/Поглед.инфо/ В училище ни учат, че има жива и нежива ПриРода. Разликата между двете е, че живата диша, в нея има дъх…тя е вдъхновена. Тази прекрасна българска дума В ДЪХ НОВ Е НИЕ (вдъхновение) носи в себе си мъдростта на религии, философии, езотерики – божественото дихание направило ни живи, вярващи, дръзновени, любящи и творящи. То ни обединява в единната цялост на усъвършенстващия се кръговрата.

Ако човек получава вдъхновение от Бога, то народът получава този огън от хората, които го създават. България е забележително място, на което се раждат и живеят забележителни хора. Със своето многовековно съществуванение би трябвало да сме горд, спокоен и изпълнени с вдъхновение народ-цивилизация, народ-дух.

Духът на един народ е код, който носи знаци, смисъл, мисия. Знаците на българския дух са нашите букви, смисълът на нашето съществуване е развитието на духовната ни същност, мисията – да продължим божествения път нататък, като вдъхновяваме и другите народи. Това е усещането на множество българи, но има и една друга България.

Има една България, в която рекламите на хазарта са повече от вдигнатите национални знамена; държавната администрация общува с гражданите двуезично - на български и български с латински букви или направо на английски; на униформите на полицaите и пожарникарите не пише „полиция“ и „пожарна“, а някакви чужди думи, на чужд език; ресторантите, кафенетата, магазините не носят български имена, а чужди, изписани с чужди букви; хората са облечени с дрехи без шевици, но изписани с чужди думи и букви. Политическите елементи, на ротационен принцип, изпълняват вероломни стратегии и загърбват българския народ. Има една такава болна България. Тя умира всеки ден вкопчена в разрухата носена от чужденци, които считат, че нашите буквите са неразбираеми, духът на нацията са транссексуалните, мирът е война, времето е пари, добрата новина е лошата, агресията и истерията са инструментът, добротата е смешна, религията - ненужна, хората са невежи и тяхната мисия е да изчезнат. Тази болна България ние трябва да спасим като я вдъхновим да се ослуша в шепота на сърцето си, в шуртенето на кръвта си, в гласа на корена си, в стихията на подтиснатата си божественост, като я завърнем при знаците, смисъла, мисията.

Знаците

Кирилицата е единствената азбука, в която всички букви имат имена, а цялата азбука е послание. Аз, Буки, Веди, Глаголи, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово …означава: „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек…“ Половин милиард земляни си служат с тези знаци. Да се откажеш от българските букви е равносилно да откажеш силата, която те прави разбиращ човек - обичащ, прощаващ. Нима тук не е целият космос на в/дъх/нов/е/ние – познание, човечност, любов?! Нима има сърце, което би се отказало от това вечно богатство и то за организацията на инфлационните пари, създаването на кръвни врагове, гузна съвест, бенгалски огън и скършено човешко и народно достойнство?! Няма. Но има елементи - тъмни и лукави, които заглушават всеки разум в киселинната среда на страха, разединението, омразата, фобиите, агресията, истерията, сглобената представа за нищожност и безперспективност. Но и тези елементи са безсилни, ако допуснем гласа на корена, така усилено заглушаван във всичките му дълбочини. Всяка българска буква, която се върне на мястото си, всяка българска дума, която продума устата вместо чуждата, всеки отдалечен поглед от чуждото насочен към родното помагат на болната България. Всяка протегната ръка към българския надпис, всяко мълчаливо, но упорито несъгласие да се съобразим с официалната власт и търговците, когато не общува с нас на чист български е лек за болната България. Всяка стъпка към българската книга, българската песен, българската традиция и история е чист въздух за болната България. Няма значение натрапената глобализация. Светът винаги е бил цял, но съставен от елементи – всеки със своя смисъл и светът ще остане цял само и единствено, ако се запази точно този специфичен смисъл.

Смисълът

Смисълът на съществуването на българския народ е да развива духовната си същност, за да вдъхновява. Обезсмислянето му чрез внедряване на чужди ценностни системи и чужди писмени знаци, елементаризирането му на ниво анимационен герой от фентази филм и унищожаването на мисълта му чрез чалга-бренд-истерико-консумативен псевдо-либерален джендър култур-цинизъм е отдавна започнал процес, успешно вървящ към своя реализация с помощта на политически елементи от различно естество.

Но земята на Орфей не е случайна. Тя е мистична и изпълнена с божествен смисъл проявяващ се през времето чрез личности и изпитания. Тук се върви по жарава, тук оцелява и се извисява духът. Фактите говорят. Голяма част от големите цивилизационни преломи са започнати от българи. Българският календар - призната културно-историческа ценност на човечеството. Съвършен, днес отброяващ 7752 година. Българските шевици – космически кодове; буквите – божествени кодове; тактът 7/8 – музикални кодове; компютърът – технологични кодове; автоматичната скоростна кутия, система за кацане на луната, техники и технологии в изкуствата и промишлеността… Духовната значимост на България е низ от святи личности като Св. Кирил Славянобългарски, философ, Методи Славянобългарски, епископ, равноапостол и просветител, Свети Климент Охридски и Свети Наум Преславски, Свети Горазд, Свети Ангеларий, Свети Сава седмочисленик, Свети Иван Рилски чудотворец, Свети Борис – Михаил, княз Български, Висарион Смоленски, Георги Софийски, Патриарх Евтимий, Злата Мъгленска, Йоан Българин, Йоан Кукузел, Св. Киприан Московски, Олга, княгин, равноапостолна, Паисий Хилендарски, Петка Търновска, Софроний Врачански, Теодосий Търновски, …. Неизброими са имената на българските мъже и жени отстоявали правдата и свободата във времена на робство и изпитания. Множество са и съвременниците протегнали дух към висшето разбиране за вярно, добро, българско. В процесно отношение българската империя и държава е играла не веднъж значителна роля, включително и за разпространението на православието и кирилицата в Киевска Рус, с което се затвърждава и осезаемата значимост на руската култура.

Днес смисълът, повече от всякога, е духовното излизане от блатото на скършилия се свят под тежестта на материалния, лицемерен псевдолиберализъм, който заключил истинската свобода в мрака на осъждането и наказанието, развява мръсните си игри на кризи, пандемии, джендъризъм, войни, натрапване на неморала, неестетика, неетиката, нецивилизацията. В това огромно предизвикателство България е призвана да запази всяко останало зрънце красота, въпреки и поради политическите елементи обездушевени от невежеството си. България може и трябва да осмисли пътя си нататък с категорично отстояване на кирилските буквите и българските думи, защото в началото е Словото и всичко е чрез Словото; с миролюбие и цивилизованост на мъдър и древен народ, защото носи най-важната мисия – да брани човешкия дух.

Мисията

Човешкият дух не е величина, която може да се контролира с незначителни политически инструменти като закони, подписани от нищожна, неизвестна и безинтересна шайка хора. Човешкият дух е сила, която много искат да владеят, но малцина могат, въпреки, че не са малко елементите, заключили се доброволно в полит-медийното пропагандиране на низост, тоест отказали се от собствена мисъл. Останалите, обаче, тези, които знаят Аз, Буки, Веди, Глаголи, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово …тоест , че „аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек…“, тези българи носят сложната мисия да вдъхновяват човека, да вдъхнат в него духовна сила идваща от свещените ценности, сред които са истината, добротата, любовта и мира. Ако днес светът може да се определи с една дума – бяс, то нашата мисия е да възвисим духа си до онези нива, така че светът да се определи с нова дума – красота. Красотата няма нужда от пари, които са организация, няма нужда от цивилизационен модел, който се налага със зависимости и оръжие, няма нужда от разписани на хартия човешки права, които се погазват и употребяват, когато и както е удобно. Красотата има нужда от усещане за свобода, която имаме по рождение, усещане за божественост, която имаме по природа, усещане за любов, която е записана в сърцата ни, желание за разбирателство между човеците, което е завещано в свещените книги и препотвърдено в посланието на българската азбука.

Затова мисията на България е да се върне към жаравата, към себе си, към арфата на Орфей, към шевиците побрали в себе си Космоса, към буквите даващи сила, към словото на мъдростта, мира и любовта. Една такава България ще вдъхнови нещастния, побеснял свят отново да отвори сърцето си за доброто, за да се освободи нашата планетата от оковите на злото. Една такава България трябва да върне смисъла на мястото му: да пише на български, да говори на български; да засади земята с жито вместо с фотоволтайци, да засади горите с дървета вместо да търси въглеродна неутралност; да намери формулата на достатъчност, вместо да тича след нереалния икономически ръст; да следва циклите на земята и природата, вместо да се занимава с измислена устойчивост; да осъзнае върховенството на доброто изразено в едно Христово изречение - „прави на другите това, което искаш те да правят на теб“, вместо да се кълне във върховенството на закона на някой си непознат; да събира хората, вместо да ги насъсква един срещу друг; да се бори за мир, вместо да разпалва или поддържа войни; да гради с времето и народа си велики подвизи, вместо да задлъжнява към чужди лихвари за безсмислени пластмасови играчки.

Затова е нужна операция В ДЪХ НОВ Е НИЕ - избор на дълбокия смисъл на корена и високия идеал на божественото; избор на българските букви и българския език, за да тече по тази кръвоносна система ценностите на етиката, естетиката, човеколюбието, мира, любовта и красотата; избор на трудния поход към духа, за да не сме временна материята; избор на далечния хоризонт на съвършенството, за да не изпаднем като смешни имитатори; избор на смелостта да останем и бъдем, за да не се поддадем на подлостта да се предадем.

В училище ни учат, че има жива и не жива природа. Разликата е, че живата е вдъхновена. За да е жива България, за да има хора е нужно В ДЪХ НОВ Е НИЕ през знаци, смисъл, мисия!

Да върнем и пазим българските знаци - кирилицата, защото нашата мисия има смисъл!

...

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?