/Поглед.инфо/ Гражданска организация иска от Конституционния съд да бъде конституирана като заинтересована страна по конституционно дело за обявяване на извънредното положение за противоконституционно.
АСОЦИАЦИЯ НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Асоцииран член на CIVICUS – Световен алианс на организациите
за гражданско действие, WashingtonD.C. www.civicus.org и на Световната
Асоциация на данъкоплатците, Стокхолм www.worldtaxpayers.org
Ф. д. № 85/2001 г. СГС –2 с.
Парт. № 8487, рег.V т.101 с.154 1606 София, пк 200;
Булстат № 130488122 E-mail: taxpayersbg.association@abv.bg
До
Конституционния съд на Република България
1594 София, бул. Дондуков № 1
чрез: електронните адреси:
Уважаеми Конституционни съдии,
Относно: Предложение по чл. 45 от Конституцията на Република България:
На основание чл. 45 от Конституцията на Република България, Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ – неправителствена организация за защита на законните интереси на българските граждани-данъкоплатци; се обръщаме към почитаемия Конституционен съд на Република България с предложение да бъдем конституирани като заинтересовани страни по конституционно дело № 7/2020 г., образувано по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето (ДВ, бр. 70/ 10.08.2004 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.).
Като споделяме напълно искането на Президента на Република България за обявяване на противоконституционност на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето, правим и
ПРЕДЛОЖЕНИЕ:
Почитаемият Конституционен съд да се произнесе по твърдяната от нас противоконституционност на Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за обявяване на извънредно положение със срок до 13 април (ДВ, бр.22/2020); както и на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34/2020 г., в сила от 9.04.2020 г.).
МОТИВИ:
(1) Атакуваното Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание за обявяване на извънредно положение със срок до 13 април (ДВ, бр.22/2020г.) считаме за пpoтивoпpaвнo, защото се мотивира с невярното, произволно, порочно твърдение, че извънредното положение се налагало „за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19.“ Това твърдение е една неистина. На територията на Република България – от февруари 2020 г. до днес – няма пандемия от COVID-19. Твърдим, че има сезонна грипна инфекция, породена от един от многобройните коронавируси (според медицинската наука те са около 200 вида), за което свидетелства и изключително незначителния брой инфектирани и смъртни случаи, приписвани на COVID-19. Иначе казано, атакуваното Решение на Народното събрание не е правно издържано, защото цели да създаде привидно основание за обявяване на извънредно положение въз основата на несъществуващ факт - пандемия, което противоречи на установеното от академичната наука, данните на Световната здравна организация (СЗО) и фактическото положение.
(2) Досежно фактическото положение: световните академични справочни издания определят „пандемията“ (от гръцкото πανδημία „цялото население“) като масово разпространена нова болест в глобален мащаб. Този термин не трябва да се бърка с „епидемия“ (от гръцкото επιδημία „сред населението“), определяна като прогресиращо заболяване – може и да не е инфекциозно, но с тенденция да се превърне в извънредна ситуация. В медицинската наука общоприетият епидемиологичен праг е болестта да е обхванала до 5% от жителите на дадена страна.
От историята знаем за чумната пандемия през XIV век, покосила, според различни оценки, стотици милиони в Азия и между 30% и 60% от населението на Европа. През XX век най-зловещи са пандемията от т.нар. испански грип, който, през 1918-1919 г. и отново през 30-те години, убива между 17 и 100 милиона души или 0.9-5.3 % от населението на земята. Пандемия е и разпространяваната от 1981 г. зараза от вируса ХИВ, отнела досега около 25 милиона живота. Пандемии имаме през 1957-1958 г. от т.нар. азиатски грип и през 1968-1969 г. – от т.нар. хонгконгски грип, всяка от които води до смъртта на около милион души.
(3) Досежно фактическото положение: в подкрепа на нашите доводи, че пандемия през 2020 г. в България няма, насочваме вниманието на почитаемия Конституционен съд към данните на Wоrldometers на СЗО за смъртните случаи, приписвани на COVID-19:
- на 21 март 2020 г. според тези данни общо в света има 11,418 смъртни случая, което представлява 0.0000011% от 7.7-милиардното население на земята; същият ден за България се сочат общо 3 смъртни случая (в Wоrldometers на СЗО няма данни колко са смъртните случаи на един милион от населението на страната);
- на 25 март – общо 18,906 смъртни случая или 0.0000019% от населението на земята; същият ден България е с 0.4 смъртни случая на един милион от населението на страната (или 0.0000004%);
- на 31 март – смъртните случаи общо са 38,090 или 0.0000038% от населението на земята; България е с 1 смъртен случай на един милион от населението на страната (или 0.000001%);
- на 5 април – общо смъртните случаи са 64,729 или 0.0000065% от населението на земята; България е с 2 смъртни случаяна един милион от населението на страната (или 0.000002%);
- на 24 април в света има 191,176 смъртни случая или 0.000019% от население на земята; България е със 7 смъртни случая на един милион от населението на страната (или 0.000007%);
- на 27 април смъртните случаи общо са 208,491 или 0.00002% от населението на земята; България е с 8 смъртни случая на един милион от населението на страната (или 0.000008%);
- на 13 май има 292,816 смъртни случая или 0.000029% от населението на земята; България е с 14смъртни случаяна един милион от населението на страната (или 0.000014%).
(4) Досежно фактическото положение: пак според данни на СЗО от сезонни грипни усложнения ежегодно умират между 290,000 и 650,000 в света. Това представлява между 0.000029% и 0.000065% от населението на земята. Иначе казано, приписваната на тазгодишната коронавирусна инфекция досегашна смъртност в света, към 13 май е в границата на, или около минимума на ежегодните сезонни грипни усложнения, според стандартите на СЗО. Това показват данните на СЗО, а не медии или политици. Това установяват и общоприетите критерии на академичната медицинска наука. Може ли да се говори за пандемия тогава?
(5) Досежно фактическото положение: в подкрепа на нашите доводи, че в България през 2020 г. не е налице пандемия, насочваме вниманието на почитаемия Конституционен съд към съдържанието на следните два акта:
- Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя за създаване на т. нар. Национален оперативен щаб: от текста на публикувания в някои медии препис на тази заповед е видно, че същата се издава на основание чл.24, ал. 1 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация (УПМСНА) „с цел организиране и координиране на действията на компетентните държавни органи въз връзка с обявената от Световнана здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на заболяването COVID-19 (инфекциозно заболяване, причинено от коронавирус 2019-nCov).“ По нататък заповедта задължава Националния оперативен щаб „да организира, координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19, както и да събира, обобщава и анализира цялата информация за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, и да информира медиите и обществеността“.
- Заповед № РД-01-114 от 5 март 2020 г. на министъра на здравеопазването: с тази заповед – на осн чл. 63 от Закона за здравето, се обявява грипна епидемия на територията на РБ считано от 6.03.2020 г. до 11.03.2020г. „във връзка с регистрирания в момента нов епидемичен подем на заболявания от грип и остри респираторни заболявания, вкл. и тежки остри респираторни инфекции в условията на епидемично разпространение на COVID-19 в световен план и препоръка на Националния оперативен щаб, създаден със заповед № 37/26.02.2020 г. на министър-председателя на РБ с препоръки.“
И в двата документа никъде не се говори за пандемия. В заповедта на премиера се сочи, че от Световната здравна организация е обявена спешност за общественото здраве от международно значение по отношение заболяването COVID-19, поради което се налага създаването в България на Национален оперативен щаб, който да организира предотвратяване разпространението на инфекциозното заболяване. В заповедта на министъра на здравеопазването заболяването е наречено грип с тежки респираторни инфекции. Не би и могло да бъде другояче, след като към 26 февруари, респективно към 5 март, броят за заболелите от грипната инфекция е незначителен: от данните на СЗО е видно, че на 21 март в България има само 3 (три) смъртни случая и общо 142 инфектирани! Недопустимо и заблуждаващо е понятията „спешност“, респ. „грип с тежки респираторни инфекции“ смислово да се идентифицират с понятието „пандемия“. Считаме тази заблуда за умишлено възпроизведена в Решението на Народното събрание от 13 март 2020 г., за да служи като мотив за противоконституционното въвеждане на извънредно положение. Защото от фактическата обстановка въобще не може да се направи извод за наличието на пандемия!
(6) При тази реалност – от данните на Wоrldometers (https://www.worldometers.info/coronavirus/) на СЗО за България за липсата на масова смърт, дори на епидемия, както и от огласените становища на медицински експерти-вирусолози/имунолози, считаме за напълно неправомерно, заблуждаващо, произволно и некомпетентно твърдяното „наличие на извънредна ситуация във връзка с пандемия от COVID-19“ в Решениетоот 13 март 2020 г. на Народното събрание за обявяване на извънредно положение със срок до 13 април (ДВ, бр.22/2020).
Нещо повече, атакуваното Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, както и издаденият въз основа на това решение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34/2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), са в колизия с разпоредбата на чл. 57, ал.3 от Конституцията на Република България, която има заповеден характер. Върховният законодател – Седмото Велико Народно събрание изрично е разпоредил въвеждането на извънредно положение да става само със закон (не с решение), упражняването на отделни права да бъде ограничавано само временно, но без да се ограничават правата разписани в чл.32, ал.1: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.“
Виждаме обаче как налаганите мерки драстично засягат личния живот и здравето на гражданите, лишават хората от правото на труд, правото на придвижване на територията на страната, правото на здравословна и благоприятна околна среда, правото да не бъдат подлагани на медицински, научни или други опити без тяхното доброволно писмено съгласие, заплашвани са с асиметрични санкции, подложени са на медийни атаки с фалшиви новини за всеобщ мор, какъвто светът не познава... На практика Решението от 13 март 2020 г. на Народното събрание, както и издаденият въз основа на това решение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. – дори при напълно здрави хора, водят до стресови ситуации, които неизбежно отключват неинфекциозни хронични заболявания (на сърдечносъдовата, кръвоносната, храносмилателната, дихателната система, рак, диабет и др.), водещи до преждевременна смърт. Иначе казано, ограничителните мерки, произтичащи от атакуваните Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание; и издаденият въз основа на това решение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., извършват посегателство върху личния живот, честта и достойнството на гражданите, мащабно увреждат интереса на гражданите и обществото, дори могат да доведат до преждевременна смърт.
(7) Обстоятелството, че атакуваните актове мащабно увреждат гражданите и обществото, е засвидетелствано в данните на СЗО, изложени в т. (3) по-горе. Оказва се, че след Решението от 13 март 2020 г. на Народното събрание за обявяване на извънредно положение (ДВ, бр.22/2020), смъртните случаи в България рязко нарастват. Отново насочваме вниманието на почитаемия Конституционен съд към Wоrldometers на СЗО: откакто в данните на СЗО се въвежда графа „смъртни случаи на един милион от населението“ за дадена държава, България на 25 март 2020 г. е само с 0.4 на един милион от населението; на 31 март имаме 1 смъртен случай; на 5 април са 2; на 24 април скачат на 7; на 27 април са 8; за да скочат отново на 13 май до 14 смъртни случая на един милион от населението на страната.
(8) Oтгoвopнocт нa Hapoднoтo cъбpaниe e пpиeтитe oт нeгo зaĸoни дa cъoтвeтcтвaт нa Koнcтитyциятa, зaщoтo нapoднитe пpeдcтaвитeли пoeмaт ĸaтo ocнoвнo cвoe зaдължeниe дa я cпaзвaт пoд ĸлeтвa, ĸoятo тe пoлaгaт cъглacнo чл. 76, aл. 2 нa Koнcтитyциятa, именно, да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Πpиeмaнeтo нa пpoтивoĸoнcтитyциoнeн акт e нeизпълнeниe oт мнoзинcтвoтo нapoдни пpeдcтaвитeли нa ocнoвнoтo зaдължeниe зa cпaзвaнe нa Koнcтитyциятa. To e във виcшa cтeпeн пpoтивoпpaвнo, зaщoтo cъглacнo чл. 4, aл. 1 нa Koнcтитyциятa Peпyблиĸa Бългapия e пpaвoвa дъpжaвa, ĸoятo ce yпpaвлявa нa пъpвo мяcтo cпopeд Koнcтитyциятa и нa cлeдвaщo мяcтo – cпopeд зaĸoнитe нa cтpaнaтa. Освен това гласувалите Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., както и издаденият въз основа на това решение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., на практика са престъпили клетвата си, приели са актове във вреда на интересите на народа и обществото, превърнали са се в клетвопрестъпници.
(9) На горното основание, правим ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ към почитаемия Конституционен съд да прецени и се произнесе дали с консумираното престъпване на клетвата по чл. 76, ал.2 от Конституцията се установява несъвместимост на народния представител да продължава да изпълнява пълномощията, предоставени му от народа? И дали клетвопрестъпничеството е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията му?
(10) Правим и ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, към исканото от Президента на Република България конституиране на министъра на здравеопазването като заинтересувана страна, почитаемият Конституционен съд да изиска от министъра:
- да представи научно обосновани данни за броя на инфектираните, респективо на смъртните случаи в България от обичайните сезонни грипни инфекции през зимните сезони на последните 10 години, които са относими за установяване на твърдяната от нас липса на пандемия от COVID-19 през 2020 г. в България, според данните на Wоrldometers на СЗО;
- да представи научно обосновани експертни оценки относно становищата на световно известни медицински експерти – вирусолози и имунолози, че през 2020 г. и в света няма данни за пандемия от COVID-19, според определението за пандемия в медицинската наука. Такива становища са публикувани в световната информационна мрежа, част от които сочим в:
https://swprs.org/a-swiss-doctor-on-covid-19/
https://swprs.org/corona-media-propaganda/
https://www.academia.edu/42813951/Pandemic_or_Panic
https://www.academia.edu/42953978/Meet_COVID_19_the_latest_brand_from_Emperors_Garments_Inc
Считаме, че искането министърът на здравеопазването да представи научно обосновани данни и експертни оценки ще предостави на почитаемия Конституционен съд необходимата специална информация в процеса на съобразяване установяването на истината.
Уважаеми конституционни съдии,
Считаме, че изложените дотук доводи и правни аргументи, в допълнение към аргументите в искането на Президента на Република България, дават достатъчно основание на почитаемия Конституционен съд, по образуваното конституционно дело № 7/2020 г. да обяви за противоконституционни чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето (ДВ, бр. 70/2004 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 44/2020 г.), Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание за обявяване на извънредно положение със срок до 13 април (ДВ, бр.22/2020) и издаденият въз основа на това решение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34/2020 г., в сила от 9.04.2020 г.).
18 май 2020 г.
С уважение,
д-р Радко Ханджиев – председател на
ГС „Асоциация на данъкоплатците в България"
Писмо на "Асоциация на данъкоплатците в България" до Конституционния съд