/Поглед.инфо/ Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, БСП щяха да получат 20,5 %, ГЕРБ - 19,3 %, ДПС - 7 %, „България без цензура-ВМРО-ЗНД-Гергьовден” – 7.5 %, „Атака” – 4.5 % и АБВ – 3.5 %.
Това сочат данните на редовното изследване на социологическия екип на Института за модерна политика (ИМП). Изследването е проведено в периода 7-13 май 2014 г. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+) на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място. Общият обем на извадката е 995 лица, а информацията е получена чрез стандартизирано интервю "лице в лице", проведено сред 987 респонденти. Изследването е поръчано и изпълнено от Института за модерна политика, като финансирането за изследването идва от ИМП.
В сравнение с данните от проучването на ИМП през април, когато лека преднина имаше ГЕРБ, в настоящето проучване преднина от 1.2% се регистрира за БСП - делът
от респондентите, които заявяват подкрепа за левицата е 20.5 %, докато подкрепата за ГЕРБ възлиза на 19.3 %. Хипотезата е, че тази преднина се дължи на активната кампания и многобройните срещи с хората, които БСП провежда в цялата страна, както и на позицията на партията по отношение на трагедията в Одеса и събитията в Украйна. Регистрираната преднина за БСП обаче е твърде крехка и предизвикателството в изборния ден и пред БСП, и пред ГЕРБ ще бъде доколко те ще успеят да мобилизират своите поддръжници да гласуват. От това ще зависи в голяма степен и изхода от оспорваната и на практика паритетна битка между двете най-големи партии.
За „България без цензура-ВМРО-ЗНД-Гергьовден”, „Атака” и АБВ ще бъде дори още по-важно доколко ще съумеят да мобилизират привържениците си да отидат до урните в изборния ден, за да бъдат достигнати горните нива на подкрепа, която декларират респондентите. Избирателната активност ще окаже най-пряко отражение върху резултатите на тези формации.
В последните проучвания на ИМП „Атака” бележи определен ръст, който към момента сочи потенциал за спечелване на евродепутатски мандат. Хипотезата е, че този ръст се дължи главно на активната проруска позиция на партията в контекста на украинската криза. Наред с това, периодичните скандали около „Атака” по-скоро допринасят за мобилизацията на нейните привърженици, отколкото да ерозират електоралната й подкрепа.
Коалицията, оглавявана от Николай Бареков, е в процес на изграждане на свое твърдо електорално ядро. Понастоящем структурата на подкрепата за ББЦ и коалиционните им партньори е по-скоро мозаечна (хора, които са били гласоподаватели на малки партии, на ГЕРБ, „Атака”, НДСВ, БСП). Предизвикателството пред тази коалиционна формация ще бъде доколко в изборния ден тези високи нива на декларирани симпатии ще се материализират в реален вот.
Трансформирането на декларираните симпатии в реален изборен вот ще бъде особено важно и за АБВ на Георги Първанов, която генерира симпатии предимно от избиратели с лявоцентристки и социалдемократически профил. Хипотезата е, че роля за допълнителна мобилизация на симпатизантите на АБВ в краткото оставащо време до изборите би могъл да изиграе ефектът "Ивайло Калфин", тъй като в кампанията водачът на листата Калфин съумява да "преведе" на все по-разбираем език темата "ЕС" на избирателите.
Съществено значение за резултатите от изборите ще има и избирателната активност, като по-слабото участие на избирателите ще облагодетелства партиите с твърди електорални ядра - БСП, ГЕРБ, ДПС и „Атака”. Обикновено в социологически проучвания декларираната от респондените готовност за гласуване е по-висока от реалната избирателна активност. Според ИМП очакваната избирателна активност на 25 май е между 2,4 и 2,8 милиона избиратели.
Под бариерата от 5,88 % биха останали Реформаторският блок – 2.5 % и НФСБ – 1.4 %. Прави впечатление, че делът на респондентите, които декларирарт подкрепа за отделилата се от Реформаторския блок партия „Синьо единство” е 0.9 %, което вероятно е сред причините за ерозирането на подкрепата за Реформаторския блок, която регистрираме в последните месеци.
Подкрепа под 1 % се регистрира за Зелената партия на Александър Каракачанов, коалиция „КОД-Антония Първанова, Илияна Раева”, партия „Зелените”. Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за независими кандидати е 0.2 %.
Гласоподавателите, които са твърдо убедени, че трябва да има предсрочни избори до края на годината, ако евровотът покаже спад в подкрепата за управляващите е 11,7 %. На обратното становище са 46.5 % от респондентите, а 41.8 % не могат да преценят дали резултатите от 25 май трябва да имат такива политически последствия
Делът на респондентите, които смятат, че позицията на БСП относно трагедията в Одеса и събитията в Украйна е най-близка до тяхната възлиза на 22.9 %, докато 12.3 % посочват „Атака”, а 10.7 % ГЕРБ.
На въпрос „Ако трябва да избирате между членство на България в ЕС или в създавания от Русия Евразийски съюз, какъв би бил Вашият избор” 71,3 % от респондентите подкрепят членството в Европейския съюз, едва 13.1 % сочат Евразийския съюз като свой избор, а 15.6 % от респондентите не споделят нито единия, нито другия избор.
Най-нисък е делът на респондентите, които дават положителна оценка за омубдсмана – 4.9 % при 53.5 % отрицателна оценка и за Народното събрание – 7.2 % положителна оценка, а 43.5 % отрицателна. За първи път през последната година делът на респондентите, които дават положителна оценка на правителството на Пламен Орешарски, е по-голям, отколкото тези, които оценяват положително работата на държавния глава Росен Плевнелиев. Положителна оценка за дейността на Министерския съвет дават 18.7 %, а отрицателна - 39.2 %. Положителна оценка за работата на президента дават 13.9 %, а отрицателна - 41.5 %. Хипотезата е, че това се дължи на трайно установената линия на президента Плевнелиев да не съблюдава надпартийния характер на институцията, която по Конституция следва да бъде неутрална власт, която съдейства за решаването на политически и междуинституционални кризи и генерира съгласие по общонационалните цели. Вместо това президентът слезе на терена на текущите партийно-политически борби и се противопостави открито на правителството, като по този начин зае страната само на една част от обществото – на опозиционно настроените към сегашното управление избиратели, загубвайки в голяма степен доверието на другата част от обществото, която намира своето политическо представителство в управляващите в момента политически сили или е настроена по-неутрално към колизиите между управляващи и опозиция. Значение за по-малкия дал положителни оценки за президента вероятно има и неговата активна и твърда позиция на противопоставяне на Русия в контекста на събитията в Украйна, която не е в съзвучие с доминиращите обществени нагласи по темата.
Тези резултати са декларираните към момента на проучването (7-13 май) нагласи на респондентите, а не са прогноза за резултата от изборите. Следва да се има предвид, че има разлика между декларативните нагласи, които изразяват предпочитанията на респондентите и това дали избирателите, заявяващи по принцип подкрепа за дадена формация или кандидат, ще отидат реално до изборните урни в изборния ден. Това зависи от множество фактори, сред които определящо значение
имат: организационно-политическият капацитет и наличието на мрежа от местни структури, които да мобилизират симпатизантите на дадена партия или коалиция за деня на изборите; способността на отделните формации и кандидати да комуникират ефективно своите послания в хода на кампанията и да мотивират своите потенциални избиратели да гласуват в изборния ден.
Резултатите са получени в отговор на въпрос с т.нар. „шоукарта“, в която са посочени регистрираните в ЦИК за участие в изборите партии, коалиции и независими кандидати.