/Поглед.инфо/ Румен Радев влиза в сградата на „Дондуков” 2 със заявката да бъде президент, който да работи за достойна и сигурна България, който ще може да казва „не” и който не дели българските граждани на леви, десни, сини или червени.

И въпреки че българското президентство не е пост като този в САЩ или Франция, то включва някои важни отговорности, между които е правото да се връщат закони и да се посредничи при постигане на компромиси, нужни за формиране на правителство в период на криза. Именно с встъпването си в длъжност пред Радев стои задачата да разпусне настоящето 43 Народно събрание и да сформира служебен кабинет, който ще трябва да организира предстоящите парламентарни избори. Той вече обяви за бързи действия и в двете посоки.

Радев стана президент на републиката, след като спечели балотажа срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. На изборите през 2016-та той бе единственият кандидат-президент, чиято кариера тръгва не от партийна централа, а от изтребителния авиационен полк на Равнец. Той беше командир на Военновъздушните сили на страната. Заедно с Илияна Йотова за вицепрезидент бе издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП.

Радев даде заявка, че като президент няма да допусне България да се превърне в мигрантското гето на Европа. Той заяви, че ще положи всички дипломатически усилия за ревизиране на Дъблинските споразумения, които отреждат на България ролята на буфер и ще работи за сключване на споразумения с Афганистан и Пакистан за реадмисия.

Неведнъж и по време на кампанията и след обявяването му за новоизбран президент, Радев призова за отмяна на западните санкции срещу Русия, наложени след като Кремъл анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, но той наблегна също, че подкрепя мястото на България в западната система от общности. Той даде да се разбере и че не може да се поставя под съмнение лоялността му към ЕС и НАТО. Според Радев България като член на ЕС може да строи мостове.

„Исторически и културно, България винаги е била част от Европа. Тя избра стабилен и устойчив път за проевропейското си развитие и няма да се отклони от него”, заявява Радев.

И още една заявка, като президент Радев ще започне лична кампания за справянето с хроничните проблеми на България с корупцията, давайки за пример успеха на съседна Румъния в затварянето на корумпирани политици и възстановяването на откраднати европейски фондове. „Както направих с изработването на тренировъчен модел за нашите военновъздушни сили, така бих искал да изуча, анализирам и разработя най-доброто решение. Аз ще изуча не само румънския опит, но и този на други европейски държави... Ние ще разработим един наистина добър модел”, допълва той, а в контекста на това му изказване първите му посещения като държавен глава ще бъдат в Брюксел и в Букурещ.

Проведените през ноември президентски избори бяха шестите у нас след демократичните промени. Президентската институция е въведена в България през 1990 г. след продължителни спорове между опозицията и управляващата партия как да се нарича първият държавен глава - председател или президент на републиката.

До ден-днешен първият държавен глава след промените Петър Младенов е председател/президент на България. Той е избран на 3 април 1990 г. от Народното събрание.

На 1 август 1990 г. д-р Желю Желев е избран за президент от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. Той остава на този пост до 1992 г., когато се провеждат първите преки избори за държавен глава. Д-р Желев печели на втория тур /19 януари 1992 г./ и остава на този пост до началото на 1997 г. Негов вицепрезидент е известната поетеса и дисидент Блага Димитрова, която не завършва своя мандат, оттегляйки се от поста заради несъгласие с президента. Д-р Желю Желев ни напусна внезапно на 30 януари 2015 г., месец преди да навърши 80 години.

На изборите 27 октомври - 3 ноември 1996 година за президент е избран кандидатът на Обединените демократични сили (ОДС) Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.

Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но загуби на втория тур от Георги Първанов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. През лятото на 2006 г. обяви намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите на 22 октомври 2006 г., като кандидатурата му бе издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП.

На президентските избори през октомври 2011 година вотът печели кандидатската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев - Маргарита Попова. Тогава на първи тур се явиха 18 президентски двойки. До балотажа стигнаха двойката на ГЕРБ и Ивайло Калфин - Стефан Данаилов от БСП.

5-годишният мандат на Росен Плевнелиев приключва официално на 22 януари с встъпването в длъжност на неговия наследник Румен Радев.

Традиционно Плевнелиев отчете мандата си на пресконференция заедно с вицепремиера Попова на 18 януари.