/Поглед.инфо/ Ръководството на прокуратурата призна, че не може ефективно да противодейства на организираната престъпност.
"Трябва да признаем, че обществените очаквания към прокуратурата за ефективно противодействие на организираната престъпност не бяха оправдани в цялост. С няколко изключения на успешно приключили случаи, като цяло прокуратурата не съумя достатъчно ефективно да проведе наказателно преследване срещу представители на организираната престъпност, да ги предаде на съд и убедително да отстоява обвинителната теза в съда", каза заместник-главният прокурор Ася Петрова на конференция "Върховенство на закона и организирана престъпност", пише "Правен свят". Форумът се организира в рамките на проект, финансиран от фондация "Америка за България", който РискМонитор реализира в партньорство с Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура.
Ася Петрова каза, че засега държавното обвинение не е загубило войната с организираната престъпност, но "за жалост не сме започнали да я печелим". Тя добави, че прокуратурата се нуждае от специфични инструменти за тази борба, каквито има в други европейски държави и САЩ. Петрова, обаче, спести какви инструменти има предвид.
Шефът на спецпрокуратурата Светлозар Костов, обаче, начерта някои основни проблеми в работата на държавното обвинение, като част от тях могат да бъдат отстранени чрез законодателни промени.
Така например, според Костов, трябва да се даде възможност на прокуратурата да "седне на масата с обвиняем, който се е разкаял и който иска да съдейства на разследването". "Малко са тези хора, защото при създаването на организирана престъпна група не се пише учредителен договор и не се публикува в "Държавен вестник", а информацията от разкаял се член е много полезна за прокуратурата", изтъкна шефът на СП. И още: "Ние трябва да имаме възможност да му предложим нещо за онази информация, която ни дава и която е от значение за разследването." Сега законодателството не предлага такава опция и затова, според него, спецпрокуратурата е обвинявана, че прави нечестни и неморални сделки с обвиняеми.
Друг важен момент е сътрудничеството с експертите. Тук Костов даде за пример Испания, където служители от данъчните служби, митниците и от одитните институции се командироват в специални помощни звена към спецпрокуратурата. Така обвинителите, при необходимост, за един час могат да получат пълен финансов и имуществен профил на което и да е лице. У нас това отнема седмици, отбеляза шефът на СП.
Според Светлозар Костов трябва да се направи разграничение между организирани групи и организирани престъпни групи, може би трябва да се даде и по-детайлна дефиниция на термина "организирана престъпна група" и различните форми на "съучастие" и съответно да се определят различни наказания "при по-малко сложна или при повече сложна задружна престъпна дейност".
По отношение на фигурата на "агента под прикритие", Костов отбеляза, че все по-често се използва при разследванията у нас. Проблем обаче възниква от това, че сме малка държава и не можем да използваме едни и същи агенти при разследванията. Но пък полезно е сътрудничеството с партньорски държави.
Друг полезен инструмент е забраната за комуникация на обвиняемите, когато са задържани. Така се предотвратява, според Костов, изчезването на важни доказателства, престъпният бос няма да може да дава указания важни свидетели да замълчат завинаги, оръжия и ценности да бъдат скрити. Законодателството не позволява това да се прави, твърди шефът на СП.
Друг немаловажен проблем е материалната компетентност на спецпрокуратурата. У нас в НПК са посочени над 33 престъпления, по които работи специализираната прокуратура. Но това е формален подход, каза Костов. И посочи пример в някои европейски страни, където е възприет друг принцип - не на формално описание по кои престъпления ще работят, а на т.нар. конкурентна компетентност. Там специализираната прокуратурата сама решава кога и кои дела да приеме за разследване. Това трябва да бъдат дела от национално значение - сериозни престъпления на сериозни организирани групи. "Ние имаме не малко дела за четирима души, които крадат кабели в Плевенско. Или полицай, който се е заканил на комшията си, че ще го заколи. Като административен ръководител се радвам, че има такива дела, защото това вдига статистиката на специализираната прокуратура. Но, ако търсим сериозен подход, нямаме нужда от такива дела", каза още Светлозар Костов.
И още един чужд опит - в Испания се определя по-тежко наказание, ако при извършването на престъпление, се използват модерни технологии. А през последните години и престъпността еволюира и не използва методите от преди няколко години, изтъкна Костов. И даде за пример малки престъпни клетки от по 1-2 човека, които не се срещат, не се познават и не обсъждат дейността си, а обменят информация по електронни пътища.
Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/kostov-prokyratyrata-prestupnost-1362109.html#ixzz2UkJt1xSz
Follow us: cross.bg on Facebook