/Поглед.инфо/ С известно закъснение вземам отношение към две писма на читателите на в. „Дума”, подписани съответно с имената Л. Еленков (Любомир Еленков) и Петър Карлуковски, появили се преди повече от два месеца. Причината да се върна към писмата е, че и в двата текста се настоява ръководство на БСП и лично председател Корнелия Нинова да вземат незабавни мерки за ограничаване на вътрешнопартийната демокрацията, като съответно се извърши чистка в партийните редици!

Известно е, че във връзка с редовния конгрес на БСП през 2020 г. предстои кампания за избор на нови ръководства по места. Според мен напълно е възможно през следващите месеци определени партийни среди, с възгледи, близки до разбиранията на двамата писмописци, да направят опит /колкото и парадоксално да звучи!/, за да попречат при избора на „неудобните” активисти в бъдещите ръководни органи на партията. Гореспоменатите среди и без туй търсят поводи за реванш и разправа с другояче мислещите. Това ме мотивира да се спра върху съжденията на двамата автори на писма в по-широк план.

Главното, които тревожи Л. Еленков и Петър Карлуковски – забележете! - е, че в БСП царяла „свободия”, че в нея се намирали нелоялни критици на абсолютно правилната политика, провеждана от ръководството и че въобще демокрацията в БСП се прилагала прекалено разюздано, което позволило на вътрешнопартийната опозиция да „изнася вътрешнопартийната дискусия в медиите”. Затова, продължава единият от авторите, „стига сме парадирали, че сме най-демократичната партия. След като това състояние на демократичност ни разединява и отслабва” ( Петър Карлуковски).

Любомир Еленков е още по-категоричен. Той убеждава председателя на БСП, че вътрешната опозиция се състои от „самозабравили се”, „провалили се” бивши ръководители в партията, заемали различни постове в държавното управление, както и „от няколко млади протежета, между които и Сергей Станишев, които оформиха група с предимно властови и икономически интереси…” Тази опозиция, която прави всичко по силите си „за да злепостави др. Нинова”, е „безидейна и не се поддава на промяна”. Поради тези и друг тип подобни причини Л. Еленков предлага на Нинова: „Не е ли по-добре да се освободим от нея (вътрешнопартийната опозиция - б.а.) именно на идейна основа.”. Според него този вид наказание е наложително да се конкретизира до ниво прочистване състава на НС: „Моето мнение е, че трябва да се освободи НС на принципна, идейна основа от изявените телевизионни герои и „демократични” инакомислещи.”

Сума сумаром, финалът на писмото обобщава: „Предлагам да не се говори повече за „демокрация” в БСП . „Демокрация” (разбирай фалшива такава), това означава хаос и демагогия на всички нива… Напълно подкрепям др. Божанков – „когато обикалях България усещах, че хората обожават Нинова и няма да я предадат”.

Първото, което ще констатирам е, че двамата автори на писмата са закъснели носталгици по упражняване на насилието, в това число в БСП, че са хора, за които ръководството е „право”, дори „когато съгреши”. Нима Л. Еленков и П. Карлуковски все още не са разбрали, че може би най-основното завоевание на българската левица след 10 ноември, 1989 г. във вътрешноорганизационен план бе възстановяването на принципа на демокрацията и отказът от изопачено прилагане на „демократичния централизъм”? Тогава се прогласи, че партията е свободно сдружение на единомишленици, че е нормално е в нея да има разисквания, дискусии, ожесточено отричане или защита на мнения, и този стил на работа да се стимулира. Не е толкова страшно, ако една вътрешнопартийна дискусия бъде изнесена от социалисти в медиите.

Днес, както се знае, живеем в нова обществена обстановка на публичност, в която диалогът с опонентите се реализира преди всичко чрез телевизията, радиото, печата, интернетмрежата. Не ми е ясен страхът от публично огласяване не само на позитивните, но и на негативните страни в партийната дейност. Не мога да си представя и как по-точно ще се извърши в НС „чистката” върху идейна основа? През 30-те години на ХХ в. Сталин осъществи един от възможните варианти, като изхвърли от ЦК и репресира неудобните Ленинови кадри от времето на Октомврийската революция. Сега, дори и при най-огромно желание, налагането на такава практика е невъзможно. И отново се изправяме пред въпроса: „Какво да се прави?”.

Няколко детайла.

В политиката едно е да говориш каквото ти хрумне, и друго да се съобразяваш с реалностите. БСП като наследник на БКП, за разлика от останалите партии у нас и в Европа, е генетически сложно породен и функциониращ организъм. Реално тя обхваща целия ляв сектор на националния ни живот, а не само част от него. Доколкото се срещат други леви формации, те са с периферийно значение и нямат електорална тежест. Това уникално зачатие и форми на съществуване на БСП предполага по неизбежност в нея да се конституират (и конкурират) различни платформи върху общата лява идеология. Като по пътя на пълноправния диалог да се стига до съгласие по главните въпроси, до формиране на единната вътрешна и външна политика на партията.

След 10 ноември тази специфика намираше огледалния си образ в т. н. идейни течения, фракции, алтернативи, които се подпомагаха открито от ръководствата на партията. Основните тенденции и алтернативи в социалистическата ни партия са най-малко три: едната алтернатива кореспондира сравнително по-пряко с идеите, защитавани от комунистическите партии в съвременни условия; другата алтернатива клони към толериране на социално-либералния модел; третата алтернатива е тази, която изразява целенасочено еволюцията на БСП по време на прехода (тук също има конфликти, нерядко горещи и непримирими).

Да приемем, че през изминалите три години в БСП се е утвърдила политика, която рязко се разграничава от предишните три алтернативи (писмото на Л. Еленков започва така: „След близо 30 години лутане и търсене на свой лидер БСП избра Корнелия Нинова”). Но в такъв случай какво да се направи с изброените дотук три алтернативи? Да се престорим, че ги няма и че са с виртуално присъствие? Да опозорим техните лидери и така те една по една да отпаднат от политиката? Изпълнителното бюро и председателят да организират чистка на хората с лично мнение, което се отличава от официално оповестеното?

Според мен направените предложения в двете писма са прекомерно конюнктурни и деструктивни. Защото вкарват партията в ненужни междуособици и изтощителни войни! Защото поощряват в нея, три десетилетия след 10 ноември, 1989 г., духа на полицейщината. Защото е несправедливо и гибелно за БСП сегашните ѝ лидери да мислят, че светът започва с тях! Защото е неисторично да се твърди, че през последните трийсет години БСП е нямала ръководители с качества, че всички те били „маскари” и че едва преди три години във Витлеемската кошара на древната родина се е родил спасителят на партията! Някак си обидно е по този начин да се гали с перце суетата на Нинова.

Не разбирам откъде извира тотално проявената ярост на Л. Еленков спрямо Сергей Станишев? Определено мога да твърдя, че след избора на Станишев за председател през 2001 г. и през първите две години от управлението неговата дейност може да бъде оценена положително. Под лидерството му БСП спечели парламентарните избори през 2005 г. Като премиер успя да постигне най-добрите икономически показатели по време на прехода. Що се отнася до последните две години на кабинета Станишев, те дадоха началото на несполуки, някои от тях не толкова безобидни. Впрочем, като противник на социално-либералния или либерално-социалния модел аз смятам, че либерално-социалният модел, налаган от С. Станишев върху страната и партията е крупно негово прегрешение. Противник съм и на джендъридеологията, възприета от Партията на европейските социалисти и от председателя ѝ С. Станишев. Но това не ми дава правото да оценявам на „ангро” една или друга личност, в това число Станишев!

И в двете писма се повтарят няколко клишета: за користните икономически интереси на вътрешнопартийната опозиция (?), че „не се подава на промяна” (?), че е „безидейна” (?), и пр. и пр. Само че преди да се правяттакиваквалификации, би трябвало да се признае, че в БСП понастоящем критиката и самокритиката са сведени едва ли не до нулево равнище, че е въведена своеобразна цензура върху медиите, свързани с БСП? Освен това не съм убеден дали сега съществува - като състав и идейно движение - вътрешнопартийна опозиция, или става дума за становища на отделни другари (споделени в медиите), които не допадат на членове на ИБ. Да не забравяме, че вътрешнопартийните ни фракции след 10 ноември имаха свои организации по места, свои централни ръководства, даже представителства в ръководните органи. Последният намек за подобен демократизъм в БСП беше Лявото движение, възглавено от Янаки Стоилов. Но и то прекрати живота си още преди три години.

Странно ми е също настояването на Петър Карлуковски, председателят на БСП, щом ще го избира цялата партия, да получи още по-големи пълномощния. Аз не мисля така. Пълномощията на председателя и понастоящем са повече от достатъчни. При прекомерни властолюбиви амбиции на председателя (който и да е той), се засилва опасността БСП да се превърне в партия за еднолично ползване, за осъществяване на политиката и интересите на председателя и на неговото тясно обкръжение.

И още. Продължавам да настоявам, че приетата вече уставна промяна председателят да го избира не конгресът, а цялата партия, ще доведе до неблагоприятни последици за българската левица под формата на култ към председателя на партията! Наред с това като партиен член със солиден стаж ме безпокоят зачестилите гастроли на БСП-активисти, които като Чеховия персонаж Унтерофицер Пришибеев бленуват да забраняват и да наказват всекиго, който нарушава представите им за порядък и дисциплина! По неназовано правило те същевременно са службогонци, прекалено удобни за началствата, самопредлагат се да станат техни очи и уши, по начало са антагонисти на свободата и демокрацията.

Би ми се искало Корнелия Нинова да се пази от нашепванията, ласкателствата и любезностите на такива субекти, свикнали след „Осанна!” да викат с възторжен глас: „Разпни го!”


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели