Не харесвам Деница Гаджева, тя е слаб човек

Десислава Кочовска е дъщеря на покойната лечителка Вера Кочовска.

Родена е на 21 септември 1981 г. в Перник, но живее в Плевен от години. В Шуменския университет пък учи „Социални дейности", но не се е отказала от мечтата си да следва в НАТФИЗ кинорежисура. Основната й задача сега обаче е в политиката - тя е един от учредителите на новата Национал-демократична партия, основана от Димитър Стоянов и Капка Георгиева, които Кочовска определя за едни от най-близките си хора. В интервю за "Всеки ден" Десислава Кочовска обяснява каква ще е ролята й в партията, как вижда развитието й и защо се стигна до конфликтите с лидера на „Атака" Волен Сидеров.

- Г-жо Кочовска, защо решихте да се включите в новата Национал-демократична партия на Димитър Стоянов и Капка Георгиева?

- Причината е много проста. Както Капка Георгиева дълги години е била много близо до моето семейство, така и аз реших да бъда до тях, до нея и до сина й и да помагам с каквото мога.

- А с какво ще помогнете вие? Все пак това е политически проект.

- Да ви кажа честно, и аз не знам на този етап. Но моралната страна на нещата е важна. Тепърва ще видим с какво ще помогна лично аз.

- Някога представяли ли сте си, че ще се занимавате с политика и предложението от Капка Георгиева към вас не дойде ли ненадейно?

- Никога не съм си представяла, че ще бъда част от активната политика. Даже съм страняла от това и изведнъж, след като Капка ми предложи, без въобще да се замислям, приех да участвам. Странях от самата политика, понеже не аз съм човекът, който може да реши проблемите на България и честно казано, не съм толкова в час със случващото се. Казах „да" на Капка, защото искам да съм до нея и да й помагам. Трябва обаче да се направи нещо, за да се върне вярата на българина. Той заслужава нещо по-добро и не е толкова глупав, колкото го изкарват.

- Казахте, че не можете вие да решите проблемите, но дали Димитър Стоянов и майка му могат да допринесат за това?

- Аз съм сигурна, че ще успеят. Много им вярвам, а и не само аз - много хора имат доверие в тях и застават зад проекта им.

- В същото време обаче и вие, и те се превърнахте в обект на остри критики от страна на атакистите и в последните дни депутатката на Волен Сидеров - Деница Гаджева, ви обвини, че правите партия на врачките и гледачките. Не ви ли обиждат подобни квалификации?

- Няма от какво да се обиждам. Винаги съм била до Капка и тя - до мен, подкрепям я и изказванията на други хора не ме вълнуват. Господ вижда всичко.

- Репликата на Гаджева обаче идва заради това, че сте дъщеря на покойната Вера Кочовска. Това не ви ли подразни?

- Не, защото майка ми се доказа. А сега дойде и моят ред да покажа какво мога. Трудно ми е обаче да кажа как се виждам в партията.

- Ако новата партия успее да събере достатъчно подкрепа и я докаже на следващите парламентарни избори, а пък вие сте на предна позиция в листите? Как намирате перспективата да станете депутат?

- Едва ли ще се случи точно това. Иначе виждам партията в перспектива да се развие добре. Разговаряла съм с много мои приятели, които ни подкрепят. И вярвам, че ще успеем. Събитията ще покажат докъде ще стигнем. Те се променят всеки ден.

- Смятате ли, че Национал-демократичната партия може да помогне на ГЕРБ, за да види тези проблеми?

- Да, защото имат много свежи идеи - например искат образованието да се подобри.

- Ако майка ви беше жива, щеше ли да одобри участието ви в новия проект?

- Убедена съм, че щеше да ме подкрепи и щеше да се радва. Тя никога не ме е спирала, не ми е казвала какво да правя и сама ме е оставяла да избирам попрището си и какво да правя с живота си.

- Самата Вера Кочовска как гледаше на политиката като цяло, не се ли отвращаваше?

- В интерес на истината и тя много не се интересуваше. Тя се грижеше за хората и искаше те да бъдат добре и да бъдат излекувани. Интересуваше се от нейната сфера, от нейните дейности.

- При едно от последните ви телевизионни участия подарихте на Капка Георгиева амулета на майка ви. Как ще помогне той и какво символизира?

- Този амулет ще помогне много, защото е пълен с енергия. Вярвам, че по този начин майка ми ще е до нас. Историята на амулета е интересна, защото лично аз го бях подарила на майка ми, тя го бе прибрала и при разчистването го намерих. Тогава реших да го дам на Капка, защото двете бяха много близки. Като сестри се обичаха и реших да подаря всичко, принадлежало на майка ми, на Капка.

- Как прие тя раздялата с Вера Кочовска?

- Много тежко. Както аз и брат ми я приехте, така и Капка. Всъщност мога да ви кажа, че все още жалим за майка ми.

- Беше ли близка тя и с Димитър Стоянов?

- Да. Обичаше го като свой собствен син. Но тогава отношенията бяха коренно различни и те нямаха нищо общо с политиката. Това бяха човешки взаимоотношения. Майка ми беше приела напълно Митко.

- А тя как възприемаше брака между Капка Георгиева и Волен Сидеров и по-късно техния разрив в отношенията?

- Майка ми преживяваше случващото се наравно с Капка.

- Имаше ли индикации за това, което се случи?

- Не мога да ви кажа, защото на тази тема не съм разговаряла с тях. Двете са си говорили сами. На мен също не ми е приятно. Много ми е тежко, защото и двамата много ги обичам. Толкова години бяха заедно, Капка да подкрепя Волен така силно, а изведнъж той да я остави. Не знам какво се промени в него. Не съм се замисляла защо стана така. Причините може да са много.

- Присъствието на Деница Гаджева в живота на Сидеров ли е една от тях?

- Може би, но не знам. Специално аз Деница Гаджева не я харесвам. Не я одобрявам. Не искам да навлизам в тази тема, защото дори не я познавам. Има ли смисъл да реагирам на обидите? Слабите хора се бият, силните действат, нали знаете? Един силен човек не би говорил по този начин.

- Имали ли сте лични сблъсъци с нея?

- Не, никога. А и за личните неща между нея и Волен не знам. Знам за отношенията й с Димитър Стоянов - че са учили заедно, че са били в един клас и че след като са основали „Атака", Митко й се е обадил, за да й помогне. А накрая тя постъпи по този начин... от благодарност.

- Когато „Атака" все още беше силна партия и вашите близки приятели бяха част от нея, какво ви беше мнението за същността й, за крайните позиции на лидера?

- За някои неща бях много съгласна, но за други - не. Не ми харесваше отношението към турците и циганите. Аз уча в Шумен и повечето ми приятели са турци и в един момент ме беше страх да не скъсам отношения с тях заради познанствата ми в „Атака". Никога обаче не съм имала конфликти, защото съм от този тип хора, които приемат останалите, без значение какъв е етносът им. И към мен не е имало нападки.

- Успя ли Вера Кочовска да ви предаде част от нейните способности или вие да ги наследите?

- Не, нямаше как да ги наследя или тя да ми ги предаде. Иначе ме е научила на много.

- Много спекулации има около личността на майка ви, включително и че часовниците в дома ви са отказали да работят в часа на смъртта й. Вярно ли е това?

- (Смее се.) Не, не е вярно. Освен това часовниците са по-малко от 5 хиляди, както се писа. Но ги пазя, защото това са неща, с които не можем да си позволим раздяла. Имам намерение един ден да ги предам на наследниците си.

- А какво се случи с вашата идея да учите кинорежисура?

- Доникъде в общи линии. Поддържам отношения с режисьора Стилиян Иванов, с когото имахме и общи проекти. Когато снима, от време на време ме вика да участвам и аз.

- Имахте намерение да снимате и игрален филм за майка ви. Отказахте ли се?

- Напротив. Мисля по този въпрос и ще го обсъдя и с Капка, и с Димитър. Наистина искам да направя филм за майка ми, който да остане в историята. В него да се разказва за нея от раждането до смъртта й. Идеята ми е да е игрален филм, но с документална част. Сигурна съм, че ще намеря спонсори за реализирането й. Защото много хора обичаха майка ми.