Контраадмирал о.з. Румен Попов: Открито писмо до г-жа Екатерина Захариева, министър на външните работи на РБ

/Поглед.инфо/ Открито писмо до г-жа Екатерина Захариева, министър на външните работи на Рългария

ДО ГОСПОЖА ЕКТЕРИНА ЗАХАРИЕВА,

МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Госпожо Министър,

Повод да се обърна към Вас ми дадоха три политически документа:

Първият – историческата преоценка, която парламентът на Европейския съюз направи за причините на Втората световна война като последствие от действията не само на фашистка Германия но и на Съветския съюз, оценка която Вие и правителството на България подкрепяте безрезервно.

Вторият –На 3-ти септември 2019 г. Министерството на външните работи разпространи свое съобщение относно изложба, посветена на 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма. Събитие, организирано от посолството на Руската федерация у нас.
В съобщението пише: "съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни.”

Третият - В началото на тази година Сеймът на Полша прие решение, с което открито обвинява СССР, заедно с хитлерова Германия, за Втората световна война.

Очевидна е пълната съзвучност на тези три документа. І

Това е изцяло нова историческа оценка на най значимото събитие на 20 век, която преобръща всички наши представи. Нормално е обикновеният гражданин на България да приеме тези оценки като резултат от задълбочени исторически изследвания на архивни документи, монографии и др. Все пак не става дума за обикновени журналистически публикации, които не е задължително да имат документирана основа, а за оценка от такива високи институции като Европейския парламент, парламента на Полша и Правителството на република България. Подчертавам последното, защото не допускам, че Вие можете да си позволите подобни оценки от лично име.

Учените историци от библейски времена до днес са преброили 12000 войни в човешката история. Има войни, които са продължавали малко повече от половин час. Други са продължавали 100 години, 30 години. Никой не посочва колко човека са погубени в тази хилядолетна касапница, но всяка от тях е завършвала с победител и победен. Всяка война е съпроводена с неизброими жертви, страдания и разрушения и паметта на човечеството дълго пази спомена за пепелищата след нея. Днес ние помним нашествията на хуните, монголите, татарите из Азия и Европа като опустошителна стихия, донесла страдания на народите и оставила след себе си камъни от разрушението.

Всяка следваща война обаче по неписани закони ни показва, че безчовечието няма граници, че в бойно поле могат да се превърнат цели континенти, а в пушечно месо милиони мирни хора.

От Втората световна война, най-нечовешка и най-разрушителна война в историята, живите свидетели и потомците за вечни времена ще усещат болка от жертвите, страданията и разрушенията, причинени от фашисткото безчовечие, сполетяло народите на Европа. И до днес човешкият разум не иска да приеме, че това се е случило стотици хиляди години, след като човечеството е излязло от пещерите.

Не е предмет на настоящето писмо да направи исторически преглед на войната, но няма как да не споменем, че за народите на Европа тя продължи почти 6 години. За СССР, страната понесла най-тежкия товар на войната и платила най-кървавата дан в нея, тя продължи почти 4 години, 1416 дни и нощи. Съединените американски щати воюваха в Тихия и Атлантическия океани и в Европа срещу Япония и фашистка Германия почти толкова.

Любопитно четиво за осмисляне на това злодейство, започнало преди почти 81 година, са документите на Обвинителното заключение на процеса в Нюрнберг срещу главните виновници за войната. Ужасяващите със своята цинична откровеност документи може би ще ни помогнат да разберем какво бъдеще се планираше за Европа и от каква катастрофа спасиха човечеството силите на антихитлеристката коалиция и, преди всичко, саможертвата и несломимата воля на народите на СССР.

До историческите преоценки, които правят посочените декларации, в световната историография се приемаше че:

Фашистка Германия, Италия и Япония са планирали, организирали и осъществили разрушително дело на Втората световна война. Тази оценка е направена от Нюрнбергския съд над главните виновници за войната и документирана в 8 тома архивни единици. Тя изцяло се подържа от правителствата на държавите от антихитлеристката коалиция.

Подобна документална аргументация, която доказва вината на СССР за войната, заедно с тази на фашистка Германия липсва в оказаните по-горе декларации. По такъв начин те откровено звучат като политически декларации. Но, знайно е, че разликата между политическите декларации, продиктувани от конюнктурни съображения, наследени и придобити фобии и историческата истина е безкрайно голяма.

ІІ

Воден от тези съображения отново погледнах в документите от Нюрнбергския процес, за да потърся „новата“ истина за войната.

Първият основополагащ документ, който определя пътя на Хитлеровия нацизъм към нова война датира още от 1920 г.Това е Программата НСДАП, приета през февруари 1920 година . В нея е записано:

...1. Ние искаме обединяването на всички немци във велика Германия на основата на правото на народите на замоопределение.

2.Ние искаме за германския народ равни права с другите народи; отмяна на Версайлския и Сен-Жерменския мирни договори.

3. Ние искаме земи и територии за съществуването на нашия народ и за тяхното колонизиране от нарастналото наше население.

4. Само този, който принадлежи към германската раса, може да бъде гражданин; само този принадлежи към германската раса, в жилите на когото тече германска кръв, независимо от вероизповеданието ….

……………………………………………………..

25. За провеждането на всичко това ние искаме: създаване на силна централизирана дъпжавна власт, …

Тази генерална линия активно се развива след като през 1933 г. Хитлер заграбва властта.Тя се подържа и от германските индустриалци.

В писмо от имено на„Имперското обединение на германската промишленост“ до Хитлер от 24 март 1933 г. Круп пише:

Германската промишленост, която счита себе си неотменима и важна част от цялата икономика е готова към активно сътрудничество в името на осъществяването на нашите общи цели.

Както се вижда още в началните години на властта Хитлер си е осигурил поддръжката на цялата икономическа мощ на страната за осъществяване на своите агресивни цели. Тя му осигурява безпроблемното осъществяване и на вътрешната политика.

ІІІ

Тази политика е насочена към ликвидиране на каквато и да е политическа съпротива.

С Телеграма на пруския министър на вътрешните работи до регирунгспрезидентите от 11 март 1933 г.се разпорежда:

След завършването на изборите да се арестуват всички комунисти – депутати в райхстага и лангтага…

В друга Радиограма до полицейските власти от 24 юни 1933 г. се разпорежда:Социал-демократическата партия на Германия следва да се разглежда.. ….като враждебна на държавата и народа организация. Затова заповядвам:

1. Всички членове на Социал-демократическата партия на Германия, които още влизат в представителните органи на държавата и общините незабавно да бъдат лишени от мандат…

След разправата с политическите противници национал-социалистическата машина се заема с расовата уредба на страната.

В приетия Закон за гражданството на райха от 15 сентября 1935 г., е указано:

………………………………………..

§2 1. Гражданин на райха се явява само поданик с немска или родствена кръв, доказал със своето поведение, че е готов да служи на немския народ и райха….

3. Само гражданите на райха притежават всички политически права….

В отделен Закон за защитата на немската кръв и немската чест от 15 септемри 1935 г. е указано:

1. Брачни союзи между евреи и поданици с немска или родствена кров са забранени.

Розенберг пояснява: «Антисемитизмът се явява обединяващ фактор за реконструкцията на Германия». В друг случай той заявява: «Германия ще счита еврейския вопрос разрешен само тогава, когато нито един евреин не остане на жизненото пространство на велика Германия.. ».

В Обвинителните документи на Нюрнбергския процес се казва:

d) Следвайки своята политика на «раса на господари», заговорниците са се ръководили от програма за беспощадно истребване на евреите. Изтребването на евреите е станало официална държавна политика, провеждана както в официален порядък, так и по пътя на подстрекателство к масово преследване.

Изложените до тук факти биха могли да се оценяват като вътрешна работа на Германия, въпреки че са характеризирани като престъпления срещу човечеството .

ІV

Заложеното от програмата на Национал-социалистическата партия от 1920 г. искане за преустройството на Европа предопределя подготовката на нацистка Германия за война.

В първото изказване на Хитлер пред главнокомандващите на сухопътните войски и военноморските сили на 3 февруари 1933 г. райхканцлерът Хитлерказва:

Целта на цялата политика е една – отново да се завоюва политическо могъщество. Към това е длъжно да се насочи цялото държавно ръководство (всички органи)

1. Вътре в страната

Пълно преобразуване на днешните вътрешнополитически условия в Германия. Да не се търпи никаква дейност на носителите на мисли, които противоречат на тази цел(пацифизъм!). Който не измени своите възгледи, той трябва да бъде смачкан. Да се унищожи марксизма от корен.

2. Във външнполитическо отношение

Борба против Версайл. Равноправие в Женева,…. Придобиване на съюзници.

3. Икономика!

…Колонизационна политика! ….Освояването на нови земи — единствена възможност частично да се съкрати армията на безработните. …жизненото пространство за немския народа е много малко.

4. Строителството на вермахта — най-важна предпоставка за достигане на целта — завоеване на политическо могъщество…. отново да се веде всеобщая воинская повиност…

В развитие на това основополагащо изказване е разработена Директива за единната подготовка на въоружените сили към война през 1937/38 гг. от 24 юни 1937 г. .

Тя поставя началото на организираната подготовка на Германия за война.

В обширният анализ на състоянието на въоръжените сили на Европейските страни между другото се споменава…. недостатъчната военна готовност на редица държави, и, преди всичко на Русия.

( До 1925 г. Русия е раздирана от опустошителна гражданска война и едва през тридесетте години започва изграждане на мощна индустрия, но е далеч от създаването на съвремени въоръжени сили, способни да започнат непровокирана война. Имено този факт се отчита от нацисткото ръководство. В контекста на нашето търсене на причастието на СССР към световния конфликт като инициатор на агресия възниква въпросът: възможно ли е тази държава да започне каквато и да е агресия срещу европейските държави)

Понататък в директива се казва:

…Германия няма намерение да развързва война в Европа. Независимо от тези факти, неустойчивото политическо равновесие в света …изисква постоянна готовност на въоръжените сили на Германия към война. Това е необходимо,

а) готовност във всяко време да се отрази нападение и

б) за да бъдем в състояние да използоваме по военен път политически благоприятни условия, ако такива възникнат….

V

Наред с решаването на вътрешно политическите проблеми и усилената подготовка за война, нацистка Германия провежда активна външна политика с цел да ликвидира Версайлските договорености. В резултат на тези усилия тя сключва редица международни договори, които постепенно развързват ръцете й за война.

Първи в този списък е Германо-Полското соглашение от 26 януари 1934 г. В него между общоприетите оговорки за невмешателство и готовност за решаване на възникнали спорни въпроси чрез преговори се казва:

Правителството на Германия и Полското правителство считат, че е дошло време да се въведе нова фаза в политическите отношения между Германия и Полша чрез непосредствено разбирателство между Държава с Държава……

При никакво обстоятелство, каквото и да бъде то , те няма да прибягат към използване на сила за разрешаване на такива спорове.

Възможните спорове, които визира декларацията без да се посочват, се отнасят преди всичко за Данциг, за който Германия има претенции. През 1938 г. тези претенции са повод за нова среща на министъра на външните работи на Полша Ю. Бек с Хитлер.

Записка на беседата на райхсканцлера на Германия А. Хитлер с министъра на външните работи на Полша Ю. Бек от 5 януари 1938 г.

…Фюрерът отговори, че за целите на отстраняване на всички съществуващи трудности е необходимо да се обърнем в началото към главната тенденция в германо-полските отношения……… Данциг остава и винаги ще бъде немски; рано или късно този град ще премине към Германия. Все пак той (Хитлер) може да завери, че във въпроса за Данциг полската страна няма да бъде поставена пред свършен факт….

Друг въпрос, по който Германия и Полша имат съвместни интереси, се явяева еврейският проблем. Той, фюрерът, е преизпълнен с твърда решимост да изхвърли евреите от Германия……., фюрерът, възможно, би предоставил за решаване на еврейския въпрос някаква територия в Африка, която би могла да се използва за заселване не само на немските , но и на полските евреи.

( По този повод, участващият в подготовката на преговорите посланик на Полша Юзеф Липски заявява, че ще построят паметник на Хитлер във Варшава, ако Германия изгони евреите от Европа и ги засели в Африка.)

Польският министър на външните работи Бек поблагодари на фюрера за подробното изложение на немската точка зрение и заяви, че Полша също твърдо се придържа към своята предишна позиция в отношение на Германия.

През месец януари 1939 г. т.е. 8 месеца преди агресията на Германия срещу Полша, се състои нова среща.

Записка на беседата на министърът на външните работи наГермания И. Рибентроп с министърът на външните работи на Полша Ю. Бек от 26 януари 1939 г.

…………………………………

Г-н Бек не скриваше, че Полша претендира за Съветска Украин и за излаз към Черно море; той веднага указа на съществуващи опасности, които, по мнене на полскта страна, ще повлеък след себе си договор на Полша с Германия, насочен по направление против Съветския Съюз. Впрочем, той, говорейки за бъдещето на Съветския Съюз, изказа мнение, че Съветският Съюз или ще се разпадне, вследствие на вътрешен разпад, или, за да избегне тази участ, предварително ще събере всички своите сили в юмру и ще нанесе удар.

Както се вижда през 1938-1939 г.г. Германия и Полша имат твърде топли отношения и общи интереси. Те се разпростират и извън рамките на антисемитската проблематика и включват териториални претенции на Полша чак до Черно море. Всичко това няма как да не я харатеризира като неосъществен агресор, станал жертва на изменената политика на Германия. На този фон претенциите на Полша да се представя за жертва на агресия на СССР, както и декларацията на полския сейм за неговата, на СССР, отговорност за разпалването на Втората световна война наравно с фашистка Германия, звучат доста странно.

По повод на развитието на Полско-Германските отношения в Обвинителното заключение се казва:

b) В съответствие с това, нацистските заговорници, денонсирайки германо-полския договор от 1934 година по измислени мотиви, прминаха към раздухването на вопроса за Данциг, към подготовка на погранични «инциденти», за да «оправдаят» нападението, и започнаха да предявяват искания за присъединяването на полската территория. След отказа на Полша да тръгне на отстъпки те заповядаха на немските въоръжени сили да нахлуят на 1 септемвли 1939 г. в Полша, ускорявайки по такъв начин войната също така със Соединеното Кралество и Франциея. …в нарушение условията на пакта Бриан-Келлог от 1928 година.

Един от най-важните документи, който разчиства пътя на Германия към началото на войната и й разрешава разчленяването на Чехословакия е Съглашението от Мюнхен. Поради това, че документира престъпното съглашателство на Великобритания и Франция в предвоенните години, то упорито се премълчава от съвремените европейски политици и творците на нова история . Документите и заключенията на Обвинителният акт, т.е. историческата истина, се заменя с продукти на русафобията. До колкото този документ е най-често забравян при анализиране на причинителите на Втората световна война ще си позволя цитирането на най-същинската част от него.

Съглашение между Германия, Великобритания, Франция и Италия. Мюнхен, 29 септемвре 1938 г.,

Германия, Сединеното Кралство, Франция и Италия съгласно вече принципно достигнатото съглашение отностно отстъпването на Судето-немската област се договорилха за следващите условия и формите на тази отстъпкиа, а също така за необходимите за това мероприятия и обявяват себе си, в силата на това съглашение отговорни всяка по отделно за осигуряването на мероприятията, необходими за неговото изпълнение.

1. Евакуацията започва от 1 октомври.

2. Съединенот Кралство, Франция и Италия се съгласиха за това, че евакуацията на територията ще бъде завършена към 10 октомври, при което няма да бъдат провеждани никакви разрушения на съществуващите съоръжения, и че чехословашкото правителство носи отговорност за това, щото евакуацията на областта да бъде проведена без повреждане на указаните съоружения.

Това съглашение е капитулация на Великобритания и Франция пред нарастващите апетити на Германия и поставя началото на края на мира в Европа и света. По повод на него в Обвинителното заключение на Нюрнбергския съд се казва:

3. В течение на този период (1937 -1937 г.) нацистските заговорници използваха за своите цели вопросите за националните малценства в Чехословакия и, особено, Судетската област, предизвиквайки дипломатически кризис през август и септември 1938 година. След като нацистските заговорници заплашваха с война, Соединеното Кралсвство и Франция на 29 септември 1938 г. в Мюнхен сключиха съглашение с Германия и Италия, предвиждащо отстъпка на Судетската област на Германия. От Чехословакия се поиска да се съгласи с това. На 1 октомври 1938 г. немските войски оккупираха Судетската област.

4.На 15 март 1939 г. нацистските заговорници изпълниха своя план, заграбвайки и завладявайки и тази част от Чехословакия, която не беше отстъпена на Германия по Мюнхенското соглашение.

Важно е да се подчертае, че в тревожнит за Чехословакия дни, преди подписването на Съглашинието, единствената страна, която изказва готовност да помогне на страната да запази своята териториална цялост е СССР. И още нещо – тази помищ е осуетена от Полша, която не пропуска съветски войски през своята територия към Чехословакия. В известен смисъл това е обяснимо. Мюнхенското съглашение отрежда и на Полша къс от територията на Чехословакия – Тешинската област.

При тези документи много политическа еквилибристика е нужна за да определиш роля на СССР като фактор и причина за последвалата война.

Мюнхенското съглашение е последвано от други декларации. Най-интересна е Англо-германская декларация от 30 септември 1938 г.

Ние, германският фюрер и канцлер и английският премиер-министър, проведохме днес още една среща и дойдохме до съгласие за това, че въпросът на англо-германските отношения има първостепено значение за двете страни и за Европа.

Ние разглеждаме подписаното вчера вечерта съглашение и англо-германското морско съглашение (Става дума за премахване ограниченията в тонажа и количиството на германския флот, наложени от Версайлския договор) като символизиращо желанието на нашите два народа никогда повече да не воюват.

Очевидно правителството на Великобритания счита, че чрез подялбата на Чехословакия тя, както и Франция, са си заплатили за безопасността на своите държави и са осигурили мира в Европа.

Подобно е съдържанието и на Френско-Германската декларация от 6 декември 1938 г.

Г-н Жорж Бонне, министър на външните работи на Френската Република, и г. Иоахим Риббентроп, министър на външните работи на Германския рейх, … при среща в Париж на 6 декември 1938 г. се съгласиха със следващото по-долу:

1. … разделят убеждението , че мирните и добросъседски отношения между Франция и Германия представляват от себеси один от най съществените елементи за укрепването на положението в Европа и подържане на мира…

На повърхността Англо –Германските и Френско-Германските отношения са безпроблемни и не будят тревога в страните. Но нещата са доста по различни .

В Протокола на съвещание, состояло се в райхсканцеларията на 5 ноември 1937 г., т.е. година преди Мюнхенското съглашетие, е записано:

……………………………………………………….

Германската политика е длъжна да има предвид два заклети врага — Англия и Франция, за които мощен германски колос в самия център на Европа се явява петно в окото, при което двете държави заеха отрицателна позиция във въпроса за понататъшното усилване на Германия както в Европа, така и в други части на света…

За решаване на германския въпрос има само един път – пътят на насилието….

Преди Мюнхенското съглашение СССР прави безуспешни опити да подпише с Франция и Великобритания подобни документи, които в една или друга степен да охладят интересите на Германия на изток. По такъв начин Мюнхенското съглашение и последвалите го договори и декларации, явно развързваха ръцете на Германия и тихомълком насочваха нейните териториални планове на изток. Съветският съюз изпада в пълна изолация от Великобритания, Франция, Полша.

В тази обстановка, почти една година след Мюнхинското съглашение, между СССР и Германия на 23 августа 1939 г. е подписан Договор за ненападение между Германия и Съветския Съюз.

Правителството на СССР и Правителството на Германия, …исхождайки от основните положения на договора за неутралитет, сключен между СССР и Германия през април 1926 година, достигнаха до следното съглашение:

Член I. Двете Договарящи се Страни се задължават да се въздържат от всяко насилие, от всяко агресивно действие и всякакво нападение по отношение един към друг, както отделно, така и съвместно с други държави.

Член II. В случай ако една от Договарящите се Страни се окаже обект на военни действия от страна на трета държава, другата от Договарящаите се Страни няма да подържа под каквато и да е форма тази държава.

…………………………………..

Както се вижда договорът по никакъв начин не засяга интересите на трети страни и не застрашава мира в Европа. В него се изключва участие на СССР съвместно с Германия във война с трета държава (например срещу Полша)

Особен интерес представлява Секретният допълнителен протокол към Договора за ненападение между Германия и Съветския Съюз. Именно този протокол се използва като мотив за обвиняване на СССР като съпричасен към разпалването на Втората световна война.

…долуподписаните упълномощени на двете страни обсъдиха в строго конфиденциален порядък въпросса за разграничаване на сферит на интереси на двете страни в Източна Европа. Това обсъждане доведе до следващият резултат:

1. В случай на территориално-политическо преустройство на областите, входящи в състава на Прибълтийските държави (Финландия, Естония, Латвия, Литва), северната граница на Литва едновремено се явява граница на сферите на интереси на Германия и СССР…..

2. В случай на териториално-политическо преустройство на областите, влизащи в състава на Полската държава, границата на сферите на интереси на Германия и СССР приблизително ще преминава по линията на реките Нарева, Висла и Сана.

Този протокол е аргумента на русофобите в Полша и Европейския съюз да предпишат на СССР ролята на агресор. Съвремените политици и конструктори на нова история съзнателно пропускат уговорката „В случай на териториално-политическото преустройство…“

Тази уговорка по никакъв начин не отрежда евентуална роля на СССР като инициатор на това преустройство. СССР зае част от територията на Полша едва след нийния разгрома от фашистка Германия, когато страната остана без правителство и държавното управление рухна.

Договорът между Германия и СССР, както и упоменатите съглашения и договори не можеха да преградят пътя на агресията на фашистите Германия.

Чрез редица директивни документи на Хитлер и вермахта подготовката за война започва далеч преди нейното начало и обхваща всички звена на управлението и икономиката на страната.

През 1937 г. е разработена Директива за единната подготовка на въоръжените сили към война (влиза в сила отс 1 юли 1937 г. и ще действа предположително до 30 септември 1938 г.)

1) Общата политическа обстановка дава право да се предполага, че Германия няма причина да очаква нападение от която и да е страна. В полза на това твърдение свидетелстват на първо место такива обстоятелства, като отсъствие на воля за водене на война почти във всички народи, особено народите на западните държави, а също така недостатъчната военна готовност на редица държави, преди всичко на Русия.

Изхождайки от тази благоприятна за Германия обстановка страната води усилена подготовка за война. В Протокола на свещанието, състоявло се в райхсканцелярита на 5 ноември 1937 г. е записано:

…………

След това фюрерът каза следното.

Цел на германската политика се явява осигуряване безопасността и запазване на народа и осигуряване на неговия числен растеж. По такъв начин, става дума за проблема за пространството.

Павече от 85 миллиона човека наброява германският народ, който по количество на хората и по компактност на территорията, заемана от него в Европа,… има по-голямо право, отколкото другите народи, на по- обширно жизнено пространство….

За решаване на германскияо вопрос може да има само един път — пътя на насилието...

Няколко месеца по-късно в Записката на речта на райхсканцлера на Германи А. Хитлер на съвещание на представителите на военните, економическите и партийните кръгове на Германия от 8 март 1938 г. се казва:

…………………..

Отначало се обсъждаха икономически въпрос и вопроси на работната сила. След това се изказа фюрерът. ……………..

Прага е нужна като средство за достъпа към суровини. В съответствие с това са издадени заповеди , щото след няколко дена, не по-късно от 15 март , Чехословакия да бъде окупирана от войските.

След това следва Полша. На нас няма да ни се наложи да очакваме там силно съпротивление. Господството на Германия над Полша е необходимо за това, да снабдява Грмания със селскостопански продукти и въглища………………….

В 1940 и 1941 гг. Германия веднаж за винаги ще се разчете със своя вечен враг — Франциея. Тази страна ще бъде изтрита от картата на Европа. Англия — е стара и хилава страна, отслабена от демокрацията. Когато Франция бъде победена, Германия с лекота ще установи господство над Англия и ще получи тогава в свое распоржане богатствата и владенията на Англия в цял свят.

………………….

…използвайки британските и френските владения в Америке в качествво на бази, ние ще си разчистим сметките с «еврейските крале на долара» в Съединенит Щати. Ние ще унищожим тази еврейаска демокрация, и еврейската кръв ще се смеси с доларите.

В друго Изказване на Хитлер на съвещание с командването на вермахта от 23 ноември 1939 г. , т.е. само месеци след разгрома на Полша, той разсъждава:

………………………………

Россия в настоящо време опасност не представлява. Сега тя е отслабена в резултат на много вътрешни процеси. Освен това ние имаме договор с Русия. Но договорите се съблюдават до това време, докато са целесъобразни……………..

………………………………………….

Моето решение е непоколебимо. В най близко време аз ще избера най-благоприятния момент и ще нападна Франция и Англия. Нарушението на неутралитета на Белгия и Холандия няма никакво значение. Ни один човек няма да пита за това, когато ние победим.Ние няма да започнем да обосноваваме нарушаването на неутралитета так идиотски, както това беше в 1914 г. Ако ние не нарушим неутралитета , то това ще направят Англия и Франция.

(Малко преди това, в Изказване на Хитлер на съвещание с комондването на вермахта от 22 августа 1939 г., той прави характеристика на политическите противници от Великобритания и Франция: Нашите противници — жалки червеи. Аз ги видях тях в Мюнхен [...]. Аз се боя само от това, че в последния момент някаква свиня ще пробута свое предложение за посредничество.)

Политическите преговори с цел изясняване позицията на Русия за най- близко време са започнали. Независимо от това, какви резултати ще имат тези преговори, да се продължават всички приготовления в отношение на Изтока, заповед за което вече е отдадена устно.

Това е документ, който свидетелства че подготовката на войнта срещу СССР започва още през 1939 г. Агресивните планове на Хитлер изобщо не взимат предвид подписаните съглашения и договори и Германия целеустремено се подготвя за неограничена агресия по целия свят, включително и срещу Русия. Хилядите архивни документи от процеса в Нюрнберг свидетелстват за това. Ето защо абсолютно неразбираемо е основанието, на което съвремените тълкователи на историята от Брюксел, Варшава и София , приписват на СССР същите агресивни намерения против мира в Европа, каквата отговорност Нюрнбергския процес потърси от нацистка Германия. Как Русия от жертва на агресията на Германия се превърна в обвиняем агресор – може би Вие, госпожо, министър имате отговор.

В Обвинителното заключение на Нюрнбергския процес се казва:

На 22 юни 1941 г. хитлеристките заговорници, вероломно нарушавайки пакта за ненападение между Германия и СССР, без обявяван на война нападнаха съветската територия, започвайки с това най-агресивната война против СССР.

От първия ден на нахлуването на територията на СССР хитлеровите заговорници , в съответствие с детайлно разработен план, започнаха осъществяването на разрушаването на градове и села, унищожаване на фабрики и заводи, колхози и совхози, електростанции и железни пътища, ограбване и варварско разрушаване на национални културни учреждения, разрушаване на музеи, училища, болници, църкви,исторически паметници, масово изпращане на съветски граждани на робска работа в Германия, а също така физическо изтребване на възрастното население, жени, старци и децо, особено руснаци, белоруси, украинци и повсеместно изтребване на евреите.

Днес, оседемдесет и една година след началото на Втората световна война и седемдесет и пет години след победата над фашистка Германия, ние търсим обяснение защо така здраво паметта на човечеството пази болезнения и величав спомен за войната и Победата. Причините са няколко.

На първо място са целите, които фашистка Германия на Хитлер си постави във войната.

На Запад Германия целеше да овладее икономическия потенциал на европейските страни и да го застави да работи за своята главна цел – разгрома на СССР. Като цяло Германия постигна тази цел в рамките на 1939 -1940 година. Чехословакия и Австрия бяха предадени и подарени на Германия от дипломатите на Великобритания и Франция. Последва агресията срещу Полша и физическото изтребление на полския народ.

На 3 септември 1939 годинаАнглия и Франция обявиха война на Германия. От септември 1939 г. до май 1940 г. това беше т.н. „странна война“, когато воюващите стояха в готовност за война, но не воюваха . Белгия , Холандия, Дания капитулираха без съпротива. За малко повече от месец беше разгромена Франция. Няколко месеца по-късно Норвегия последва съдбата на останалите европейски държави. В понататъшния ход на войната Германия разчиташе на примирие с Великобритания , за да се заеме с осъществяването на основната си цел – разгрома на СССР.

Победите на фашистка Германия в Европа попътно решаваха и въпроса за колониите, от които тя беше лишена след Първата световна война. Заграбените френски, белгийски, холандски, потенциално –британски колонии биха решили суровинните проблеми на Германия за дълги години напред.

Целите на войната на Германия със западните страни бяха в известен смисъл обичайни за всяка завоевателна война и се свеждаха до овладяване на икономиката и богатствата на победените страни, а народите се разглеждаха като покорна квалифицирана работна ръка.

Целите на войната срещу Съветския съюз бяха принципно различни. Те бяха лишени от всякакви правила и сантименти и доведени до предела и на най - извратеното въображение.

На 23 май 1939 г. на съвещание в имперската канцелария Хитлер заявява: „Ако съдбата ни въвлече в конфликт със Запада, то притежаването на обширни територии на Изток ще представлява за нас преимущество, още повече, че ние можем да разчитаме на богати урожаи по време на войната…Населението на негерманските територии…ще бъде използвано в качеството на източник на труд.“

През октомври, същата година на съвещание с командването на вермахта Хитлер поставя задачата : „След предполагаемото поражение на СССР трябва да последва изтребление на славянското население в такива мащаби, че физическото унищожение на евреите следва да се разглежда само като експеримент за подобни кампании в бъдеще“

Документ от личния архив на Алфред Розенберг – той е човекът, който управлява окупираните територии на Украйна - разяснява тази основополагащата идея на фюрера:

...На Изток Германия води тристранна война: война за унищожение на болшевизма, война за унищожение на великоруската империя и, накрая, война за придобиване на колониални територии за целите на колонизацията и икономическа експлоатация...

По-ясно едва ли може да се каже.

За да постигане на тези цели на войната стратезите на фашистка Германия не се нуждаеха от населението на съветските народи. Ето как изглежда това в плановете на фашистка Германия на Източния фронт.На съвещание на национал-социалистическия актив Ерих Кох- райхлайтерът на Украйна, на 5 март 1943 г. заявява: „…Ние се явяваме раса на господарите и ние сме длъжни да управляваме жестоко, но справедливо. .. населението е длъжно да работи, да работи и още веднъж да работи….населението не трябва да ни интересува… Ние сме раса на господари и сме длъжни да помним, че най-лошият германски работник се явява в биологично отношение и от расова гледна точка хиляди пъти по-добър от даденото местно население.“

Наред с предварителното разработване на чисто военните и стратегически планове за нападение, хитлеристите също предварително, с хладнокръвието и точността на професионални грабители и убийци са разработили и подготвили план за организиран грабеж и мародерство.

Още на 12 февруари 1940 г., т.е. преди началото на войната, фелдмаршал Гьоринг казва: “… усилването на военния потенциал на империята трябва да се явява главна цел на всички мерки, които ще се провеждат на Изток... Задачата се състои в това, щото да се получи колкото може повече селскостопанска продукция от новите източни райони, независимо, чия собственост е земята…“

По-късно, след началото на войната, на подобно съвещание той възкликва: “ Боже мой! Вие сте изпратени там не за да работите за благосъстоянието на поверените ви народи, а за да изстискате всичко възможно, за да може да живее немският народ…. В окупираните области мен ме интересуват само хората, които работят за въоръжението и осигуряването на продоволствие. Те трябва да получават толкова, колкото да могат да изпълняват своята работа.“

В реч на райхсфюрера Химлер от 4 октомври 1943 г. той казва: “ …Как живеят руснаците, как живеят чехите ми е съвършено безразлично …. ние ще вземем , похищавайки, ако е необходимо, техните деца…Въпросът живеят ли нациите в доволство или живеят в глад ме интересува само до колкото на нас ни е необходим робски труд за нашата култура, в останалото той не представлява за мен никакъв интерес. Ще загинат ли десет хиляди руски жени от изтощение по време на копаенето на противотанкови ровове, мен не ме интересува. За мен е важно само едно: кога този ров ще бъде завършен за Германия…“

Много победи и поражения помни не винаги безпристрастната история, но сигурно няма равна на себе си трагедията и мъжеството на блокирания Ленинград. За него Адолф Хитлер в изрична заповед под № 1-а 1601/41 заповядва:

„2. Фюрерът реши да изтрие град Петербург от лицето на земята. След поражението на Съветска Русия няма никакъв интерес за понататъшното съществуване на този голям населен пункт …“

В друга заповед се казва: „Фюрерът отново е решил, че капитулацията на Ленинград, а по-късно и на Москва не трябва да бъдат приемани даже в този случай, ако те бъдат предложени от противника.“

Не бе съдено заповедите на Хитлер да бъдат изпълнени, но страданията на ленинградчани нямат аналог в човешката история.

Но все тази история помни отбраната на Севастопол и Сталинградската битка, битката при Курск. Много операции на Съветската армия ще останат за вечни времена в аналите на историята с военното майсторство на пълководците и с волята и мъжеството на воините и гражданите на страната.

Венец на тази славна равносметка на войната е Берлинската операция, която окончателно разгроми престъпната военна машина на фашистка Германия и освободи половината Европа от робство.

Във войната Съветската армия унищожи 607 дивизии на страните от фашистката коалиция. Въоръжените сили на фашистка Германия загубиха на Източния фронт около 10 милиона човека. Загубите на империалистическа Япония само от съветските войски съставляват 677 хиляди души.

Достоен принос в борбата срещу оста на фашистка Германия, Италия, Япония допринесоха страните от антихитлеристката коалиция Съединените американски щати, Великобритания, Франция. На фронтовете в Африка и Европа, в десантните операции в Сицилия и Нормандия, на просторите на Тихия океан те разгромиха повече от 167 немски дивизии. 3 милиона германци паднаха в сраженията със съюзниците. На жертвения олтар на войната положиха живота си 405 хиляди воини на Съединените щати, 375 хиляди граждани на Великобритания.

На 9 май 1945 годиназавърши опиянението на фашистите от победите в началото на войната. Германския народ попадна в бездната на страданието за милионите жертви, за разрушените хиляди градове и промишлени центрове, за разгрома на държавата, за позора пред човечеството от извършените злодеяния .

Всяка победа носи слава и гордост на победителите, но за никоя победа не е заплатена такава цена. Никой народ не е понесъл толкова мъки и страдания по дългия кървав път от стените на Кремъл до купола на Райхстага, каквито понесоха Съветските народи. 27 милиона човешки живота бяха погубени. Кой може да каже колко Толстоевци и Достоевски легнаха в пръста, преди да са написали своите книги, колко Чайковци и Мусоргци не написаха своята музика. Никой не може да каже колко гении бяха загубени за Отечеството и за света. Не говорим за материалните загуби, които се изчисляват на 2, 600 трилиона рубли, за разрушените 1700 градове и села, 32 000 промишлени предприятия, 98 000 колхоза и 1870 совхоза. Болката от тези страдания и загуби тегне над съдбата и душите на поколенията, понесли тяхната безвъзвратност и над поколенията до ден днешен.

Победата над фашистка Германия е дело с общочовешки измерения. Ако се замислим не може да не открием, че днешното териториално, политическо и икономическо устройство на света е резултат от победния завършек на тази най-унищожителна, безчовечна и жестока война от войните, които човечеството помни.

Фашизмът като идеология и практика искаше да върне човечеството в зверството на обитателите на пещерите от преди стотици хиляди години, използвайки съвременни технологии. Никога човешкото падение не е стигало до идеи, като тази за „окончателно решаване на еврейския въпрос“. Пунктуалната фашистка статистика сочи цифрата 6 000 000 еврейски мъже и жени, деца и старци, за които беше намерено „окончателно решение“.

Когато една идеология създава държавни структури и научни институти със задачата да разработват технология и рецепти за масова преработка на трупни мазнини от убитите в концлагерите човешки същества за производство на тоалетен сапун, тя, тази идеология, надхвърля варварството.

Извън човешките мерки е разработването на кожарско занаятчийство за производство на дамски ръкавици и чанти от човешка кожа, подбирана от определени части на тялото на жертвите без козметични дефекти. Кожата с татуировки се използва за салонни абажури.

Тези абажури втечняваха мрака над поробеното човечество.

Страшно е да се четат и говорят тези неща, но те са подробно описани, пронумеровани и прошнуровани във фашистките архиви.

След всичко казано, Вие госпожо Захариева като министър на външните работи, както и правителството на Република България дължите на българския народ обяснение по силата на какви аргументи и документи приписахте на СССР ролята на споделена отговорност с фашистка Германия за Втората световна война. Такива документи от архива на Нюрнбергския процес при всичкото си старание не открих. А тези документи са основата на Обвинителното заключение на обвинителите от Съединените щати, Великобритания, Франция и СССР. Именно те обвиняват фашистка Германия като единствен виновник за войната.

Ако Вие не разполагате с такива доказателства предполагам, че единствената причина за Вашите изявления са политическата конюнктура, която господства в Европейския съюз и русофобската епидемия, която се разпространява из Европа и от която Вие сериозно боледувате.

Трудно мога да се освободя и от мисълта, че зад тази русофобия нагло наднича прикритото разочорование от неосъществените планове на нацистка Германия спрямо Съветския съюз.

Румен Попов, контраадмирал о.з.

БЕЛЕЖКА: В откротото писмото съм използвал материали от двутомния сборник „НЮРНБЕРГСКИЙ ПРОЦЕСС, СБОРНИК МАТЕРИАЛОВ , ИЗДАНИЕ ВТОРОЕ, ИСПРАВЛЕННОЕ И ДОПОЛНЕННОЕ. Государственное Издательство ЮРИДИЧЕСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫ МОСКВА1954.,

както и „Нюрнбергский процесс, сборник документов (Приложения)“

Преводът на цитатие в Писмото е мой.