/Поглед.инфо/ На редовното си заседание в сряда, 13 май, членовете на правителството ще се запознаят също с отчет за касовото изпълнение на държавния бюджет за първото тримесечие на 2015 г. към края на месец март 2015 г. се отчита излишък в размер на 257,1 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП).

Той се формира от превишения на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 156,2 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 100,9 млн. лева. Съпоставена с края на март 2014 г., бюджетната позиция се подобрява с 1,4% от БВП. По-високите приходи продължават да бъдат основният фактор за подобрението на бюджетното салдо, докато разходите се развиват съобразно заложеното във фискалната рамка. Темпът на нарастване на приходите изпреварва значително темпа на нарастване на разходите, което води и до отчетеното подобрение в бюджетното салдо.

Размерът на фискалния резерв към края на първото тримесечие е 11,1 млрд. лева.

Очаква се правителството да реши, че през новата учебна година ще бъде увеличен планираният прием по приоритетни за обществото направления като педагогически и информационни науки, машинно инженерство, архитектура, биотехнологии, растителна защита.

Според решението, държавните висши училища ще може да приемат нови 58 386 студенти, а частните – 15 812. Очакваният прием на докторанти е 2143 за държавните ВУЗ-ове, 110 – за частните, и 313 – за научните организации.

Утвърденият брой на приеманите за обучение на студенти и докторанти се основава на принципа за широк достъп до висше образование – достигане на равнище от 36% завършили висше образование на възраст между 30 и 34 г. през 2020 г. Това ще способства и за създаването на по-широки възможности за обучение във висшите училища в рамките на концепцията за учене през целия живот.

В дневния ред на правителственото заседание са включени предложения за удостояване на петима изтъкнати дейци на културата с орден "Св. Св. Кирил и Методий". Предложенията са за скулптора Георги Чапкънов, цирковия виртуоз Александър Балкански, кинокритика Неделчо Милев, създателя на съвременния читалищен мениджмънт Николай Дойнов и оператора Иван Цонев, превърнал хроникьорството в изкуство с висока естетическа стойност.