Прошко Прошков е написал в блога си нещо като възвание под заглавие "Защо напускаме ДСБ?"
Не мога да скрия, обясненията му ми прозвучаха крайно неискрено, фалшиво; човекът с неизвратена чувствителност няма начин да не долови когато някой се опитва да го прави на идиот с нескопосани разсъдъчни обяснения, пише http://aigg.wordpress.com.Ако беше истина това, което се опитват да ни внушат, щяха да напишат обясненията си иначе, бих казал даже, един вид, от сърце - пределно искрено. А тук се лее само фалш. Както и да е. Като гражданин с десни убеждения и традиционен избирател на СДС-ДСБ не можеше да не реагирам; ето какво написах там:
Не звучи убедително това обяснение. Човек не трябва да прегрешава спрямо истината и морала ако има претенцията да е наистина десен. Дясното е и личностно изявено морално чувство и чувствителност.
Съвсем близо до ума е, че когато се налага да бъдат крити истинските подбуди зад толкова много думи, те не са морални, а кариеристични. Явно ви се иска да бъдете катапултирани в Парламента от мощния, както ви се струва катапулт, наречен "Кунева".
Прехвърлянето от партия в партия по кариеристични подбуди е аморално по дефиниция; ако не се присламчите към Кунева, може и да си помисля, че мотивите ви са идейни и политически, иначе ще излезе, че всичко е кариеризъм. А може би самият Боко е подкупил някои от вас? При него е налице очебиен умствен дефицит, имам предвид в партията му, но и при него лично де. Тъй че нищо чудно да ви е обещал хубави постове.
Не знам дали си давате сметка, че политическото самоубийство се предхожда от моралното такова. Твърде много съм разочарован от постъпката ви. Ако наистина имахте тия мотиви, които афиширате сега в това сълзливо "обръщение", тогава логично щеше да е да останете вътре в ДСБ и да се борите за промяна на погрешния й, според вас, курс, още повече че сте в ръководството. А дезертирането в един такъв момент е равностойно на измяна. Измяна спрямо каузата, идеята, десните ценности, християнския морал, а не спрямо Костов.
Костов много хора са го предавали. И са му забивали ножа в гърба. Някой обаче помни ли имената ония, които предадоха Костов? Тия от забилите нож в гърба на Костов, чиито имена още помнят, са колкото са пръстите на едната ръка на навнимателен дърводелец (по духовития израз на лудия д-р Филипов). Те отидоха в политическото небитие, а Костов остана.
Моралното превъзходство не може да се сравни с нищо друго. То е нещо като твърда канара, на която се опира политикът и държавникът, водещ велика битка по морални, по ценностни, а не по кариеристични подбуди. По това се познава истинският политик, този е критерият: не мисли за кариера, а води с увлечение морална битка, битка за доброто. Политическите нищожества и джуджета мислят само за това как да се уредят във властта. Лакомията за власт ги издава, че всичко идеално са потъпкали. Съдбата им затова е жалка и незавидна. Винаги.
Може да се катапултирате във властта, може да се перчите в близките години на престижни постове, може да се опивате от наркотика на властта, за която лакомията ви, види се, е голяма, но това не променя факта, че загубихте и уважение, и доверие; никой не уважава прибежчиците от една партия в друга по кариеристични подбуди. Даже Кунева ще ви презира, щото добре знае, че както сега предадохте Костов, така в един следващ момент без замисляне ще предадете и нея.
Съжалявам ви; голяма грешка направихте. А някога ви се възхищавах. Подведохте се. Умни сте, но умът ви подведе да направите тая така коварна и съдбовна грешка. Не послушахте сърцето си. По този начин започва всяко морално падение. На добър час из дебрите на политическото небитие ви желая!
Ангел Грънчаров, философ и гражданин, традиционен избирател на СДС-ДСБ, Пловдив