/Поглед.инфо/ „Няма да има оставка, блъф е. Борисов има ясен личен дневен ред. Той минава през спечелване на местните избори, което е почти сигурно, и през президентския пост след това. Затова са му нужни дефицити, затова няма да направи необходимите вече жизненоспасяващи реформи.“ Така Кънчо Стойчев коментира политическото злободневие.

- Г-н Стойчев, виждали сте доста дебати в парламента на тема външен дълг, как бихте определили сегашните прения за искането на ГЕРБ да тегли 16 млрд. лв.?

- Качеството на дебата по темата трудно може да се определи, тъй като такъв почти нямаше. Ако оставим неизбежното донякъде политиканстване, основният въпрос бе колко точно да се вземе. Вместо – колко точно трябват. Но и линията на „трябването” е погрешна, защото тръгнем ли по нея, и до 30 милиарда можем да стигнем. Затова правилният въпрос, както дори и при едно семейство, е: колко можем да връщаме на година. При един държавен дълг главното е способността на правителството да обслужва годишните лихви главно, главниците могат да се разсрочват, макар и не до безкрай. Опасното за България ниво на лихвите е около един милиард годишно. За съжаление вече сме там и рискът от дългова спирала е реален.

Дълг в момента безспорно трябва да се поеме. Но увеличаването му трябва да се прекрати. Тоест, още от догодина трябва да преминем към бюджет без дефицит. А това означава само едно - реформи. Именно от реформите бяга Борисов. Видяхме го в предишния му мандат – тогава той ни доближи до дълговата спирала. Сега продължава същата убийствена политика с план за нови три дефицитни години. Тоест, накрая ще му се съберат 7 такива години и близо 15 милиарда нов дълг - на него и на Плевнелиев, да не забравяме, че и той управлява два пъти по 4 месеца. Отвратителното е, че зад тази разоряваща страната ни политика се крие само покупка на политическо време за властване, не за управление. Влизаме в изборен цикъл и Борисов иска максимално рано да си осигури дългов ресурс.

- Премиерът Борисов каза, че ще подаде оставката на кабинета, ако парламентът не подкрепи това искане. Възможно ли е според вас Борисов наистина да търси нови избори с идеята да ги спечели? Чуват се и такива коментари.  

- Няма да има оставка, блъф е. Борисов има ясен личен дневен ред. Той минава през спечелване на местните избори, което е почти сигурно, и през президентския пост след това. Затова са му нужни дефицити, затова няма да направи необходимите вече жизненоспасяващи реформи.

- Ако допуснем хипотетично, че това се случи и се стигне до оставка, кой ще спечели и кой ще изгуби? Къде виждате другите партии от управляващата коалиция?

- Ще загубим всички, тъй като нови избори са най-последното нещо, от което се нуждаем в момента. Впрочем, ако такива се организират, убеден съм, че ще поставим супер рекорд по ниско гласуване. А от ниско гласуване обикновено печелят големите – ГЕРБ и БСП.

- Как ви изглежда политическият пейзаж днес, с кое правителство бихте сравнили кабинета „Борисов 2“?

- С кабинета „Попов“. Сега почти всички са поне външно погледнато на власт. За България това не е лошо – големият проблем за България винаги е била едноличната власт. Уверен съм, че широките коалиции, нищо че изглеждат безпринципни, са по-добро решение за нас, имайки предвид националния ни манталитет.

- Изгуби ли българската политическа система отношението „ляво-дясно“ или това е някаква световна тенденция?

- У нас в последните 25 години такова отношение ляво-дясно никога не е имало, поради неизменното отсъствие на автентично дясно в страната ни в този период. За десните избиратели като мен автентичен избор е нямало. Филип Димитров ли бе десен? Смях в залата! Та той уби българската частна собственост на село. Иван Костов ли е десен? Спомнете си приватизацията му – по-лява и по-левашка не можеше и да бъде. Или сега Борисов – кое му е дясното на него? Харченето на пари си е пар екселанс лява политика. Дясната политика създава богатство чрез благоприятна бизнес среда, чрез мерки за капиталово формиране и чрез ограничаване на ролята на държавата. Такива елементи на дясна политика у нас имаше само по времето на Сакскобургготски.

- Политическите модели като че ли губят класическите си определения за лявото и дясното като икономически отношения (повече и по малко държава), като се изместват от геополитически ориентации, особено след войната в Украйна? Как стоим ние в съвременния свят?

- Говорите за така нареченото welfare society, за златния милиард от хората и държавите. Но тъй като кризата в Европа не е отминала, ляво-дясното разделение отново е на дневен ред. Освен това имаме и криза НА Европа, т.е. на модела, което изостря проблема. Интеграционните процеси буксуват, липсват ярки лидери на континента ни. В такава среда хитове стават Орбан и Ципрас. Бог да пази Европа!

- Успява ли според вас България да отстоява интересите си в Европейския съюз? Как виждате ролята на нашите евродепутати и защо почти не чуваме гласа им в промеждутъците между изборите?

- Не можеш да отстояваш общи интереси, ако не си формулирал и убедено приел такива. Пример за отстояване на общи интереси са французите и гърците, да речем. Какво общо имаме с тях?

- Каква е вашата прогноза за живота на правителството и как местните и президентските избори ще се отразят на здравето му, ако Борисов не подаде оставка дотогава?

- Правителството ще оцелее до местните избори. При голям успех на ГЕРБ нищо чудно Борисов да обяви парламентарни избори заедно с президентските. И тъй като по традиция у нас под политика се разбира нещо тотално несвързано с икономиката, то след две години ще сме твърдо влезли в дългова спирала. И ще ни се предложи изключително „оригинално” за Балканите решение – твърда ръка. От което твърдо ще последва само едно – мъката.