/Поглед.инфо/ Интервю на Драгомира Станоева с Шаул Камиса Раз, посланик на Държавата Израел
Как решихте от Държавата Израел да направите тази Спогодба за временна заетост с България?
На първо място споразумението се подписа в рамките на двустранната среща на правителствата. Споразумението беше инициатива на министър-председателя Бойко Борисов и министърът на труда и социалните грижи Тотю Младенов. Естествено, те бяха разпознали и идентифицирали проблема с безработицата - вътрешно, това им беше дало тази идея - да предложат български работници, да заминат на работа в Израел.
Това предложение попадна точно на място, там където всъщност се оказа, че може да задоволи и един интерес на Израел. От една страна българското правителство има възможност да осигури финансова стабилност на българските работници и семействата им, а от друга Израел да задоволи своята потребност от работници, за да може да се построи онова, което е нужно на израелските граждани, които имат сериозен проблем с жилищното строителство. Дълги години в Израел нямахме засилено строителство на жилищни проекти. И сега се е натрупала една такава нужда и потребност от рязко и бързо строителство.
В рамките на тази година, която ние вече действаме имаме около 800 работници и с много голямо задоволство научаваме за удовлетворението от страна на работодателите им в Израел. Много са доволни от българските работници, защото ги определят като скромни, много добри хора, много добри работници и наистина добри професионалисти, което означава, че и професионалното представяне на строителните работници е наистина добро. Тук-там сме имали и случаи, при които не са достатъчно добре подготвени. И затова много държим процеса на подбора на този персонал да бъде стриктен, и така въобще да не стига до такава ситуация - в която да сме завели вече работника там и да го връщаме след това.
Наблюдава се известно забавяне в признаването на „Хизбулла" за терористична организация в целия свят. Толкова ли е опасна „Хизбулла", че никой не иска да я обяви за терористична организация?
Аз мисля, че „Хизбулла" не е толкова страшна организация. Тук просто има други интереси, които въздействат. Най-вероятно има държави, които не искат да влияят зле на „Хизбулла", да въздействат по политически начин на „Хизбулла". Държави например като Ливан, които имат взаимоотношения с „Хизбулла" и нямат интерес тя да бъде призната за терористична организация.
Ето например Ливан, за нея може да се каже, че тя им дава и територия, в която те да действат - дава им възможност да влизат свободно в Ливан, да действат там, да оперират. По някакъв начин това е и легитимация на съществуването на „Хизбулла", и на политическо, и държавно ниво. Фактически в Ливан имат депутати в парламента, които са от „Хизбулла", така че те имат политическо представителство. И всъщност „Хизбулла" има много силно влияние. Например, те имат влияние върху избора на ключови позиции в държавата. От друга страна имаме и държава като Иран.
Това е една държава, която се намира под сериозен натиск, вече и от целия свят и заради това, че се занимават със създаване на атомна бомба. За повечето държави явно е трудно да открие връзката между Иран и „Хизбулла", защото въпреки санкциите има много страни и такива от ЕС, които се намират във връзки с Иран.
Всъщност тук има едни решения, при които държавите не искат да поемат отговорност, да застанат ясно и категорично по отношение на „Хизбулла". Въпреки че ние имаме информация и знаете за резултата от разследването на бургаския атентат е абсолютно ясно, че човекът, който е извършил атентът, е свързан с терористичната организация.
Освен това „Хизбулла" дава един много сериозен дял в подкрепа на Асад - те са негово военно крило и действат като военна закрила на неговата партия. Ние имаме пълни доказателства за всичко, което ви казах по отношение на Асад. И всички тези материали и доказателства са дадени на държавите от ЕС. Те доказват, че „Хизбула" са отговорни и стоят зад почти всички атентати, които се слуват в момента. И е много жалко, че няма такова смело лидерство, което да посрещне и признае фактите такива каквито са.
Има ли опасност да се повтори атентатът, който стана на летище Сарафово?
Няма съмнение, че „Хизбулла" ще продължи да намира всяка една възможност и да се възползва от нея по най-добрия начин, за да организира терористичен акт. Всъщност в България сега те се чувстват съвсем свободни, защото никой не ги спира. Очевидно никой не застава срещу тях. Но те са достатъчно умни, за да не оставят следи след себе си и да не остават видима връзка между себе си и съответния терористичен акт.
По същия начин могат да направят терористичен акт, където има концентрация на много туристи например или на хора, заради някакво друго събитие. Това, което аз предлагам и препоръчвам на ЕС е да проявят много повече отговорност и да бъдат много по-сериозни по отношение на ограничаване на дейността на „Хизбулла" в Европа. Трябва да бъдат достатъчно смели, за да я вкарат в черния списък с терористични организации. Защото те могат да направят нови терористични актове. В това съм категоричен и мога да го докажа.
Ние сме категорични, че „Хизбулла" стои зад терористичния акт в Бургас и не само те, но и Иран.
Ваше Превъзходителство, следите ли сериалът „Недадените", който се излъчва по БНТ?
Още не мога да го проследя, защото само първата серия мина, но ги имам на диск. Аз съм много наясно и навътре в програмата за честване на 70 години от спасяването на българските евреи, аз съм част от тази програма. С партньорите си там сме говорили затова, че наистина е необходимо да има разясняване и разпространяване на информацията чрез такива неща като филми, сериали или други такива. Не съм гледал първата серия, признавам.
Мнозина израелски интелектуалци твърдят, че българската държава е може би единствената страна, която успява да спаси своите евреи. Според някои български интелектуалци като например Леа Коен, Валери Петров, Анжел Вагенщайн - България носи отговорност за избиването на евреите в Македония и Одринска Тракия. Как ще коментирате този дисбаланс в мненията на двете страни?
На първо място искам да кажа, че съм категоричен затова, че България е спасила евреи. И спасението на тези евреи по време на Втората световна война извира от българската общественост, от българския народ - това е действие, което не е формулирано като дейност на правителството, тоест, то не е спуснато отгоре-надолу, а обратното надолу-нагоре - от народа. Упражнен е натиск от църквата, знаете на общественици и други видни граждани на държавата върху представителите на парламента.
Докато този натиск довежда до това, че от активна позиция на българското правителството - за изпращане на българските евреи, те преминават в пасивна позиция. Що се отнася до Тракия и Македония или мога да кажа териториите, които са сега в Северна Гърция или бивша Югославия - няма как се избяга от отговорността на българското правителство по онова време, не отговорност на народа, а отговорност на правителството, за това, че е изпълнило изискването на Германия да изпрати евреите.
Има един момент, в който няма как да не се поеме отговорност за това, което се е случило там.
Българските войници са качвали физически тези евреи на влаковете, те са ги съпровождали до влаковете. Превели са ги през Лом, вие знаете, че там са били стоварени тези евреи и са били прехвърлени в други влакове, за да отпътуват - тоест българското правителство носи отговорност.
Но несъмнено това действие е по-маловажно от спасяването на голямото количество евреи на територията на България. Смятам, че е много важно да припомним на българите това, което се е случило по отношение на спасяването. Това ще даде сила и ще подсили позицията на България. Трябва да признаем отговорността си и за слабостите, които сме имали в историческия момент - това е един исторически провал.