/Поглед.инфо/ През втората половина на 50-те години пр. н. е. от историята на някогашната Римска република, в периода на размириците във връзка с предстоящи избори за магистрати, съпроводени с предшестващите последвалата гражданска война в борбите за власт множество убийства и смущаване на обществения мир, в защитната си реч на Тит Аний Милон (обвинен в убийството на своя дългогодишен опонент Публий Клодий Пулхер, уличен в организирането на споменатите размирици и убийства), Марк Тулий Цицерон произнася известната, ако не за мнозина на запознатите с римските анали, не толкова като оправдателна, колкото констатираща състоянието в държавата фраза: Inter arma silent leges.* Споменавам цитирания епизод от римската история, доколкото би могъл да послужи за аналогия като измерение на днешното, предизвикано от частния случай – конфликта между Украйна и Русия, състояние вкл. в международен план, и на такава база в търсене на основание за намиране на разумно обяснение за ентусиазма на част от т. нар. българска политическа класа в сляпото следване на ония, за които оръжията и войната говорят, а не законите.

В предишна бележка споделих, макар бегло, за общественото мнение като социална институция от гледна точка на действащата конституционна уредба на българското общество и неговото значение. А понеже, като оставим настрана легитимността въобще с оглед участието на гласоподавателите в неговото формиране, предстои произнасяне от българския т. нар. парламент относно участието не просто на българската държава, а на българското общество в заформения от ония, които за разлика от Одисей принуждават всеки от съпътниците си в кораба с отворени уши да се вслушва единствено в омайните песни на сирените на войната по пътя към уреждане на споменатия съвременен, очертаващ се с тенденция освен като разрастващ се и, ако не постоянен неизвестно колко дълготраен конфликт, намирам за уместно отново да напомня на т. нар. „народни представители“ кои са и какви са според Конституцията на Република България, съгласно ал. 3 на чл. 1 от която: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“. Както и, че съгл. чл. 24 от същата:

  1. Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.

  2. Основните цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

А така също за положената от всеки от тях, вкл. срещу подпис клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“. Затова, по повод предстоящото гласуване като „избраници на народа“ в съответствие с разпоредбата на чл. 61 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно предоставянето или не на военна помощ на която и да е от участващите във въпросния конфликт страни, упражнявайки конституционното си право по чл. 39, ал. 1 от Конституцията призовавам към проява на доблест от същите за неговото провеждане съгласно т. 4 от ал. 1 на чл. 60 от цитирания Правилник. Докато, вкл. и въпреки без изрично решение по чл. 84, т. 10 от Конституцията, поне формално все още не сме участници в този конфликт. Защото, както е известно: Multi sunt in pace leones, in bello cervi.**

* Когато оръжията говорят, законите мълчат. (или: По време на война законите немеят.)

** Мнозина по време на мир са лъвове, а по време на война елени.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели