/Поглед.инфо/ Парламентарните мнозинства винаги са изкушени да променят изборните правила

Интервю на Десислава Пътева с проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия (2006 г.) и преподавател по конституционно право и избирателни системи и процедури в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Проф. Киров, за пръв път на тазгодишните президентски избори ще имаме възможност да отбележим в бюлетината, че не подкрепяме нито един от кандидатите. Според някои юристи обаче тази опция ще създаде сериозни проблеми в демократичната система на изборите у нас, тъй като влиза в противоречие с Конституцията. Какво е Вашето мнение?

Не може да се каже, че подобно законодателно решение е в пряко противоречие с Конституцията, защото в нея никъде не се говори за действителни и недействителни бюлетини. Тоест, Конституцията е оставила това на вниманието на законодателя. Конституционният законодател, когато закрепва чл. 42 в избирателното право, казва: редът за упражняване на избирателното право, за провеждане на избори се определя със закон. Тоест, тази материя е резервирана що се отнася до процедурата, по която се осъществяват изборите за законодателна уредба. Причината, поради която е въведена тази опция, се корени в нещо друго, което вече влиза в противоречие с Конституцията. Това е въвеждането на задължително гласуване, тоест задължително упражняване на основното политическо право на гражданите в демократичното общество. 

От една страна се казва на гражданите, че участват в управлението и осъществяват контрол върху него, посредством своето избирателно право. Но на всичко отгоре чрез него участват и във формите на пряката демокрация, тоест в различните видове референдуми. И в същото време със закон се въвежда задължение за упражняване на това право – такова, каквото Конституцията не е въвела. Съществуват редица страни, в които има задължително гласуване, но там въпросът е решен на конституционно ниво. В нашата Конституция няма задължително упражняване на избирателното право, тоест конституционният законодател стои на позицията, че избирателното право е класическо, субективно, но политическо право на гражданите. И то не може да бъде едновременно и право, и задължение. За сметка на това законодателят (по политически причини) гласува въвеждане на задължително гласуване – чл. 242 от Изборния кодекс. Знаем как стана всичко през лятото, набързичко, чрез договаряне, чрез предоговаряне, чрез надцакване по нощите.

И като последица от задължителното гласуване – все пак избирателят ще отиде да гласува, защото е принуден под заплаха от санкция. Но какви са опциите му? Да си избере просто наслука някой от кандидатите, които са се регистрирали; да гласува за най-приемливия според него, но пак насила, тоест против волята си; да пусне празна бюлетина или да пусне недействителна бюлетина, например като зачертае цялата бюлетина с кръст. Затова възниква опцията да се изрази вот „Не подкрепям никого”, тоест „Гласувам срещу всички”. Това законодателно решение не се среща често, среща се в някои африкански страни. 

Защо да гласува срещу всички? Отчита се само позитивният вот към изборния резултат. Отчита се действителен глас, който е подаден за определен кандидат или кандидати, където имаме листа при пропорционалната избирателна система. Негативният вот „Гласувам срещу всички” не може да повлияе позитивно в определянето на предизборния резултат. Както казват римляните: „Ex nihilo nixil”, тоест от нищо не може да се произведе нещо. Тук ми е много чудно как ще обявят този глас за действителен и към кошницата на кой кандидат ще отидат тези гласове.

Много хора се опасяват именно от това, че тази опция може да бъде тълкувана по различен начин, според интереса на определени политически партии. Макар че бе обявено, че тези гласове ще се отчитат само при определянето на изборната активност, според основния закон се изисква в изчисленията да бъдат включени всички действителни гласове. Няма ли това да създаде възможност за манипулации на изборите?

Истината е, че когато приеха, че тези гласове ще се отчитат като действителни при изчисляване на избирателната активност, хоризонтът беше изключително къс. Политическите сили гледаха президентските избори. Тук има едно предварително изискване. За да имаме избран кандидат, е необходима определена избирателна активност – да са участвали повече от половината от включените в избирателния списък избиратели, за да видим след това кой кандидат е победил. Ако това предварително условие не е налице, задължително се провежда втори тур. Много примамливо беше това – ако е възможно тези никакви гласове да ги броим като избирателна активност, а след това вече като разпределяме гласовете, за да определим относителната тежест на състезаващите се кандидати, да ги извадим, защото просто няма към кого да ги предадем. Гласувам срещу всички кандидати или не подкрепям никого, това е една правна нула. 

В момента правят следващата глупост. Древните са казали: „Когато боговете искат да съсипят някого, първо му отнемат разсъдъка”. Сега гледат да реагират на ситуацията и ще обявят тези гласове за действителни. Като обявят за действителни тези гласове, те ще вдигнат избирателната бариера – абсолютният брой гласове, които са необходими, за да се прескочат четирите процента. Това ще стане и в парламентарните избори, в изборите за евродепутати, в местните избори. Тоест те ще ударят малките партии. Това е една от последиците. Ето Ви един пример. Ако днес се провеждат парламентарни избори и караме хората да отидат да гласуват, защото сме ги задължили, и те гласуват срещу всички, защото не харесват която и да било политическа партия или кандидатска листа в съответния избирателен район, и признаем този вот за действителен, тогава на каква база ще се изчисли 4-процентната бариера? На много по-голяма база, отколкото когато нямаше такова задължително гласуване, съответно нямаше такъв вид опция през избирателите. Колко партии ще прескочат тази бариера? 

Според Вас заплахата от изваждане от избирателните списъци наистина ли ще вдигне избирателната активност? Оказва се, че много от избирателите въобще не са разбрали, че е приета такава промяна в Изборния кодекс, тъкмо защото промените бяха приети набързо и без много шум.

В България никой не чете закони. При това Централната избирателна комисия просто не се осмели да отиде и да обясни на избирателите, че те вече са задължени да гласуват. Още повече, че има висящо дело пред Конституционния съд, инициирано от омбудсмана Мая Манолова, за конституционосъобразността на това задължително гласуване, и по-точно за санкцията. Защото задължителното гласуване може да бъде въведено като някаква морална категория, тоест въпрос на дълг и чест на българските граждани, без да има санкция. Има подобни текстове в Конституцията. Например, че защитата на отечеството е въпрос на дълг и чест за всеки български гражданин. Но няма юридическа санкция в Конституцията, след като премахнахме наборната армия и въведохме кадрова. Тук става въпрос за една морална категория и за морално задължение, но не и за юридическо задължение, което ако бъде нарушено да следва юридическа санкция, както е в момента. Колкото и да е лека тази санкция – да те заличат от избирателния списък, тоест да те обявят твоята гражданска смърт.

Това различно тълкуване на новата опция в бюлетината, няма ли да помогне на някой от претендентите за президентското място да спечели още на първи тур, вместо да се явява и на втори тур?

Би могло, но при друга ситуация. Доколкото виждам, в настоящата ситуация няма кандидат, който да води с много голяма преднина пред останалите. Тоест, не виждам някой, който ще вземе повече от половината, ако броим всички действителни гласове, тоест извадим гласовете, които са против всички. Ако имаше такъв кандидат, с тази опция, при която тези гласове се включват в избирателната активност, можеше да му се помогне да спечели на първи тур. Но към момента аз самият не виждам такава хипотеза, като правя своята преценка върху социологическите изследвания, които сега излизат за съотношението на силите между състезаващите се кандидати.

Председателят на управляващата партия Цветан Цветанов обяви, че ще падне ограничението за броя на избирателните секции зад граница. Знаем, че техният брой в Турция беше 140, а след ограничението бяха свити до 35.  Според Вас може ли това да се счете като реверанс към ДПС, дори да има задкулисни договорки с тях?

Би могло да се търси подобна логика заради самия начин, по който се провеждаха дебатите по този текст и концентрацията върху числото 35. Не виждам никакво магическо естество в него. Защо пък точно 35, а не бяха 40 или пък 20? Това никой не може да го обясни. Очевидно някой е седнал, видял е докладите на ЦИК, тоест от резултатите от предишни избори, начертал е различни варианти и в последния момент е решил да бъдат 35. Но това е политическо решение. То не може да бъде обяснено от юридическа гледна точка. 

Някои смятат, че това е резултат от натиска от страна на Патриотичния фронт, ВМРО…

Очевидно, но аз не възприемам подобен подход, защото той създава привилегии за едни български граждани, докато злепоставя други при упражняване на основните им права. Проблемът с гласуването в чужбина е много сериозен. Обикновено се разработват прости средства за разрешаване на сложни проблеми, които са контрапродуктивни, не могат да се решат по този начин. А Терминал 2 работи непрекъснато, и то общо взето в една посока. Ние може би ще бъдем изправени пред някаква абсурдна ситуация, в която ще се окаже, че българските избиратели са по-скоро извън държавата ни и трябва да им осигурим адекватни възможности за участие в политическия живот. Може би ще стигнем и до този абсурд. 

Но този проблем трябва да бъде решен еднакво спрямо всички граждани. И в момента, ако в Лондон открият не 35, а 50 секции... Хубаво, това са секции, които ние откриваме в Лондон, но къде ще гласуват българските граждани, които живеят в Шотландия? Ще отидат да гласуват в Лондон в тези разкрити 50 секции? Значи тези хора отново са неравнопоставени. В Германия не се допуска да се провеждат избори на друга държава, извън консулските и дипломатическите представителства, докато Франция и други страни го позволяват. Тоест, да бъдат организирани секции в различни частни или пък обществени сгради. Значи самото национално законодателство на приемащите държави е различно и поставя българските граждани в неравностойно положение. Затова казвам, че проблемът е много сложен и трябва да се разсъждава много по него, докато се предприемат законодателни действия. Обикновено ние правим обратното – ние предприемаме законодателно действие и след това разсъждаваме, както и в случая. 

Ако се проследи историята на изборното законодателство през Третата българска държава, ще се види, че парламентарните мнозинства винаги са изкушени да пипат правилата, по които се организират изборите, и то преди следващите избори. По този начин се надяват да си осигурят някаква бонификация, някакво предимство спрямо останалите политически играчи. Но като цяло тези сметки и тези политически действия са се обръщали срещу своите създатели. На това ни учи най-беглият и елементарен преглед на историята на изборното законодателство в България. Не е случаен фактът, че като се зададат някакви избори, без значение какви, веднага се поставя въпросът: „Ние сега ще трябва ли да осъвременяваме и да пипаме нещо в изборното законодателство?” Във всички уважаващи себе си страни с демократични традиции, това е консервативна материя. Много трудно се стига до промени. Проблемите се констатират, виждат се начините, по които могат да бъдат решени и се постига консенсус, за да не остане в обществото привкус на някаква политическа далавера, на желание да получиш предимство чрез правилата, а не чрез вота на избирателите. 

Премиерът Бойко Борисов направи заявка малко преди да започне самата кампания, като каза, че ще си подаде оставката, ако ГЕРБ загубят изборите. Смятате ли, че той ще спази думата си, като имаме предвид, че често мени позициите си? Ще се стигне ли до предсрочни парламентарни избори?

Според мен няма никакви основания да се отиде на предсрочни избори заради загубването на едни избори за президент и вицепрезидент, тъй като става въпрос за съвсем различни институции. Националната представителна институция е парламентът, той излъчва и поддържа политически правителството, докато има доверие в него. По-скоро тук става въпрос за стягане на редиците в една доста халтава коалиция с партньори, които не са стабилни в подкрепата си към правителството и най-голямата парламентарна група – тази на ГЕРБ. Затова подобно говорене е по-скоро средство да се въведе някаква дисциплина сред коалиционните партньори. Откровено казано, съчувствам на министър-председателя. Просто му се чудя как издържа. Аз на негово място не бих издържал, но това е мое лично мнение. Така че говоренето за това, че веднага ще отиде на предсрочни избори цели да се стегнат редиците – и партийните, и на коалиционните партньори.