/Поглед.инфо/ Няколко десетки "протестиращи" затвориха на практика цяла София днес. Тези протестиращи обаче не бяха "онези" протестиращи, които ходят по вечерните мероприятия.
Не знам кой се припознава с тях и тяхната кауза, и честно казано не ме интересува, защото всеки има право да се припознава и да се назовава, както си иска. Демокрация сме, все пак. Аз лично обаче не разбрах нищо от случващото се днес през деня. Не разбрах защо целият град беше затворен. Не разбрах как няколко десетки успяха да блокират всичко. Не разбрах защо никой не предприе някакви мерки срещу това. Дори не разбрах защо видях статисти от различни телевизионни предавания на първа линия с мегафон в ръка, а след мегафона останаха с леко разсеян и търсещ поглед. И лично аз се почувствах обидена, защото някакви хора, в мнозинството си от провинцията, решиха да блокират моето пространство, моя път до работа, моето всекидневие и моя град. По-лошото беше, че тази тълпа миришеше на евтина балканска кръчма и крещеше думи без особен смисъл. Това ли е протестът за по-добър живот? И тези ли хора са символът на по-доброто ни бъдеще?
В крайна сметка живеем в демократична държава, което само по себе си предполага свобода на избора и действията, но категорично, поне според мен не предполага анархия и агресия. Озовах се в центъра на "всенародното недоволство" пред парламента и храма "Св. Александър Невски". Озовах се там, защото съм на работа и трябваше да бъда там. И отново не разбрах нещо – защо журналистите бяха мишени, защо журналистите бяха псувани. Всички до един, независимо от медията и пола им. И аз мога да бъда лоша, дори тогава исках, но все пак ще се въздържа. Първо, защото не е редно и второ, защото...няма смисъл.
В някаква степен разбирам протестите. Хората имат нужда от промяна. Хората имат нужда от добър живот. Хората имат нужда от стабилност и всички положителни каузи, които мога да изреждам до безкрай, защото в момента липсват на хората в страната ни. Обективно обаче не мога да се съглася с определена група насред площада, която се събира всяка вечер в продължение на 35 дни (дори не коментирам числеността им) и то не за друго, а заради това, че няма хомогенност в исканията. Всъщност дори няма искания. Има желание за разруха. Винаги даваме примери с "хората на запад" и горко оплакваме съдбите си на НЕевропейска столица. Е, днес цял ден доказваме, че не сме такава. С манталитета си го доказахме. С агресията. С ругатните и доматите си.
Всъщност, уважаеми, просто с една гола "оставка" не става. Защото след оставката и потоп. Защото е хубаво, когато искаме нещо да мислим какво ще последва. Иначе положението става евтина въртележка – да махнем тия, за да дойдат ония, а после пак да се завъртят. За мен протестите трябва да водят до градация и до промяна, а за да доведат до подобни неща те трябва да имат кауза и да работят в една обединена и положителна такава. Разнообразните лозунги и скандирания, които започнаха конкретно се размиха хаотично, разтекоха се в комично, а вече се разлагат в агресивно и жалко. Ден 35-ти от протеста.... /БГНЕС
....................
Маргарита Гергинова е редактор в Агенция БГНЕС.