/Поглед.инфо/ На заседанието на НС на БСП в събота, 17 декември, Кирил Добрев, водещ дискусията по точката за критериите и процедурите за издигане на кандидатите на партията за народни представители, лансира две определено дискусионни тези.
Първата. Според докладчика отговорът на въпроса кой е избираемият кандидат при едни мажоритарни избори, например в североизточната част на страната - бакалинът, който държи вересиите на хората, или учителката - е категорично и еднозначно ясен: разбира се, бакалинът! Житейски навярно този отговор има сериозни основания, имайки предвид смазващата криза, задушаваща голямото мнозинство останали да живеят там.
Добре, но достатъчно ли е това наблюдение, за да приключим с въпроса кого БСП да издигне като свой кандидат на следващите избори? Всъщност сигурни ли сме, че нагласите на хората са така еднозначно предопределени, че и сред най-тежко засегнатите от кризата не е живо очакването и стремежът към живот, освободен от пресата на недоимъка? И че не биха разпознали в учителката носителя на тази надежда?
Втората. Че всъщност единственото и най-важното е нашият кандидат да е избираем - и толкоз! Да, но за какво всъщност издигаме кандидат - просто за да седне на мястото си в 44-то народно събрание? А какво става при първите спорни гласувания, където изборът е между материалния (личен?) интерес и публичния, обществения?
Връщайки се към въпроса за неизплатените, а и неизплатими дългове на хората по села и градове, не е ли уместно БСП да излезе с предизборно предложение за мярка, разчетена в държавния бюджет, за еднократно заличаване на дължимите суми от хора, живеещи в бедност или в риск от такава, натрупани до определена дата, така че да не се злоупотреби с подобна еднократна мярка? Прецеденти има - подобен опит е известен в други европейски страни.
И едновременно с това - да издигне паралелно предложение за специален закон за статута на учителя в учебното заведение и в обществото с всички гаранции за материална и лична сигурност, професионално развитие и обществено признание.
За да видим какви всъщност са или биха били нагласите на хората, когато решават кого да подкрепят и за какво. Въпросите далеч не са риторични. В по-общ контекст те засягат сърцевината на настроенията и намеренията, с които партията тръгва към изключително сериозните изпитания през следващите седмици и месеци.
В нулевите температури в заседателната зала на "Позитано" миналата събота явно склонността към по-концентрирано мислене и дебатиране също клонеше към нулата. Само че сме длъжни да осъзнаем, че изключителните изпитания, които ни предстоят, ни задължават да се ангажираме с възможно най-сериозно обсъждане на въпросите с кого и за какво тръгваме да търсим подкрепата и доверието на днешните български граждани, така силно отвратени от корупцията и продажността!