/Поглед.инфо/ Категорично не споделям позицията на служебния премиер Георги Близнашки, че "мъртви души" няма. Институциите си разменят числа и се "надъхват", че проблемът е решен, но това изобщо не е така.

Това заяви социологът и преподавател в Университета за национално и световно стопанство професор Михаил Мирчев, който е член на Гражданския изборен борд към Министерски съвет. На третото заседание на борда представители на държавните институции, а по-късно и служебният премиер Георги Близнашки обявиха, че "мъртви души" на практика няма и митът за тях е разбит.

"Продължавам да изчислявам, че несъществуващите избиратели в списъците са ако не 1 000 000, то поне 400 000", категоричен бе Михаил Мирчев. Ако видим методиката на Националния статистически институт и засечем данните на МВР от 2001 година досега и ако включим здравия си разум на завършили 7-ми клас, ще стигнем до този извод, обясни той. "Не може при естествен отрицателен прираст от 50 000 души, с колкото намаляваме годишно, всяка година бройката на избирателите да расте", настоя професорът. По думите му, срещу този аргумент на здравия разум никоя институция няма разумен отговор.

Според проф. Мирчев институциите са заобиколили въпроса и не са признали истината, което е тревожно. "Категорично въпросът с "мъртвите души" не е решен", подчерта той.

Михаил Мирчев разказа още, че в няколко селища в Бургаска област вече е започнал процес на директно купуване на гласове и не става дума за цигански махали и гета. "Купуването на гласове не е само в циганските гета", категоричен бе професорът и даде за пример кампанията през 2011 година, когато на местните избори е имало масово купуване на гимназисти над 18-годишна възраст. "Тогава работех в Ямбол и се предлагаха суми от рода на 100 – 120 лева. Представете си един аполитичен човек, който не мисли за друго, освен за дребни удоволствия – той няма никаква морална спънка да се продаде за 120 лева", съжали Мирчев.

Не само братята цигани, но и братята българи, при това доста образовани българи, са готови да се продават, обобщи той. Поради тази причина трябва сериозно да се повдигне въпроса МВР да санкционира не само купувачите, но и продавачите на гласове.

Михаил Мирчев призна, че му е много болно от случващото се, тъй като преподава на млади хора и всеки ден се среща с тях в Университета за национално и световно стопанство. Все още няма никакви последствия за случая в Ямбол, призна той. "Много се трудно се доказва – това е като корупцията. Този тип практики са трудно доказуеми и по-важна е превенцията", подчерта той. Въпросът е дали обещанията на МВР за превенция са реални или се прави с предизборна цел.

Младите хора са прагматици, но сред тях трябва да има и идеализъм, призова професорът и апелира ученици и студенти да гледат принципната страна на политиката, а не да считат, че всичко е цинизъм и грозна игра, защото политиката е за всички нас.

МВР призна, че контингентът от лица свързани с купуване и продаване на гласове с който работи наброява над 1000 души, което не е малко, коментира Мирчев. Той призна, че днес е по-доволен от отговорите на държавните институции, отколкото по отношение на "мъртвите души". "Целият проблем е какво означава превенция, тъй като за да извикаш даден човек и да му кажеш "не купувай гласове", трябва да имаш основание", добави той и обясни, че на този етап законът все още не е достатъчно конкретизиран.

"Държавата е в ситуация да признава, че знае кои са тези хора и с какво се занимават. В същото време тя признава, че е неспособна да доведе нещата до съд срещу конкретно лице, което да бъде осъдено", посочи Мирчев и цитира думите на прокурор Николай Георгиев от Върховна касационна прокуратура, че след европейските избори има само един случай, достигнал до съд. "От една страна държавата казва – ние ги знаем, но от друга страна казва, че законът, процедурите и атмосферата са такива, че нищо не можем да направи. Това признаване за безпомощност е най-травмиращо от гледна точка на хората, които очакват държавата да им гарантира, че мошениците ще бъдат разчистени от изборния процес", заяви той.

Топката е на първо място в законодателя и на второ – в институциите, които използват няколко "недоделки" в закона, за да си измиват ръцете, подчерта Михаил Мирчев.