/Поглед.инфо/ Публикуваните списъци с посетителите на Цветан Василев в КТБ повдигнаха доста въпроси, но най-същественият от тях е този за целостта и достоверността на опазваната информация, след като квесторите влязоха в банката през лятото на 2014 г. Публикуваните списъци, които бяха пуснати от кръга около Делян Пеевски, са манипулирани и от тях са заличавани имена, което бе доказано от журналистите в сайта „Бивол”.

По-опасна обаче е манипулацията с информационния масив на банката, в който са запазени всички следи за нейното състояние до организираната атака, която се проведе срещу нея през юни миналата година. Неведнъж сме информирали нашите читатели за неправомерното изнасянето на досиета, документи и друга информация от страна на конкурентни на КТБ структури. Много документация е изнесена и от следствените органи под натиск от прокуратурата, което в България е равносилно на окончателната им загуба. Преди няколко дни „Гласове” получи информация за много по-сериозен риск за информационната система на КТБ, предизвикан от квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев преди осем месеца. Без никаква причина те решават да сменят системата, в която се съхраняват базата данни на КТБ, което с вероятност от 90% означава загуба на данни. Особено на фона на крайно некомпетентното и тенденциозно управление на двамата квестори

Със Заповед З-1960 от 28.08.2014 г. Станислав Лютов и Елена Костадинчев разпореждат едновременно смяната на SAN и внедряване на нова версия на програмния продукт СиСофт. 

SAN – Storage Area Network е обособена част от мрежата на една организация (в случая – банка), която дава достъп до хранилище, съдържащо съвкупност от бази данни. 

Всъщност в случая става въпрос за подмяна на самото хранилище, върху което се пазят данните от основната система на банката – данните за клиентите, сметките, операциите, салдата по тези сметки, условията на водене на сметките и т.н. Това е най-чувствителната информация на една банка.

Какво налага да се подменя хранилището на данните за клиентите при затворената КТБ? Предишният SAN е внедрен едва пет години по-рано, а такива системи не се подменят толкова често. Действащата система съвсем не е морално остаряла. Единствената причина това да се случи е, че старата система не е достатъчно голяма. При затворена банка, която няма да се развива повече, това също не е аргумент. 

Всеки банков служител знае какъв е рискът от смяна на системата, върху която се съхраняват данните от операциите на банката – това е най-големият възможен операционен риск след нашествието на извънземни и избухването на вулкан на Витоша. Напълно е реална възможността данните да се прехвърлят непълно, да изчезнат в голяма степен при прехвърлянето, да се видоизменят – без човешка намеса (поради грешки в програмата по прехвърлянето) или с човешка намеса.

Данните в системата на КТБ са в явен вид – всеки супервайзър с достатъчно правомощия има възможността да пипне директно в базата и да промени каквото реши. Точно в този момент информационните технологии се управляват от човек, който е доверено лице на квесторите – Стефан Шиваров. За тези си функции към момента получава 12 000 лв. месечно възнаграждение, без да се броят бонусите по граждански договор. По същия този договор не се предвиждат никакви ангажименти от страна на Стефан Шиваров за опазване на банкова тайна, няма неустойки, няма ангажименти. Единствената му задача е да въведе забрана за всички служители да ползват интернет и да следи какво правят служителите на работните си станции. Властта му в сферата на информационните технологии в КТБ е безгранична и включва освен полицейските функции подбор на ИТ персонала и т.н. (през декември 2014 г. квесторите разпростират властта му върху всички оперативни дейности в банката). Реално човек на граждански договор е заместил ръководителя на управлението, без да има никакви отговорности. Неслучайно лишеният от функции началник на ИТ управлението напуска скоро след това. За пълнота на картинката Шиваров по образование е индустриален инженер и е собственик на фирми за спортни игри (пейнтбол), въздухоплавателни услуги и какво ли още не, като между другото има и две фирми за обучение по ползване на софтуерни продукти – като цяло работещи на загуба.

На оперативно ниво процесите се движат под „вещото” ръководство на Георги Кортенски, чиято единствена активност е била ограничена през годините само в областта на счетоводната система. Според нашите източници е бил забелязван често в хотел „Берлин” доста преди затварянето на банката. Съпругата му е адвокат в известна столична кантора и е тясно свързана с проекта „Южен поток”, но това има друго отношение към темата, което не е във фокуса на вниманието ни сега.

Съществен е и фактът, че след поставянето на банката под особен надзор на всички „неблагонадеждни” ИТ специалисти, с изключение на 2-3-ма души от кръга около Кортенски, са значително орязани или отнети правата на достъп до информацията в счетоводната система. Това не е случайно, особено в светлината на предстоящите промени.

Започва смяната на хранилището на базата данни на банката едновременно със смяна на версията на счетоводната система. Това може да се направи или от глупост, или преднамерено, с определена цел. След прехвърлянето на данните в новото хранилище при променен софтуер винаги е възможно да се получат (преднамерено или случайно) грешки при прехвърлянето, които да не може да се установят, защото старата система и новата не са напълно еднакви.

Всички дирекции и клонове на банката получават на 17.09.2014 г. електронно съобщение от Георги Кортенски, явно командващ парада по смяната на системата, в което той пише: „Предстои смяна на системата SAN (основния сървър за системата), на която работи програмен продукт СиСофт. От разработчика е получена нова версия за работа върху новия SAN. В тази връзка е необходимо да стартират тестове на новата версия. Тестовата постановка е реализирана върху новата система SAN и няма никакви функционални промени, спрямо реално работещата в момента версия”.

Освен зададените първоначално въпроси – какво налага смяна на хранилища, системи, начин на работа по никое време, се появяват и нови въпросителни. Например – какво й е новото на новата версия на системата, след като тя функционално не се различава от старата, и защо цялата банка ще тества нещо, което не съдържа изменения, които да засягат оперативната дейност на тези дирекции и клонове?

Смяната е осъществена. Квесторите продължават с нелогичните си от гледна точка на същинското им предназначение разпореждания. Със заповед №З-2679 от 22.10.2014 г. те нареждат да се извършат няколко сериозни промени. 

Първото разпореждане е към ИТ специалистите и кредитните специалисти – да въведат в счетоводната система обезценките на кредитите и провизиите по гаранциите така, както са изчислени от трите консултантски фирми на база на извадката и параметрите, дадени им от самите квестори. Самите консултантски фирми изрично подчертават, че тези почти бакалски сметки не може да се използват за счетоводни цели, съответно – и за обезценки и провизиране. Те много добре знаят защо – просто тези аритметики нямат нищо общо с общоприетите счетоводни стандарти.

Квесторите също така разпореждат да се елиминират в счетоводната система всички високоликвидни обезпечения. Не е странно защо след това елиминиране 96% от кредитите се водят необезпечени. Странно е, че тази манипулация не се е разпространила върху 100% от кредитите. Може би за правдоподобност – по образец на изборните резултати от времето на социализма, които също не стигаха 100%.

Следващото разпореждане е за обезценка в счетоводната система на ценните книжа в банковите портфейли. Тя също е резултат от възложената на консултантските фирми задача с предопределен резултат – да се увеличи „дупката”.

Възлага се на служителите да тестват за обезценка всички останали експозиции, които не са били давани на консултантите – ясно доказателство, че предоставените на консултантите досиета и данни са били манипулирани и ограничавани. 

Системата е сменена, хранилището на данни е сменено, стойността на активите е подменена, без да им се прави реална оценка.

Безразборното и безконтролно движение на оригинални документи към консултанти, прокуратури и следствие, служители на конкурентни банки и т.н. е достатъчно тревожно само по себе си. Съчетано с промяната в системата и прехвърлянето на счетоводната информация, само може да увеличи съмненията за манипулации в особено големи размери.

Факт е, че информацията, изпратена от квесторите към Фонда за гарантиране на влоговете, беше пренаситена с грешки - сбъркани имена, лични данни и т.н. Ето защо опашките от недоволни клиенти се извиха пред централата на КТБ вместо пред банките, определени да им изплатят влоговете. Огромно количество грешки трябваше да бъде коригирано, за да може хората да си получат парите. Липсваха суми, липсваха данни за клиентите, имаше доста случаи със стара информация, която със сигурност е била актуализирана своевременно в базата данни на банката. Тези разминавания на съществена информация между данните на клиентите в КТБ и предоставените на Фонда данни от новото хранилище и новата версия на счетоводната система пораждат редица въпроси.

Те едва ли ще получат отговор, точно както няма да бъде отговорено на нееднократно ни запитване относно квалификацията на квесторите и законността на техните решения. Както и желанието ни институциите в България да дадат поне едно надеждно доказателство за дупката от четири милиарда лева в КТБ. Може би подмяната на информационната система цели точно това - да се подмени истината, за да се заличат следите за истинското ограбване на КТБ, което започна след затварянето й, а не преди него.