/Поглед.инфо/ Доц. Валентин Вацев пред SafeNews анализира ситуацията в световен мащаб, в която се провежда срещата на върха на НАТО. Според геополитическия анализатор светът е готов да посрещне всякакви промени. Доц. Вацев обръща внимание, че на тази топ среща на ръководството на НАТО ще трябва да се осъзнае суровата реалност. Или НАТО побеждава във войната в Украйна и налага волята си, или НАТО изчезва.

SN: Доц. Вацев, да започнем с първата международна совалка Киев-Москва-Пекин-Вашингтон на унгарския премиер Виктор Орбан като ротационен председател на Европейския съюз. И особено след интервюто му пред Билд той си навлече доста противоречиви реакции.

Така е, да.

SN: Но страните членки на НАТО и ЕС не са във възторг.

Има кой да има приятни очаквания. Има и кой да е неспокоен от тази совалка. По-стратегическите анализатори не са изненадани от този поход на Орбан. Те го оценяват като първия елемент на големите бъдещи промени, които предстоят да станат след ноември в САЩ. Светът започна да променя формата си. ЕС е в ужасна криза: материална, икономическа, управленска и морална. Но от друга страна в ЕС се появяват кълновете на някаква нова подредба на отношенията. ЕС в много труден период за себе си като че ли успява да си мечтае за друга подредба на глобалната мозайка. Всички сериозни изследователи и анализатори оценяват движенията на Орбан по света като елементи на ново неочаквано бъдеще. То засяга и България, разбира се. Става дума за евентуално развитие на така наречения евроатлантизъм. Евроатлантизмът е идеологическо и политическо клише, което работи успешно през последните две години. Но там също се появяват нови варианти.

Появява се нов хоризонт за развитие. Става ясно, че така нареченият евроатлантизъм съвсем не изчерпва развитието на отношенията в ЕС, казва доц. Валентин Вацев.

И може би е дошъл моментът, когато трябва да се обърнем към високата геополитика и да отбележим, че освен евроатлантизма има и други възможности в ЕС. ЕС е колкото евроатлантически, толкова и евроконтинентален. Евроатлантизмът и евроконтинентализмът са ин и ян в голямата геополитика. Няма как Европа да бъде само евроатлантическа. Тя в много важни отношения е и евроконтинентална. Това е много стара диалектика – още от времената на китайските империи. Няма как днешна Европа да е само евроатлантическа. Появиха се нови безспорни факти, които няма как да бъдат тълкувани превратно: т.е. ЕС намира в себе си нова форма за развитие. Светът става по-интересен, макар че мен специално не ме радва. Защото значи: по-тревожен, по-неспокоен, по-напрегнат, повече зареден с неприятни шансове. Така че не съм сигурен, че е добре светът да става по-интересен. Но той е така. Наистина.

SN: Доц. Вацев, започва срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Бурните води, пред които Алиансът е изправен, е войната в Украйна. Многократно сте казвал, че залогът е: или Русия се разпада, или НАТО изчезва. Още ли поддържате тази теза? И как звучи тя в контекста на най-новите събития?

Това е магистралната ми теза. Миналата година по същото това време през лятото в Русия общественото мнение стигна до момента да съчетае два факта, два типа проблемност. Едната проблематика беше: какво става с Русия като геополитически играч на световната шахматна дъска. А другата проблематика беше: какво става на бойното поле. Руснаците още миналата година осъзнаха, че загубата на тази война на бойното поле в Украйна заплашва с екзистенциални изводи. Русия ще започне да се разпада, ако претърпи военно поражение. Тази година стана същото в САЩ. Започнаха да осъзнават, че тази война не е поредната военна проблема, която САЩ решават по традиция. Америка непрекъснато решава военни проблеми на различни места в света. Тази година през лятото водещи американски аналитични издания и разни политически пулове стигнаха до екзистенциална яснота.

Победи ли Русия в тази война, не просто Западът ще претърпи дълбоки промени, но НАТО ще трябва да се разпадне. Т.е. същата яснота, която Русия постигна миналата година по свой начин, сега вече е дошла и в Запада, е изводът на доц. Вацев.

Наистина, въпросът е екзистенциален по най-неприятен начин: или губиш войната и тогава губиш почвата под краката си, или печелиш войната и можеш да налагаш на света свой нов модел на развитие. В Русия са наясно, а сега и в САЩ стигат до това разбиране. Така че на тази топ среща на ръководството на НАТО ще трябва да се осъзнае суровата реалност. Или НАТО побеждава в тази война и налага волята си, или НАТО изчезва. Тук не става дори за връщането на НАТО в границите от 97-а година, каквото беше първоначалното изискване на Кремъл през 2022 г. Тук става дума за изчезването на НАТО като военен съюз. Така че очаквам твърде много неща не толкова в конкретиката, колкото в общото осъзнаване на екзистенциалната проблематика, пред която е изправен съюзът НАТО.

SN: Доц. Вацев, докато във Вашингтон се мъчат да избягат от националните си проблеми, като за кратко хвърлят поглед към чуждите, то каква е картината по руските върхове? Какъв ще е кнтрапунктът на срещата на НАТО?

Русия е както винаги прекалено сложна за осъзнаване от един път. Работата е там, че Русия решава два проблема, които са тясно свързани, но не са един и същи проблем. Това са две различни перпендикулярни проблематики, които са съдбовно свързани. Единият проблем е: ходът на бойните действия на украинска територия. Там руските въоръжени сили имат леко надмощие. И това, което прави впечатление при първи поглед и се потвърждава при втори поглед, е, че руското ръководство, кой знае защо, е решило да не бърза. Те ще очакват според мен, това е моя хипотеза, изхода от конфликта през ноември в Америка. Т.е. те ще очакват нов президент или ново политическо развитие на американската територия.

Но в Русия има няколко други проблеми, които по традиция не забелязваме, защото у нас е прието да не се интересуваме от Царството на злото, подчертава доц. Валентин Вацев.

Даже не е добър тон да си добър специалист по Русия, защото дава основание за подозрение, че не си с цялото си сърце евроатлантик. Тъй като тези тревоги за мен не са валидни, мога да кажа направо, че Русия решава, но още не е успяла да реши няколко други фатални екзистенциални проблеми. Така че теоретически е много възможно Русия да загуби военните действия или да забави настъплението си на украинска територия, но да реши успешно трудните си проблеми, за които сега ще кажа. Или обратното: да спечели във военен смисъл войната с бърза победа, но да пропусне да реши съдбовните си проблеми вътре в себе си.

SN: Доц. Вацев, кои са тези проблеми?

Първото е нетърпимо занемареният  и заплашителен проблем с миграцията в Русия. По този въпрос руският естаблишмънт има неразрешимо противоречие, което вече хвърля искри. Едно от обвиненията е: емиграционният проблем идва от това, че руският капитал насила задръства руските градове и села с мигранти. Вече има повече от 10-11 милиона мигранти в Русия. Това променя правната среда, променя моралната страна, променя начина на живот.Руското общество не е готово да приеме тези промени. Подготвя се пакет от законотворчески инициативи, но той още не е активиран и не се знае, как Путин ще се отнесе към този толкова болезнен проблем. Второ, има икономически проблеми. Руската официална лихва е много висока, което силно затруднява индустриалният капитал.

Голямата битка в Русия не е между лошите и добрите. Това е фундаменталният проблем между военно-промишления комплекс, който има нужда от поносими лихви, за да може да се развива нормално, и руския олигархат, който никъде не е отишъл, той е там, анализира доц. Вацев.

Руският олигархат държи своите позиции в сферата на културата, на образованието на изкуството, на киното, на книгоиздаването. Той е по-слаб от своите противници от военно-промишления комплекс, той е със силно добре сондирани политически и икономически позиции. Прави впечатление, че руското общество започва да проявява недоволство, че толкова дълго не се решава проблема между военно-промишления капитал и олигархата. А това е проблем, който може да осуети, да обезсмисли всички руски победи на бойното поле. Тези, които се интересуват от история, знаят, че Русия е била 5 до 7 пъти по-силна от Япония, имам пред вид Руско-Японската война, но тя я губи. Т.е. има начин да си икономически и политически много силен,  но да загубиш войната поради неуредици, меко казано. Неуредици в коридорите на властта. Така че Русия, освен военните проблеми в Украйна, решава трудни, по-съдбовни и фундаментални проблеми вътре в себе си.

SN: Доц. Вацев, има ли напрежение около Путин? Или недоволство от него? 

Да, има и напрежение, има и недоволство. Това не е толкова недоволство от него персонално. Бих предложил на анализаторите в България да спрат да персонифицират проблема с Путин. Повечето от проблемите в Русия нямат персонално лице. Да, разбира се, има журналистически кръгове, те са ясни откъде идват, кой ги захранва, които правят своя бизнес с обявяване всяка седмица, че Путин пак е умрял. Това е равнище, на което сериозните хора не слизат и няма смисъл да се обсъждат тези проблеми. Да, има недоволство от линията на Путин, която е линията от средно аритметичното между руския олигархат и руския военно-промишлен комплекс. Путин успява на този етап, и не е известно колко време ще продължи да бъде успешен, та той успява да произведе нещо като средно аритметично в политически план между интересите на олигархата и интересите на военно-промишления комплекс. Засега той е напълно успешен и сериозни критики за него не съм забелязал.

Русия е в пре-екзистенциален проблем. Ако победи олигархата, целият курс на Путин от 2002 г. отива по дяволите, от което Русия се връща в Елциновото време, е изводът на доц. Валентин Вацев.

От това ново време всички са се отказали, на този етап. Ако победи вонно-промишленият комплекс, ще се ускори създаването на БРИКС – на новия икономически глобален съюз, и ще се промени съществено равнището на отношенията със САЩ. Да се говори днес за това е още по-неопределено, още по-неясно. Защото не знаем как ще завършат изборите във Вашингтон. Така че светът е готов да посрещне всякакви промени. И внимателните анализатори са предпазливи в прогнозите си. Светът е крайно нестабилно място.

SN: Доц. Вацев, ако светът е готов да посрещне всякакви проблеми, готова ли е България? И доколко дневният й ред е адекватен на заобикалящите ни процеси? 

За съжаление, България не е готова. България не е готова, не защото няма мислещи хора. Напротив, по традиция има сериозни и отговорни мислещи хора. България е в изключително сложна ситуация, тъй като цялата й политическа система е в системна криза. Вижте, да забележим това, което е на повърхността. Трите системни партии – БСП, ГЕРБ и ДПС влязоха в много трудно разрешими системни проблеми. В ДПС, например, съвсем не става дума за личните отношения между Пеевски и Доган. Както обичат да пишат скучаещи журналисти от по-нисък ранг. ДПС е на исторически кръстопът. Там напреженията са изначално геополитически. Там се наслагва и етническа компонента върху сложността на проблематиката. Така че ние още не знаем, как ще завърши битката в ДПС. Която може да продължи още седмица-две, докато мине острата си фаза. Но оттук нататък никой не може да твърди, че ДПС не решава системни задачи. Напротив, ДПС решава системни задачи.

Второ, както се вижда съвсем ясно отстрани, БСП е неспособна да произвежда власт. Ако партиите са нещо като социални трансформатори, които преобразуват обществена воля във властови структури, БСП е неспособна да извърши тази задача, казва още доц. Вацев. 

БСП е неспособна да решава всякакви политически проблеми. Тази голяма партия от близкото минало, в момента е в коматозно политическо състояние. Там спорят по възможно най-недостойния начин за клаузите, точките и параграфите в устава си. Това значи, че тази партия може да бъде забравена, когато се правят анализи. Трето, ГЕРБ-СДС беше наказано жестоко на последните избори, тъй като поради някои свои причини, които са обществена тайна, Бойко Борисов не желаеше да поеме власт. Бойко борисов прояви висока степен на тревожност при срещата му с властта. Бойко Борисов зависеше от волята на веселата компания ПП-ДБ. По същия начин се държа и на последните избори. Идваме до втория аспект на българската системна политическа криза. Всички избори, а напоследък имахме 6, предстои 7-ият цикъл, имат една задача да разпределят власт. Но втората задача, която фактически винаги върви с първата и е не по-малко важна от нея, това е легитимирането на някаква власт.

През последните 6 български избори, се оказа, че процедурата избор не може да легитимира власт. Това означава, че политическата система не е легитимна. Тази нелегитимност не намалява, посочва доц. Валентин Вацев.

Разбира се, има лековати твърдения от рода на, че няма значение колко души са гласували, важното е, че тези, които са искали да гласуват, не са могли да гласуват. В България не гласуват около 70% от хората с право на глас. Това е белег, че България е пред много дълбоки, много резки и болезнени преобразувания в политическата си сфера. Според мен, това е моя хипотеза, българската политическа система догаря последните си дни. И това е криза на системата, която се появи преди трийсетина или 25 години. Това е глобална политическа криза. Криза на смисъла, криза на целеполагането, криза на историческото съзнание и технологична криза. Вече може да се каже ясно: в България на власт имаме не буржоазна демокрация, а имаме обикновена олигархия. Знае се, че там, където олигархията е на власт, в другия край на обществото започва да се концентрира лумпениат. Лумпенството и олигархичността вървят исторически заедно.

И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата, предупреждава доц. Вацев.

Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за средния жител на страната. Но работата е там, че системните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с демонтиране. В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за една седмица. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой групов интерес.

България не е готова за предизвикателствата, в които влиза ЕС. ЕС все още има технологични начини да решава проблемите си, макар че това ще бъде сложно. Идват сложни времена, заключава доц. Валентин Вацев.

Вижте, във Франция какво става. Вижте, в Германия как се развиват нещата. Но в европейското развитие има ясна перспектива. Да, има евроатлантизъм, но има и евроконтинентализъм. И тези две начала като ин и ян ще взаимодействат и бъдещето ще се появи неизбежно. В България ние нямаме такава яснота. Теорията не казва, какво се прави в олигархична ситуация, освен че в такива случаи помага диктатурата. Нищо радостно няма в това.

Автор: Цоня Събчева