В последните дни публично се изказаха някои неверни съждения. Едно от тях ми направи изключително негативно впечатление: “За географията и природните науки ще предложим промени, насочени към отпадане на излишната фактология, на това, което изисква заучаване (т.е. запаметяване - б.а.), не изисква умения или пречи на придобиването им.” Това е мантрата на “загриженост” за децата, за облекчаване на учебния материал – не трябва децата да помнят излишните неща. Ако нещо им потрябва в бъдеще, те ще го вземат наготово от интернет. Няколко въпроса обаче възникват по т.нар. “отпадане на излишната фактология”. Навярно ръководният фактор в МОН не е чел писмото на известния писател Умберто Еко до неговия внук. Става дума за следното:
Първо. В цитираното твърдение географията не се разглежда като природна наука (“За географията и природните науки...”). Тя в учебните планове на МОН е отнесена към гражданското образование! Знанията за планина, долина, река, пролом, вулкан, океан, море, прилив, морска вълна, езеро, блато, време, климат и т.н. според МОН са гражданско образование. Да, географията изучава и населението, държавите, градовете, стопанството, транспорта, туризма, страните и т.н. и поради това е обществена наука.
За всеки нормално грамотен човек е ясно, че географията е природно-обществена наука. Увеличаването на часовете по история за близкото минало със сегашното им откровено антикомунистическо и русофобско съдържание и едновременно с това съкращаването и обедняването на географското знание, прикрито от смокиновия лист “отпадане на излишната фактология”, води до негативи и за историята. Как учениците да разберат историческото знание за Великото преселение на народите през средните векове, ако не знаят какво е степи, какви пространства заемат, къде са разположени и защо номадските народи са се преселвали.
Второ. Това е развитието на паметта на децата. Тя е в основата на образованието. Придобиването на умения е следствие от паметта, от знанието. Без запаметяване няма знания. А това ни предлагат счетоводните подходи на МОН. Развитието на паметта е предпоставката за самостоятелното мислене. В последните десетилетия върви световна тенденция към “загуба на паметта”. А добре известно е, че паметта е способност на мозъка да възприема, съхранява и обработва знания и възприятия за предметите и явленията в природата и в обществото. За да се развива, тя трябва непрекъснато да се обогатява чрез образование, наука и култура.
И пак да се върнем към Умберто Еко и неговото послание към внука му: “...Паметта е като мускулите на краката. Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее и ти (нека говорим без увъртания) ще се превърнеш в идиот.” Точка. Всичко е ясно.
Паметта трябва да се упражнява
Това става чрез запомняне на знания и факти, на които то се опира. Те в мозъка се подреждат, разглеждат, степенуват се по актуалност и значимост, открива се връзката, общото, различното и/или противоречивото между тях. Колкото повече факти се знаят, толкова повече връзки и зависимости в природата и в обществото се разбират. Компютрите не могат да заменят човешкия мозък. И вместо развитие на човешката памет МОН предлага нов предмет “дигитална креативност”, каквото и да означава това.
Препоръката на Умберто Еко е ясна. Щом научиш, узнаеш нещо, “се постарай да го запомниш, за да не го търсиш повторно, когато тези знания ти потрябват пак”. Запаметяването тренира паметта и мозъка. Съвсем не е случайно тренирането на паметта чрез запомняне на отделни факти като: Кога е станала някаква историческа битка? Кога е управлявал император Х? Кога е написано класическо произведение Z? Или пък: Колко е голямо Черно море? Кой е най-високият връх (и колко висок) в света? И още безброй много неща.
Мозъкът се развива не само със запомняне на отделни факти, а и с наизустяване на големи текстове. От Възраждането до XX в. в най-престижните гимназии, класическите, са се учили поеми наизуст. В тази епоха няма голям европейски мислител, който да не е учил наизуст на латински език голямата поема “Енеида” на Вергилий, независимо, че латинският вече не е бил говорим. Но тогава не е имало и бизнесмени, на които им трябват само работници с умения, без развита памет и без достатъчно знания, без самостоятелно мислене. В българското училище допреди около 30 години се изискваше учениците не само много да четат, но и да знаят наизуст почти всички стихотворения на Христо Ботев, множество стихове на Вазов, Славейков, Смирненски, Вапцаров и т.н. Това развиваше паметта, а чрез нея и мисленото. А българското образование се славеше като еталон за Европа. Сега след намаляване на “тежестта” на знанията и отпадането на “излишна фактология”, изискваща “заучаване”, нашите ученици спрямо европейските и световните стандарти вече са след шестдесето място.
Трето. Силно са нарушени балансът и взаимовръзките в знанието. Ще се увеличават учебните часове по математика, която е абстрактна наука. Ще се въвежда нов учебен предмет в 5, 6 и 7 клас - “дигитални умения и креативност”. Дигиталните умения са средство за извършване на определена дейност, за която първо трябва да имаш знания. На каква база се формират уменията? Разбира се на базата на знанията, включително на фактите и тяхното запаметяване. По-важното е развитието на мисленето на учениците на базата на запаметените фактически знания, на множество факти. Без развитие на мисленето уменията се усвояват на елементарно, често пъти почти битово равнище. Колко добре политически звучи: “Днешното поколение деца ще живеят в ера, която ще изисква взаимодействие с изкуствен интелект.” И тези, които по-малко знаят, по-малко са запаметили понятия, закономерности, факти и поради това по-слабичко мислят, но са усвоили елементарни умения, какви ще са? Дали няма да са придатък на изкуствения интелект, роби на електронната техника?
Трябва баланс между знания и умения.
Първичното са знанията, уменията са вторичното
Те са своеобразно знание как да се използва придобитото знание. На основата на знанието следва да се развива мисленето и чак след това на базата на знанията на фактите и на основните теоретични постановки да се развиват уменията за живот и работа в дигитална среда, така че бъдещите работници, специалисти и експерти да не са придатък, а да участват в развитието на изкуствения интелект и функционалното му използване. Човек живее в природна среда и без добре да я познава, без да знае достатъчно факти, да съпоставя, сравнява, да открива връзки и зависимости, той няма как да участва в пълноценното използване на природните ресурси. Дигиталните умения следва да вървят не изпреварващо, а едновременно и свързано с фундаменталните научни знания.
За да се формират децата като мислещи личности, са потребни първоначално качествени знания за природата и обществото и едва след това да се надграждат т.нар. дигитални умения. МОН върви обратно. Потребна е цялостна промяна на учебния план, разширяване и обогатяване на знанията по природни и обществени науки. Видите ли, сега природните науки не били “интересни на учениците” и поради това не били избирани за явяване на държавна матура. Вярно е, че през последните 15 години География и икономика от втори избиран за матура учебен предмет отстъпи решително назад. А историята направо “се стопи”. Защо зрелостниците избират по-малко география, история и философия за зрелостен изпит? То е защото тези предмети бяха изгонени като задължителни от учебния план в гимназията, и заради ината на експертите на МОН в тестовете да се проверяват не толкова знания, колкото “умения”. Какви дигитални умения в 5 клас без учениците да знаят какво е физика, какво е химия, какво е биология? Трябва решително да се увеличат часовете по физика, химия, биология и природна география, за да се формира фактологическата и теоретична основа на знанието и на тази основа да се развива мисленето, включително абстрактното мислено по математика.
Четвърто и не най-маловажно - разбирането на глобалните процеси и глобалното развитие на света. Светът е не толкова дигитален, колкото е глобален. В този глобален огромен свят бъдещите граждани трябва да умеят да се ориентират, да отсяват зърното от плявата. За това е необходимо да знаят природните, обществените, икономическите, екологическите и политическите ситуации и проблеми в света, Европа и България. А как да се ориентират, когато нямат необходимите фундаментални знания за природата, за държавите, за световната икономика, за международните организации. В сегашния учебен план тези знания в най-ограничена форма се дават от учебния предмет “География и икономика”. Поради съкратения обем на обучението по този предмет децата не знаят почти нищо за държавите, за различията в икономическите и политическите системи, в културата, религията и традициите на огромни райони от света. Нещо повече, българските деца не учат почти нищо за страните членки на ЕС. А сега МОН предвижда и ново обедняване на това знание.
Моят извод е, че МОН действа по концепцията на Сорос за образованието в бившите социалистически страни. Хората от тези страни, включително и България, трябва да са с обеднено знание и неразвито мислене, за да станат обслужващ персонал в западните страни. Върви процес на опростачване на българското средно образование.
