/Поглед.инфо/ Когато преди време Башар Асад, президент на Сирия, бе попитан за повратния момент в 13-годишната гражданска война, той без колебание каза, че „Това беше освобождаването на Алепо”. Важен град, по-голям от Дамаск, с милионно население, поне 500 завода и фабрики, икономическото сърце на Сирия. За първи път след 4-годишно примирие Алепо отново е обект на военна операция, която терористичната организация „Хаят Тахрир аш Шам”, ХТС, нарече „Възпиране на агресията” и обяви целта си за „предотвратяване атаките на сирийската армия и руските сили да имат думата в Алепо”. Не може да се отрече обаче фактът, че „нападението на ХТС бе посрещнато с аплодисменти от турските ТВ-канали, преса и сектантски групи”. Независимо, че официално Анкара признава ХТС за терористична организация и то в съответствие с резолюция на СС на ООН от 2015г. Известно е, че ХТС, както и някои други терористични организации в Северна Сирия, са в американска орбита и се използват от САЩ на терен. Казват, че ХТС е лидер на оперативен център „Фатех ул-Мубин”, който е създаден да обединява американските салафитски организации в Северна Сирия по турската граница. Но и някои опозиционни на Дамаск групи, контролирани от Турция, също участват в операцията, въпреки молбата на Москва да не се допуска от Анкара, защото е поет ангажимент в тази посока. Да не се атакува армията на Асад. Явно Ердоган не е удържал на думата си.
Противоречиви са сведенията на този етап за хода на новите бойни действия в Алепо. Асад и в Москва, и в телефонен разговор с емира на ОАЕ заявява, че е „в състояние да победи терористите със съюзници и приятели”. Руските ВВС на терен в Сирия бомбардират „кохортата от многобройни терористи”, но това отдавна не са „брадати мъже с калашници”, а „международно поддържани, добре обучени, снабдени с модерни оръжия бойци”, които „ под влияние на западни столици играят мръсни игри в Сирия”. Поне така казва Карин Кнайсъл, бивш външен министър на Австрия, която добре познава района на Близкия изток. Факт е, че ХТС не се състои само от сирийски опозиционни групи. Тя има исторически връзки с „Ал Кайда”, включва членове на Ислямска партия на Източен Туркестан, работила е под името Ал Нусра до 2017г, която от своя страна е групировка на „Ислямска държава”, ИД, и то под ръководството на ЦРУ и Мосад. Така пишат в Анкара. Радикалните тенденции са същите като на ИД. Армията на Асад през 2016г влезе в Алепо, а ХТС бяга в Идлиб, между магистралите М 4 и М 5, които са връзка с Дамаск и Латакия. Но днес този район отново е разгорещен, въпреки договорките от срещите в Астана между Русия, Иран и Турция. Всъщност не само САЩ имат преки връзки с ХТС. Анкара твърди, че Украйна е поискала освобождаването на някои радикални чеченски и грузински терористи, държани в затвори на ХТС и срещу това е предложила предоставянето на безпилотни самолети в замяна. Вижда се, че ХТС атакува сирийската армия с безпилотни самолети, доставени от Киев, а чеченци и грузинци воюват на терен срещу руските сили във войната с Украйна. Въпросът е защо сега се атакува Алепо?
За да принудат Русия да прехвърля войници от фронта в Украйна в подкрепа на Асад в Сирия и така да облекчи ситуацията за Киев в боевете, при които Москва завлядява нови и нови украински територии? Логично и често използван похват от Вашингтон. „С чужда пита, помен се прави” за сетен път. Казват, че операцията в Алепо на ХТС е насърчена и от Израел. Така се концентрира сирийската армия на север и се улеснява окупацията на Тел Авив на юг. Подготвя се явно и голямата игра ва САЩ с възраждане на проекта „Коридор”. За целта, казват някои в Анкара, американците са събрали ХТС и организации на сирийските кюрди със „съвместни администрации” и търговски споразумения. Разширяват зоните на окупация в Алепо, Хама, Холм и Латакия, райони и на кюрдите в Сирия. Не е случайно и че израелският външен министър, между другото, казва, че „ще подкрепим кюрдите”. Дали има връзка с прословутия проект „Бен Гурион”на Израел, зреещ от доста години в Тел Авив? Замислен като алтернатива на Суецкия канал, той трябва да започне от Ейлат на Червено море, през Йордания до мъртво море в Израел и след това до Средиземно море при северната част на Газа. Затова пазарлъците на Израел с Хамас са предимно за контрол над Северна Газа, а самата Газа се обезлюдява и унищожава. Благодарение на този канал, казват, Израел ще бъде мост, свързващ Европа и Азия, а китайският проект „Един пояс, един път” ще бъде изолиран. Природният газ край бреговете на Газа и израелският газ ще се траспортират чрез този канал. А да не говорим, че контролът над сирийските петролни залежи е също част от тази игра. Твърди се, че има открит в сирийската изключителна морска и сухоземна зона природен газ за трилиони договори. Но трябва да се има предвид, че за да се постигнат целите в Ливан и Палестина, трябва да се отслаби Сирия. От друга страна е и Русия с нейните цели в Украйна и самата Сирия, през която минават и доставките на оръжия за Хизбула в Южен Ливан. Които извършва Иран за своето прокси Хизбула. Затова се претопля и Алепо. Особено като се знае, че заради Украйна Русия е изтеглила от Сирия своите С-300 и бойците от Вагнер.
Но днес Иран и Русия отново застават на страната на Дамаск и излизат с изявления, че подкрепят Сирия. С каквото трябва. Защото знаят, че целите са да се довърши Сирия, а после отново атаки в Южен Ливан, където уж има постигнато споразумение за спиране на военните действия между Израел и Хизбула. А гражданите на Ливан се връщат по домовете си в Южен Ливан със знамената на Хизбула? Вече е известно, че сирийските кюрди, недолюбвани от Анкара, са спрели ХТС в техните райони в Алепо, а сирийската армия е укрепила отбраната на Хама. Кюрдите са решили, че са срещу атаките в Алепо и обвиняват Турция, че участва в операциите на ХТС в Алепо. Казват, че Анкара контролира стъпка по стъпка операцията на ХТС. При толкова много играчи, глобални проекти и геополитически стратегии ориентацията никак не е лесна.
В тази ситуация около Алепо никак не е случайно,че Лавров разговаря по телефона с Фидан, външен министър на Турция и бивш шеф на МИТ, турските тайни служби. Сериозна е загрижеността от случващото се в Алепо и Идлиб и е изразена необходимост от координация на съвместни действия за стабилизация в Сирия като се използва потенциала от Астана. Да, ама Турция всъщност е окупирала 25% от Северна Сирия и има свои интереси там. Без значение, че Песков казва, че „атаката при Алепо е посегателство върху суверенитета на Сирия”. Онази Сирия, с чийто лидер Башар Асад от Анкара имаха идея да се срещат и нормализират отношения. Сега сякаш наистина се открива нов фронт срещу Русия в Сирия, а войната пламва отново. Дали се повтаря 2014г, когато ИД обяви халифат на територията на Сирия? А дали Анкара е окрилена от подобряването на отношенията с Вашинтон, защото след посещението на Рюте, ген.секретар на НАТО, и то веднага след срещата му с Тръмп в САЩ в Анкара са решили, че „процесът на изолация на Турция в НАТО е приключил”? Имало сигнал за ново начало на процес в тази посока. Още повече, че изтече информация за предложение на Анкара с нейната втора по големина армия в НАТО да поеме борбата срещу ИД в Сирия, ако САЩ спрат подкрепата за сирийските кюрди там. Отговор от екипа на Тръмп на този етап няма, но Анкара си има свои идеи. И е свързано с интереси в Сирия и недопускане на автономия или, недай Боже, самостоятелна кюрдска държава в Сирия. Е, този коз се държи не само от САЩ. Просто за сведение. Както се казва, следва продължение.