/Поглед.инфо/ Eдин духовен инвалид направо ми се навря в краката, затова ще го наритам. Не е прочел и две изречения от великите есета на Стефан Продев, а му лепи етикети – той, дето е класически невежа, едноок духовно...
С една дума кретен!
Какво да му обясняваш на такъв?
Да спориш – направо е глупаво!
Когато Продев е бил рибя кост в гърлото на властта, този пикльо е крещял: Винаги готов!
Продев накрая на социализма беше главен редактор на вестник „Народна култура”, а Димитър Шумналиев му е бил първи заместник. И си спомня: всички, дето сега се кръстят, че са дисиденти /Блага Димитрова, Жельо Желев, д-р Берон.../ стояха в чакалнята и си пазеха реда да се докоснат до Продев!
Ами какво да кажа на кретена?
Продев е голяма ябълка: На 16 години става ремсист. И такъв си остана до края на живота – с чистите пориви и идеали на онези момчета и момичета, на които пишман демократи събаряха паметничетата.
Ще да е било след неговата разтърсваща реч на партийния конгрес през 1995 година. БСП беше вече разкрачена между червените бабички и червените мобифони - неговата точна и жестоко справедлива констатация. Той първи публично маркира смазващото противоречие на идеали и ламтеж към парата.
Залата в пловдивския панаир бе претъпкана, пловдивските социалисти напираха на живо да чуят Продевото слово.
Някъде към края един възрастен, спарушен като печена слива човечец, стана и попита: вие какъв сте - комунист, социалист или социалдемократ ?
Залата замря.
Продев нарочно направи пауза, за да усили още повече мълчаливото напрежение.
И рече: аз съм ремсист!
Аплодисменти и шушукане се омесиха в едно, хорицата си отдъхнаха – наш е.
Свърши срещата, местните първенци на БСП бяха нагласили една невероятна вечеря – това е Продев, ала той им каза:
- Съжалявам, но моят кореспондент /аз, де!/ ще ме води на гости.
Партийните величия ме изгледаха злобно, а ние потеглихме към Ново село, където ни чакаше кметът Тодор Атанасов.
Не знам с какво, но Продев страхотно го харесваше!
Няма село, където Продев да е държал предизборна реч.
Само в Ново село!