/Поглед.инфо/ Най-тежкият грях на предишното /ТАКА ВЕЧЕ МОГА ДА НАРИЧАМ ГЕРБ И ПРЕМИЕРА БОРИСОВ/ управление, госпожо, е че върна злобата. Тъкмо обществото се беше кротнало/ и това е голяма заслуга на Симеон/ и сега отново изби враждата и лошотията.
Пари се печелят, имоти се купуват, рана заръбва, ала тежките думи не се забравят. Злобата е троскота в градината на нашата памет – уж се мъчиш да го изчистиш, а той наново изпълзява. Хората пак озверяваха и обществото се цепна на едни и на други. Извадиха се думи отпреди двайсетина години: гадни комуняги, пишман демократи, продажници, лумпени, русофили, русофоби...Те се забиват като остри камъни в душата на объркания българин и го правят още по-слаб и безпомощен пред трудностите. Но пък това е шансът на ГЕРБ , за да бъдат на власт! Защото едно единно общество никога не би търпялбо един политически запартък да го управлява. И сега той основателно се презира от интелигеницята ни в чужбина. И от нашата тук!
Не помня такава люта разправия и в паралелния свят. Във Фейсбук захвърчаха обиди към довчерашни приятели, само защото поддържат тази или онази партия. Ще ти дам само един пример, госпожо, за да си представиш поразиите на злобата. Ден след изборите талантлив поет /нарочно няма да му кажа името/ написа:
„Мили приятели! Тази нощ изтрих от страницата си около 900 профила на хора, които са искали приятелството ми, за да имат достъп до поезията ми, а едновременно с това са засвидетелствали подкрепата си за официалните страници на ГЕРБ и Бойко Борисов във Фейсбук.”
Правилно!
И това са най-нежните послания! Представи си какви реплики си разменя хорския дребак в социалната мрежа и какво блокиране на приятелство стана заради едни избори. Затова твърдя, че най-тежкият грях на ГЕРБ - управниците е връщането на злобата. Защото онова, от което се боим, вече сме го преживели.
„Ликуй народе! Ганьо пак е твой!
Уцели си съдбата безпогрешно.
И утре, щом от глад надигнеш вой,
спомни си за падението днешно.”
Навярно се досещаш, че това са стихове на поета, за който ти споменах по-горе.
Оставям те и теб, госпожо, вероятно в дълбок размисъл за съдбата на свидното ни отечество. И пак ще ти пиша: твой верен информатор под тепетата Северин!