Проблемът на нашето пресвободно време е в липсата на мярка. Всяка особа с ниско социално поведение приема публичното самоизразяване за свой неотменен дълг - нали е център на вселената, незаменим индивид с богата душевност?! Няма значение, че откаченото чейне бълва само змии и гущери. Това е постмодернизмът. Така папагалите възприемат директивите, спускани от скапания Брюксел.
Другата беда е, че имитаторите и уличниците ходят на тълпи – нахъсани, втълпили си в кратуните, че планетата им принадлежи… Именно на тях, безплодните използвачи!… Газят традициите, гадят върху доброто…
Но не е луд, този който яде зелника, а онзи, дето му го дава. Докато търпим безобразията наоколо, ще става само по-лошо. И трябва да има контрол. Без цензура, Джони бой, няма как – иначе простотията и беззаконието ще ни унищожат. Анадънму? Затуй си знай мястото, уважавай домакините, даващи приют и самун хляб с черен хайвер. Смяташ, че сме недостойни за проблясъците на твоя творчески интелект – прав ти път, иди в родната Сърбия или Англия, не знам от коя дупка си изпълзял, там, сред своите, се кипри и кълчи колкото щеш! И космополитичната дружинка може да тръгне с теб! Едва ли някой ще усети отсъствието ви – едно нищо ще стане по-малко. Само първо върнете парите, не забравяйте – защото те не са на министъра или на началника на театъра, взети са от народа, над който хихикате.
Време е нашите чиновници също да започнат да носят отговорност за вредителската си дейност срещу държавата.
Аман от индивидуалисти – хитреци и естети! Ние сме общество!
