данъци задушават бизнеса и потреблението, увеличавайки сивия сектор. Нито в Португалия, нито в Гърция те доведоха до повишени бюджетни приходи. Тъкмо обратното.
Закрепостяването на работния пазар буквално задушава френската икономика, като големите работодатели вече се надпреварват кой да изнесе повече работни места зад граница - наскоро „Ситроен" обяви закриването на близо 10 000 места във Франция. В същото време повишаването на данък доход във франция до 75% и данъка върху финансовите трансакции в сила от тези дни води до масово изтичане на капитали, данъчни регистрации и местожителства към Англия, Швейцария и даже Германия. Отказът от реформи в Испания и Гърция има подобен ефект.
А Берлин, Лондон и Берн не са братя нито на Париж, нито на Мадрид, нито на Атина. Братска помощ и саможертва няма да видим скоро в ЕС просто защото европейците не са един народ. И докато в САЩ федералното правителство има силата и авторитета чрез специфични механизми частично да компенсира по-слабо развитите щати за сметка на другите, в Европа нито централната власт има мандат да прилага такива мерки, нито дисциплинираните държави имат някакъв интерес да поемат прекомерна тежест или да търпят колосални пропуснати ползи поради политическия инат, нерационалност или дори праволинеен мързел на задлъжнелите и неконкурентни народи.