/Поглед.инфо/ Новата партия “Да, България” се развихря. “Христо Иванов искал да връща българите от чужбина. Христо Иванов искал да съхранява българската идентичност”.
Повдига ми се. Не е ли възможно да се роди някоя партия в България без лозунги; без маниакално внушение, че политиката започва от нея; ей така, простичко, с простички думи; с разбираеми, конкретни и изпълними неща? Не разбират ли политиците ни, че най-дефицитното нещо в политиката у нас днес е искреността; болката без пози, фанфари и магьоснически жестове? На олигофрени ли изглеждаме? В очите ни пълна дебилност ли четат?
И как бе, другарю Иванов ще завръщаш българите от чужбина?
Доходите ли ще вдигнеш петкратно или десетократно?
Вяра в светлото бъдеще ли си приготвил? И коя е тая вяра?
Ами ние без теб защо не я виждаме? Другите партии преди теб защо не я виждат?
Идентичността щял да съхранява!
Ще изчистиш ли простотиите от учебниците по история?
Ще поставиш ли учителите на пиедестал?
Ще поведеш ли борба срещу мачкането на кирилицата?
Ще укрепиш ли православието?
Ще воюваш ли за квоти за български произведения в медиите?
Ще прекършиш ли арогантността на част от чуждия бизнес у нас?
Или задавам тъпи въпроси?
Ама, ще ми обясни ли някой внятно как се съхранява българската идентичност?
Аман!