/Поглед.инфо/ Институтът за пазарна икономика публикува информация1 за последната версия на Националният план за възстановяване и устойчивост. От споделената информация и проекта на плана (версия 1,4) на страницата на МФ2 възникват следните въпроси и могат да се направят следните изводи:
Не става ясно с какво този план ще реши поставените в заглавието цели – устойчивост и възстановяване, а именно:
-
Няма аргументи вследствие на какво ще се постигне увеличаване на брутния
вътрешен продукт (БВП) с 21.7% и БВП на глава от населението да достигне 62% от средния за ЕС, след като:
-
В периода 2010 - 2021г. нарастването на БВП е 54%, а за 2021 г. ръстът е
едва 4,2%, около 2 пъти по-нисък спрямо страните от ЕС;
-
БВП на глава от населението (въпреки емиграцията) в периода 2010
-2021 г. се е повишил с 66,19% като за периода 2018-2020 г. повишението е от 51% до 55%. По-важно е неговото реално изражение тъй като за населението е важно какво остава в джоба на отделния индивид след като си плати данъците, осветлението, отоплението, медикаментите и т.н. Ще може ли да си купи поне по една на книга и да посети поне едно културно мероприятие на месец;
-
Не става ясно (или е направено умишлено) дали с този план ще се намали
разликата между бедни и богати. По този показател отново сме на първо място в Европа. В Европа той е 5,5 пъти, а в България над 8 пъти. Населението в България застрашено от бедност е 33,6% при 21,9% за Европейския съюз.3 Без отговор на този въпрос Европа едва ли ще одобри плана, защото намаляваща средна класа увеличава опасността от влошаване на социалния мир, нарастващо недоволство от управлението и създаване на допълнителни проблеми за състоянието на целия Европейски съюз;
-
В периода 2017-2021 безработицата е сравнително ниска 5,1- 5,3%,
което означава, че е бил включен почти целия работен потенциал на България и е необяснимо как с намаляване на безработицата с 0,7% ( до 3,5%) ще се постигне ръст от 21,7% на БВП?;
-
От получените средства от ЕС през програмния период 2014-2020 г.
в рамките на около 6 млрд. евро износът на България се е повишил само с 0,9%, а БВП с 9,6%.4 2022 година явно ще бъде „нулева“ година по отношение на плана и по отношение на оперативните програми, а до 2025 година, когато този план трябва да бъде изпълнен остават само 3 години;
-
Няма и загатване за създаване на икономика, по-малко зависима по отношение
достъп до суровини (метали, химически продукти, базово технологично оборудване, специфични технологии за прехрана, здравеопазване и др.) и тяхното заместване с български такива на база нови технологии и използване максимално на националните ресурси;
-
Как и с какви продукти ще се подобри традиционния отрицателен
външнотърговски баланс (– 4 млрд. лева за 2016 г. до – 8,5 млрд. лева за 2021 г.),
който е основен източник за изплащане на постоянно увеличаващия се държавен дълг. А той расте устойчиво от 7,13 млрд. евро в 2009 г. до 41,4 млрд. евро през 2021 г.
-
Заложена сума от 343 052 582 лева (стара 92 551 831) за „Проучвателни
дейности и разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници (Н3)“5 буди основателно подозрение за скрити интереси по отношение на формулировката и съдържанието, защото:
-
Сумата е завишена 3,5 пъти, без аргументи;
-
През 2001 г. БАН (в лицето на Геологическия и Геофизическия институт) е
издала геотермичен каталог на България (на база проучвания в периода 1967-1980 г.), от който се вижда общо за България, че:
-
Температури на вода около 1000С са на дълбочина 3 000 м., а при отделни
сондажи на дълбочина 4 500 м. достигат до 1400С. Над 1000 м. изваждането на вода е проблематично като технология и цена. Съмнителен и недоказан е икономическият ефект за този проект, а 350 млн. лева да се изразходват за пилотен проект за 4 обекта (разбирай експеримент) е доста скъпо удоволствие.
Геотермалните водни източници се намират в различни геоструктурни зони от1 до 7 (като морфология, веществен състав, дебит), което поражда изисквания и допълнителни инвестиции за очистване, обработка добитата вода и т.н.
-
Към този проект няма обосновка за възможните количества, респ. срок
на използване и как изпомпването им ще се отрази на геологичната структура в района на сондажа.
Карта на геотермалните полета и източници/6
-
Няма достатъчно финансови аргументи за проекта за съхраняване на енергия
(Н2)7, на стойност 1, 026 млрд. евро, от които от Европа - 342 млн. евро (33%) и частно финансиране (67%);
-
Как ще се търси частно финансиране, без предварително да са
съгласуване условията – печалба, срок за възвращаемост на инвестицията и т.н. Прозира съмнението, че този частен инвеститор е вече избран или с него вече са съгласувани условията;
-
Няма записан срок на живот на батериите за съхраняване на енергия,
което също е подозрително, че може да се спекулира с него;
-
Няма обявени данни са разходите за утилизация на тези батерии след
тяхната употреба, живот (7-15 години) и за чия сметка ще бъде това и т.н . и т.н.
Изводи:
-
Планът е подобрен само по отношение на двата проекта (Н2 и Н3). Силно съмнение за отчитане на частни интереси.
-
Нищо не е променено по отношение създаване на устойчива национална (а независима от чужди капитали и интереси) производствена база на България (индустриален профил на страната по сектори и региони), към която да се ориентира образованието, науката и иновациите. Явно се разчита на ред в хаоса, което много рядко води до правилното решение;
-
Няма визия за енергийния баланс по отношение деловото участие на видовеенергия – ядрена, ВЕИ, ВЕЦ, ТЕЦ. Залага се на проект Н3 за производство на електро- и топлоенергия от геотермални води, което е много спорно като ефективност от достъпната до този момент информация.
Енергия може да се получава и от редуциране на налягането на подавания природен газ към потребителите, при което може да се произведат над 300 МВт електроенергия – 100% екологична. Ориентировъчно от 30 000 м3/час транспортиран природен газ и редуциране от 45 до 10-15 бара могат да се добият 1 МВт/час, а разходите за инвестиции за 1 МВт са около 500 евро/квт;
4. Като цели, критерии са заложени растеж на БВП, БВП на глава от
населението и безработица, които не дават представа с колко ще се повиши благосъстоянието/стандарта на живот. Това внася силно съмнение в ефекта от реализацията на този план. Дигитализацията и цифровизацията на различните сектори в икономиката и приоритет на транспорта, нямат директно влияние върху постигане на заложените цели.
Заключение: Планът прилича повече на заклинание, малко аргументи, повече обещания, няма критерии за ефективност, не се отчитат измененията в международната обстановка, което създава опасност да не се постигнат заложените цели и да се злоупотреби с европейски и национални финансови ресурси. В този план има „справедлива“, „зелена“, „дигитална“, но не и „богата“ и „просперираща“ България.
Управлението на държавата не трябва да се използва за реализация на амбиции и робуване на комплекси, а да се чува и реагира на страданието на народа и да се проявява постоянна грижа за неговото благоденствие.
Източници на информация:
1. Планът за възстановяване – поредното отлагане и нови промени,
2.Националният план за възстановяване и устойчивост,
B0%20%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82-15102021%20(1).pdf (1).pdf)
3. С Румъния оставаме най-бедните в ЕС, 34% от българите живеят в бедност,
4. Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите,
съфинансирани със средства от ЕС, file:///D:/Ikonomika%2022/Fondove_EC_sept2021.pdf
5. Публикувани са актуализираните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост , https://www.abcnews.bg/bg/news/16470108085118/publikuvaha-aktualiziranite-proekti-v-natsionalniya-plan-za-vazstanovyavane-i-ustoychivostDevelopment of Geothermal Energy Utilization in Bulgaria for electricity and head generation(Н3), https://www.abcnews.bg/bg/news/16470108085118/publikuvaha-aktualiziranite-proekti-v-natsionalniya-plan-za-vazstanovyavane-i-ustoychivost
6. Hristov V, Stoyanov N, Valtchev S, Kole S, Benderev A, Utilization of low enthalpy
geothermal energy in Bulgaria, https://www.researchgate.net/publication/332381999_Utilization_of_low_enthalpy_geothermal_energy_in_Bulgaria
7. Supporting scheme for the deployment of a minimum of 1.4GW RES with storage in
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?