/Поглед.инфо/ Коментар на доц. д-р Маргарита Бакрачева, психолог и психотерапевт, в. „Новинар”
Да преодолеем страха чрез утехата най-близките хора
Живеем и преживяваме личните си кризи в рамката на по-разклащащите събития, които не зависят от нас. Именно поради тази причина преосмисляме приоритетите и житейските си ценности в периоди на обща криза. Или по-скоро кризисна ситуация, каквито са например земетресенията. В един момент изведнъж всички проблеми, които съпътстват ежедневието ни, се възприемат по различен начин и силата на значението им намалява. Доминанта в съзнанието ни стават единствено страхът от липсата на контрол и очакването ужасът да свърши.
Първичната реакция
В подобни моменти тя е определена от усещането за липса на контрол. Става дума за нещата извън нас, които определят, за съжаление, целия ни живот. Желанието да не сме сами, да проверим как са близките ни, да прегърнем ценните за нас хора. Да потърсим успокоение поне в усещането да бъдем заедно. Защитните механизми, чиято цел е да ни предпазват в различни трудни ситуации, не случайно са подсъзнателни. Тяхната функция е да пренасочат вниманието ни към основния фокус, омаловажавайки другите фактори, за да бъдем по-целенасочени в търсенето и намирането на изход.
За секунди през главата ни прехвърчат най-различни мисли. Първосигналното
желание да избягаме
последвано от трескави мисли къде, какво да вземем, страх, напрежение. Основна обаче си остава мобилизацията и готовността за действия, въпреки и малко хаотичните импулси.
Следващият етап, след преодоляване на първоначалната паника, е на въздишка с облекчение и своеобразно преосмисляне на случилото се. В един момент сме толкова доволни, че опасността е преминала и ние и обичаните от нас хора сме се отървали невредими, че по различен начин гледаме на отношенията си и на проблемите, които допреди час са ни изглеждали непреодолим. Личните разногласия и разминавания, дори и по-сериозни конфликти, не изглеждат толкова недопустими и усещаме, че сме толерантни и не им отдаваме толкова силно емоционално значение. Готови сме да бъдем
по-обичащи и по-отворени
Програмите по подготовка за кризисни интервенции и реакции в кризисни ситуации са замислени да подготвят специалисти за оказване на помощ не само след травматични събития. До голяма степен те имат във фокуса си превантивни мерки, формирането на нагласа и подготовка преди настъпване на кризисните събития. Разбира се, освен в технически план, трудно можем да си осигурим усещане за стабилност и перило, за което да се хванем. Всяка мисъл обаче, че можем
да упражним известен контрол върху ситуацията
действа успокояващо. И е единственото нещо, което е под наш контрол. Мобилизацията и готовността изискват в подобни моменти да бъдем изцяло посветени на мисълта “тук и сега” – какво можем реално да направим веднага и на място. Мисълта за утре, дългосрочните планове, не са на дневен ред. За да се върнем към тях, първо трябва да се справим с текущия момент, за да можем да продължим.
"Полезните" инциденти
Всеки инцидент, който ни изважда от равновесие и обичайния ход на ежедневието, може да ни бъде полезен. Обикновено бързо забравяме неприятностите и свързаните с тях мисли и се връщаме в обичайния ритъм. Можем също така да се възползваме от преживяванията и нагласите си, да бъдем по-подготвени при следваща подобна опасност по аналог с изживяната. Но най-вече да преосмислим цялостната си нагласа към случващото се около нас.
Да помислим за това кое наистина е ценно и си заслужава да му отдаваме вниманието си. Желанието да постигнем целите си или търпимостта и толерантността във взаимоотношенията? Материалните успехи или чувството за радост, че сме живи и здрави. Ние и близките ни.
Такъв вид размисли касаят основно междуличностните отношения. Струва ли си да се ядосвахме за някои дребни неща и да се опитваме да налагаме своите разбирания? При положение, че първичната ни реакция е мисълта дали близките ни и хората, които обичаме, са добре. Защо в ежедневието забравяме за това и се фиксираме върху разминаванията и борбата за налагане на собствените възгледи? Нагласата да мислим за момента и да го изживяваме пълноценно не е плод на страха, че утре може да ни няма.
Въпреки това, към това ни връщат именно кризисните събития, които са свързани с подобни мисли. Бихме могли и сами да поддържаме тази позиция – да не забравяме да прегърнем хората, които ценим. Да им казваме, че ги подкрепяме и държим на тях. Това само по себе си води до поддържането на по-хармонични отношения и чувство за споделеност и взаимност.
Как да се справим
Не е нужно външни фактори да ни напомнят, че можем да си спестим личните кризи във взаимоотношенията. Можем да се възползваме обаче от топлото чувство на облекчение, което ни обзема след преживени трудности. Моментът, в който сме оценили другите и начинът, по който се чувстваме, това, което чувстваме към тях - ако го поддържаме животът става по-шарен и цветен. Даваме и получаваме. И нещо повече, не очакваме толкова да получаваме, защото ни е достатъчно и изпълващо даже и само даването. С подобна пренастройка и личните, и общите кризи, се преживяват по-безболезнено и леко.