/Поглед.инфо/ За всичко трябва да има добра подготовка и да не си мислим, че знаем всичко. Трябва да сме много внимателни и да планираме стъпките постепенно. Изборното законодателство не трябва да се променя рязко.
Самата идея за Изборен кодекс е най-силната страна на този юридически документ. Събирането на едно място на всички технологии, всички общи принципи и изобщо нещата, които са важни за изборите. Сам по себе си Изборният кодекс е добър, защото го има. Втората му добра страна е, че той запазва добрите традиции в българската изборна практика и в областта на самите технологии – избори, начин на гласуване, преброяване на гласовете и най-вече отчитането им след като бъдат преброени. В Изборния кодекс се затвърждава българската изборна машина, която е безпрецедентна в световната практика, казано без всякакви преувеличения. След като гласовете бъдат преброени и в Избирателните комисии от там нататък започва една процедура, която е абсолютно непробиваема. Не може да се прибави глас, не може да се отнеме. А това как се е броило в секциите е отделна история. Българските политически партии би следвало да изпратят свои представители във всички секции, които да следят за изборния процес. Кодексът също така дава възможност на наблюдатели и представители на политическите сили или застъпниците на кандидатите да участват в целия процес в секцията – от нейното отваряне до написването на секционния протокол. Всички, които се оплакват, че са били излъгани, да бъдат така добри да си признаят, че не са успели да покрият секциите със свои хора. Когато не се контролира един процес, той не може да бъде гарантирано честен. Нека не ревем на чужд гроб, а да си свършим работата. Политическите сили трябва да покрият избирателните секции със свои хора, които да следят да не се наруши техния интерес.
Това, което е хубаво в кодексът изобщо, а не само в новия му вариант, който не е чак толкова нов, е възможността за нови изборни технологии. Става дума за въвеждането на машинно гласуване, а в някаква по-далечна перспектива се говори и за интернет гласуване. Това са техники, които се диктуват от развитието на технологиите и ние не можем да избягаме от тях. Машинното гласуване по принцип улеснява преброяването на гласовете. То изключва случайни грешки. Избирате политическия субект, не можете да задраскате две квадратчета по погрешка, както става при обикновените хартиени бюлетини. Безспорно то има своите предимства. Целта на упражнението обаче е да убедим хората в две неща. Първо, че гласът им не се контролира. Второто, да се убедим наистина в предимството на този вид гласуване и да го съчетаем с хартиеното. Не може да минете от хартиено на машинно гласуване отведнъж. Има възрастни хора, които не са виждали компютър. Тези хора не можете да ги накарате от веднъж да гласуват по този начин. т.е. в секциите, където има машинно гласуване трябва да се предвиди и хартиени бюлетини. Дори един-единствен избирател да каже, че иска хартиена бюлетина вие трябва да му дадете тази възможност, иначе ще нарушите Конституцията. Ние вече гласувахме веднъж машинно през 2009 в няколко секции. Експериментът беше напълно успешен.
Слабост от гледна точка на обществения интерес е липсата на мажоритарен елемент в нашите парламентарни избори. Тази липса на мажоритарен елемент най-вероятно ще се компенсира от въвеждането на преференциалния вот. Ако преференциалният вот е с висока бариера, той ще бъде обезсмислен. За евроизборите има преференциален вот, но заради високият праг той нямаше реално разместване на листите. Германската изборна система е най-добрата. Сред политиците имаше такава нагласа да приемем най-накрая германската система. Но голяма част от тях се уплашиха, те по принцип се страхуват от всичко ново. За съжаление тя остава за бъдещето. Това е една втора слабост на кодекса. Различни специалисти биха видели и различни други слабости.
Искам да предупредя всички участници в изборния процес за нещо, което на пръв поглед изглежда добро, но може да се окаже лошо. Ще припомня тук китайската поговорка: "Внимавай какво си пожелаваш, защото то може да се сбъдне". В проекта за нов Изборен кодекс много силно са облекчени условията за участие на по-малките партии и различни кандидати. От една страна, това е хубаво. Всеки може да се пробва да участва в изборите. Депозитите са силно намалени. Само ще припомня, че до преди осем години депозитът беше 50 000 лева, а сега е 2500 лева, почти 20 пъти е намален. Броят на подписите, с които трябва да се подкрепи дадена кандидатура, също е намален. Какво ще се случи? Това дава възможност на всеки, който поиска да участва на изборите, да го направи. Ще имаме вероятно стотици партии, които ще се състезават в един изборен район. Представете си как ще изглежда интегралната бюлетина? Няма да изглежда добре. Това е първото. Второ, върху тази интегрална бюлетина трябва да има възможност за отбелязване на преференции. Това също ще бъде очевидно затруднено. Накрая последното нещо, за което никой не се досеща. Когато пуснете много участници на терена не трябва да забравяте, че те се състезават за един и същ електорален ресурс. Това са избирателите извън ядрата на големите партии. Тези малки партии, които масово излизат на сцената, ще се борят за гласовете извън БСП, извън ГЕРБ, извън ДПС и извън традиционната десница. А това не е чак толкова много, което остава. Съвсем ясно е, че когато повече хора се състезават за този ресурс, вероятността да наберат необходимия брой гласове пада силно. Да не забравяме, че никой не смята да пипа бариерата. Тя ще остане 4%, при което повече играчи на терена, по-малки шансове за тях. С една дума вие искате да участвате, участвайте, но няма да влезете. /БГНЕС
Професор Михаил Константинов, математик.