Изразеното в същата поражда необходимостта от внасяне на повече или по-малко яснота относно процедурата за съставяне на правителство – тема, по която тук, без да отегчавам потенциалния читател с подробно цитиране на конституционни текстове, си позволявам накратко да споделя изложеното, доколкото бих могъл да се надявам в очакване то да предизвика активиране на компетентните в материята юристи. Защото нали освен всичко говорим и за правова държава. А ако не само гражданите – участващи лично с действия или макар пасивно, споделяйки с активните убеждението в основателността за протестите, но и т. нар. политици действително се стремят към такава, би трябвало гласът на компетентните в правото да е най-силно чуваем. И ако не преди, винаги повече от онзи на каквито и да е представители на политическите партии, за които все едно на власт или в опозиция на първо място са едни или други интереси и как да бъдат постигани, а не толкова правовия или друг способ за това.
Въпреки строго погледнато т. нар. инвеститура на новосъздавано правителство да е присъщ предимно на парламентарното управление институт, тя само формално е чужда на монархическото или президентско управление. Тъй като при конституционно регламентирано, независимо монархическо или републиканско устройство на държавата, който и да е държавен глава не може да не се съобразява с мнението и одобрението на ония, които съставляват т. нар. „управлявани”. Затова в повечето конституции, дори при предоставена функцията за избор от монарха, респ. от президента, назначаването от тях на премиер и правителство е обвързано, макар с последващо съобразно определен един или друг срок за представяне на съответна програма, одобрение чрез гласуване на доверие от парламента. А при парламентарно управление самият избор на правителство е в компетентността на парламента. В тази връзка едно от уникалните според мен качества на действащата българска Конституция, а по мнение на някои недостатък от гледна точка на тромавост, е съчетаването в процедурата чрез обединяване на двата споменати принципа – ролята на държавния глава и водещата позиция на парламента. Разбира се би могло да се спори по така възприетата уредба. Но като се отчита, ако не преди всичко винаги онова, което несъмнено са имали предвид и заложили в нея представителите на суверена в Седмото Велико народно събрание в търсене и стремеж към постигане в конкуренцията между цитираните два принципа – балансирането между тях като условие, ако не гаранция за стабилност както при редовно правителство от една страна, така и в случаите на служебно от друга.
Съобразно установената от Конституцията процедура споделяните в цитираната публикация опасения, доколкото се касае за такива, от т. нар. „експертен кабинет”, бих казал са пресилени и не допринасят за успокояване, а за изостряне на така или иначе напрегнатата ситуация, в каквато се намират както институциите, така и гражданското общество. Дали и доколко, въпреки заявеното като неприемливо такова решение, зад подобни слухове и внушения от които и да е се крие, макар негласно заявена, ако не претенция оферта за евентуално явно или не включване с участие в или с подкрепа за такъв кабинет, а предписваното е с цел намек за такива от типа „предложение, което не може да се откаже”, е отделен въпрос. Както и да е, при категорично изразявания от страна на мнозинството граждани към настоящото управление не само в лицето на правителството, а и на т. нар. Народно събрание вот на недоверие, какъвто и да е друг освен служебен кабинет, би бил ако не неосъществим съобразно действащата Конституция, освен в случай, че и президентът реши без да се съобразява не само със същата, а и с гражданското общество в търсене на изход от ситуацията не в такъв, а в различен от него, категорично неприемлив от мнозинството граждани. Разпространяването на слухове и внушения като онези, предмет на спомената публикация, няма друга стойност като ефект, освен наливане вода в мелницата на ония, на които очевидно Основният закон на държавата не се харесва, мераклии да бъдат на власт и да управляват докато са живи, по каквато единствена причина бръщолевят за „нова конституция”. И нека е ясно, че каквито и да било пазарлъци в отклонение от предписаната в действащата процедура за съставяне на правителство, биха били в нарушение на същата. Онези, на които временно е възложено упражняването на една или друга от разделените власти, да не забравят, че са положили клетва да спазват Конституцията и законите на страната. А що се отнася до всички ония, които се конкурират за бъдещо такова възлагане, че първо и най-важно условие, за да спечелят доверието на суверена, е състезавайки се за него да се придържат безусловно към тях. А за това, безспорно, трябва да ги познават.
