/Поглед.инфо/ Илия Петров, в. „Труд”
Президентът Плевнелиев е единственият коректив на правителството и парламентарното мнозинство.
Едновременно вътрешен и външен коректив - при управляваща партия, подчиняваща се безпрекословно и лично на Бойко Борисов, и при опозиция, която предизвиква само ирония и жалост.
Плевнелиев се противопоставя на излъчилата го ГЕРБ много предпазливо и елегантно. Такъв е стилът му, а както е казвал големият биолог Бюфон на френските академици - “Стилът - това е човекът”.
За половин година като действащ президент Плевнелиев пет пъти се противопостави на управляващите.
Първо не се съгласи парламентарна комисия да проверява указите на президента Първанов и вицепрезидента Марин. После настоя новият главен прокурор да се избира от нов ВСС. После се противопостави на уволнението на съдия Мирослава Тодорова. След това наложи вето на Закона за горите. Накрая се обяви срещу замразяването на 10 основни хранителни продукта за 3 месеца.
В действията на президента му личи, че няма намерение да се конфронтира фронтално с правителството, но няма и намерение да търпи недомислиците на ГЕРБ. С емоционална сдържаност и проява на здрав разум, Плевнелиев започна да проявява характер, което за един политик е по-важно даже от опасността да не се харесва на всички. Започна да израства на поста, научавайки се, че конфликтите и консенсусът са двете ръце на политиката, които се редуват за работа. А преобладаващите очаквания към новия президент бяха за послушание и тих конформизъм, характерни за политическото поведение на всички, свързани с ГЕРБ. От друга страна, няма нито един президент в новата ни история, който да не е влязъл в разпра с партията, издигнала го на поста.
Докъде ще стигне опърничавостта на президента Плевнелиев? Очертава се противоречива игрова, а сигурно и игрива констелация между президента и правителството. Пред Плевнелиев отсега са поставени поредица капани от управляващото мнозинство.
И от начина, по който ще ги преодолее или ще падне в тях, зависи не само неговото бъдеще.
Първият и най-опасен капан са предстоящите промени в избирателния кодекс. Ако всички предложения за промяна в кодекса на Яне Янев (които всъщност не са негови, а са му нашепнати от правилното място) бъдат приети, в следващия парламент ще присъстват само четири партии. Стратегията на ГЕРБ по този въпрос е раздвоена.
Унищожаването на малките десни партии чрез евентуални промени в кодекса би могло да доведе до абсолютно мнозинство на ГЕРБ. Като се прибави и ресурсът на репресивната държавна машина, се получава микс между закон и насилие. Логиката е ясна. При липсата на възможност за реален избор, тъй наречените десни избиратели няма да гласуват нито за БСП, нито за ДПС, нито дори за Кунева, доколкото тя все още им е подозрителна, макар и симпатична. И ако въобще гласуват, ще гласуват с “отвращение” за ГЕРБ.
Вторият вариант е Борисов, пренебрегвайки или по-скоро дезавуирайки Яневите “димки”, да позволи в новия парламент догодина да се класират достатъчно на брой малки партии, с които да може да състави ново правителство на ГЕРБ. За да не му се налага да изпада в неловки коалиционни сделки в посока ДПС и Кунева.
Ако Плевнелиев не се противопостави на “целесъобразните” промени в кодекса, значи капанът е щракнал. Другите капани са заложени в последната година от настоящото управление на ГЕРБ. А то ще бъде разпасано. Нови лобистки проектозакони. Нови Калинки. Нови Котараци. Нови арести на депутати и партийни функционери, а защо не и на министри. Замразявания на цените на произволно измислени стоки и услуги. Продължаване на спектакъла с превъплъщението на политическия монопол в икономически. И обратното.
Има и клопки, които няма как да бъдат предвидени. Господин президента го чака цяло поле от капани. Май ще му се наложи да се научи какво значи да бъде политически сапьор. Проблемът му, а всъщност вероятно преимуществото му е, че е по-умен от Борисов. И въпреки че принадлежи към физкултурния екип на превърналата се в държава партия, надеждата е, че ще успее да защити тази банална и позабравена дума демокрация. Инак ще е по-достойно за него да се върне да спи на паркингите в Германия.