/Поглед.инфо/ Нацията ни се стопява, тя си заминава, а българският народ съществува като фикция на едни бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. Това заяви режисьорът Александър Морфов, който официално обяви премиерата на дългоочаквания му авторския спектакъл "На ръба".

Реквием за един отиващ си народ

"На ръба" е една емоционална, обща импровизация, за онова, което се случва в България. Нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ, който си отива, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години ,но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната "демокрация" … и на собствените си низостни слабости и противоречия. Българската нация си заминава. Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква фашистка, финансова общност, нарекла себе си – Европейска, която и пет пари не дава дали има или няма такъв народ.

Днес, може да се базираш като народ, ако успееш да убедиш някакви европейски програми, да ги убедиш в това, че съществува такъв народ и те да финансират евентуално подпомагането, филмирането, изграждането… като че ние не сме съществували никога, ние сме само една фикция на едни бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. Ние сме само неясен субект на поредните бъдещи проекти на Европейския съюз и нищо повече. И само след няколко години ще съществуваме в техните програми така, както съществуват ромите, калдарашите, аборигените, масаите или някоя рядко срещана, изчезваща общност. Ние ще съществуваме единствено в програмите за възраждане на племенна идентичност!

С "На ръба" искаме да споделим нашата тъга и болка по онова, което си заминава, болката за българския народ, който от година на година се стопява. Изгубилите се традиции, приемственост, празници – всичко онова, което моето поколение е запомнило, което сме се опитвали да го предаваме на децата си. Тези ценности се загубват и имат смисъл единствено за някое телевизионно шоу или за някоя програмаза изчезващи народности. Червената книга на българите! Това е тъжната страната на причината да правим "На ръба". А веселата… май няма такава!

Не исках хора с кални ботуши в театъра

Бил съм против и продължавам да съм против спрямо днешното правителството, хората, които ни управляват и тенденциите, които са се заформили отдавна.

Решението ми да застана на това временно място (и.д. директор на Народния театър "Иван Вазов" – бел. ред.) е чисто емоционално и спонтанно заради това, че театърът има развитие и тенденция. Според мен е нелепо за няколко месеца да се назначава друг директор, който и да е той, дори и най-гениалният, докато не се избере един директор, който в следващите 5 години ще развива своята програма, своята концепция и ще прави театър по свой модел и идея. Просто ми се струваше, че е ужасно несправедливо и към театъра, и към ситуацията за няколко месеца неочаквано отнякъде да се спуска някой парашутист. Това е абсолютно нелепо и безсмислено.

Аз нямам абсолютно никакви ръководни амбиции и се опитвам всеки час да се отърва от тези мои функции – това не е моя работа, просто исках да се случи този преход безболезнено и почтено. Нищо повече.

От тук нататък кой ще бъде директор, по какъв начин ще стане това нещо, каква ще бъде програмата за следващите 5 години на този театър, това е друг въпрос. Избират си директор, назначават си го – аз дали ще остана в този театър или не, аз отдавна съм с единия крак отвън и това изобщо не ме занимава. Имам отговорности към хора вътре в театъра и затова ми се струваше за правилно да не позволя на абсолютно външни хора да влязат с кални ботуши в театъра и да разритат онова, което е строено с усилия и с любов през годините.

Да вървят по дяволите всички онези, които ме обвиняват

Всички онези, които ме упрекват в желание за власт, за управление, че аз съм отрекъл самия себе си и съм се изметнал от моите позиции – това не е вярно.

Аз продължавам да държа на своите позиции, продължавам да мисля, че това правителство е абсолютно вредно, че Бойко Борисов е абсолютно вреден, той не е управляващ и не би трябвало да бъде управляващ, абсолютно съм против това Министерство на културата и всичко останало. Продължавам да бъда против и никога няма да бъде инакъв. Просто единствената ми задача и цел беше да направя прехода малко по-безболезнен.

Да вървят по дяволите всички онези, които ме обвиняват. Не ме интересуват, не ги чета, не ги слушам и не искам да се занимавам с тях.

Стойностната програма

Народният театър ще бъде въпреки тях и ще съществува и след тях. Опитвам се в репертоара на следващия сезон да има малко по-стойностни неща – Маргарита Младенова, която започна репетиции на "Процесът срещу богомилите" на Стефан Цанев, Иван Добчев ще започне репетиции на спектакъл за Гео Милев, германският режисьор Георг Жено иска да направи постановка по Ремарк, унгарският режисьор Аттила Виднянски също иска да направи постановка в Народния театър.

Когато театърът се обедини около една концептуална, творческа, истинска програма,тогава театърът ще бъде сплотен и изключителен. Има две мотивации, които могат да накарат артиста да бъде креативен и позитивен – едната е финансова, другата е творческата. За съжаление финансовата мотивация у нас я няма никаква и държавата нехае за това, а и изобщо не разбира последствията от това нехаене. Затова на нас ни остава единствено творческата мотивация – да създадем такава творческа тяга, такава енергия, която ще подтисне междуособиците, дрязгите - да сме обладани от една и съща творческа идея – истинският театър. /БГНЕС

----

Александър Морфов, режисьор, в момента заема длъжността директор на Народния театър "Иван Вазов" до провеждането на конкурс за поста.

16, 17 и 18 април са датите за предпремиерата и премиерата на авторския му спектакъл "На ръба". В програмата на Народния театър за април "На ръба" ще се играе и на 28 и на 29 април. Сценографията в "На ръба" е дело на Никола Тороманов, художник на костюмите е Тита Димова. Музиката е от Асен Аврамов, хореографията и пластиката на Ана Пампулова, а каскадите са дело на Асен Асенов.

Ролите в авторския спектакъл на Морфов са поверени на: Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Велислав Павлов, Радена Вълканова, Илиaна Коджабашева, Албена Ставрева, Иван Юруков, Леарт Докле, Ева Данаилова, Благовест Благоев, Ивайло Димитров, Симеон Гълъбов, Златина Никифорова и др.