/Поглед.инфо/ Руски културно-информационен център в София (България)

С подкрепа на Министерството на образованието на Руската федерация

В рамките на програмата за провеждане на открити лекции с лингвистична и историческа насоченост на руски език в образователни организации в България

Русия и България: език, култура, история.

С какво сме така близки?

София, ул. Шипка № 34.

Модератор –Иван Иванович Скориков. Директор на Центъра за подкрепа на хуманитарните и интеграционни проекти "Образец". Политолог, експерт в Института за диаспората и интеграцията.Помощник на първия заместник-председател на Комитета на Държавната дума на Руската федерация по дейността на съотечественниците. Историк, журналист, магистър по социално-икономическо образование на Московския държавен педагогически университет.

28 ноември 2019 г.

ПЪРВИ ПАНЕЛ

«Аз Буки Веди. Кирилица – вчера, днес, утре»

Участници:

Евгений Викторович Жаринов. Професор в катедра „Световна литература” на Филологическия факултет на Московския държавен педагогически университет. Доктор на филологични науки. Автор е на двенадесет монографии и научно-популярни книги. Писател, публицист, преводач.

Валентин Вацев. Доцент по философия, политология и геополитика. Автор е на студии и статии, осветляващи различни аспекти на съвременните реалности. Чете лекции и води упражнения в редица университети в България и чужбина. Един от най-известните в България анализатори. Публицист и общественик.

Арсений Станиславович Дежуров. Доцент във Филологическия факултет на Московския държавен педагогически университет, както и в Департамента по обща и приложна филология НИУ.Кандидат на филологическите науки. Автор е на повече от 200 статии по въпросите на литература и изкуството; член-кореспондент на Международната академия на науките за педагогическо образование. Писател и радиоводещ.

Анна Деянова. Експерт в преподаването на руски език. Преподавател в 133-то училище с разширено изучаване на руски език „Александър С.Пушкин”, София. Има редица специализации в Русия, лауреат е на награди по въпросите на руския език – методология на преподаването и изучаването.

Ваня Добрева. професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии, ръководител на катедра "Култура, историческо наследство и туризъм", Автор на статии в книги, студии и книги по Българско възраждане. Литературен критик, публицист и общественик

9.00 – 9.30

Регистрация на участниците

9.30 – 10.00

Приветствия и поздравления към участниците.

10.00 – 10.15

Иван Скориков. «Руският език и кирилицата на Балканите: наследство, предизвикателства на съвременността, перспективи».

10.15 – 11.00

Евгений Жаринов. «Руските художествени традиции и българската литература. Руската следа в българските произведения».

11.05 – 11.50.

Валентин Вацев. «Културният смисъл и значение на кирилицата».

11.55 – 12.40

Арсений Дежуров. «Славянската азбука: нейните създатели, потребителите, буквите, излишъците и недостатъците».

12.40 – 13.00

Кафе-пауза

13.00 – 13.45

Людмила Радева. «Кирилицата като фактор, определящ цивилизационния избор».

13.50 – 14.35

Анна Деянова. «Моят първи урок поруски език».

14.35 – 15.30

Арсений Дежуров. «Кирилицата в старославянските паметници на руските писмени традиции».

29 ноември 2019 г.

ВТОРИ ПАНЕЛ

«Историческото минало на Русия и България»

Участници:

Марина Петровна Кляус. Доктор на историческите науки, научен сътрудник в Центъра по европейски изследвания в Институт по етнология и антропология “Н.Н. Миклуха-Маклай” РАН, специалист в областта на проучване на историята на българите в Руската империя.

Евгений Иванов Сачев. Професор по културология в Университета по библиотекознание и информационни технологии, доктор на науките. Автор на статии, студии и монографии. Експерт по въпросите на националната сигурност. Публицист и общественик.

Людмила Ивановна Радева. Главен редактор на българския вестник в Русия «Извор». Помощник на члена на Обществената палата на Руската федерация Иван Абажер. Заместник-председател на Българска национално-културна автономия «Паисий Хилендрадски».

Дмитрий Юриевич Степанов. Кандидат на историческите науки на Московския държавен университет М.В. Ломоносов. Доцент във «Висша школа по икономика» на НИУ. Автор на научни статии и монографии по история на славянските народи.

9.00 – 10.00

Регистрация на участниците

10.00 – 10.15

Иван Скориков: «Ролята в изучаването на историята за укрепване на руско-българското единство»

10.15 – 11.00

Ваня Добрева. «Духовните връзки между България и Русия».

11.05 – 11.50

Марина Кляус. «Българските преселници в Руската империя през XIX век: историко-демографски портрет на семейството».

11.55 – 12.40

Дмитрий Степанов «Съвместната руско-българска борба за освобождението на славянските народи на Балканите». 

12.40 – 13.00

Кафе пауза

13.00 – 13.45

Дмитрий Степанов. «Образът на Русия и руснаците в българското общество през XIX в».

13.50 – 14.35

Евгений Сачев. «Руско-българските отношения от Мадарския конник до Георги Победоносец»

Аннотации.

Евгений Жаринов

Руската следа в българската литература

Българското влияние без съмнениее важен фактор за развитието на руската култура. Литературната традиция в раннотосредновековие съдържа единни гледни точки към света - основа на двете култури и менталността на народите. От друга страна, руската класическа литература е оказала огромно влияние върху българската литература презXIX – XX вв.

Валентин Вацев

Културният смисъл и значение на кирилицата

Разликата между писмен и безписмен език, тяхната еволюция през вековете и модерните интерпретации. Във връзка с това кирилицата като цивилизационен субстрат, който не може да бъде нито заменян, нито изоставян. Езиковите и културните факти съществуват и чрез своето писмено битие и те не подлежат на културна релативизация. Кирилическият начин на писане е цивилизационна особеност на ядрото на славянско-православната цивилизация, чрез който съществува културно-типологичната разлика между културните светове.

Арсений Дежуров

Славянската азбука: нейните създатели, ползвателите, буквите, излишъците и недостатъците».

Защо е необходимо създадаването на азбуката на славяните и дейността на солунските братя Кирил и Методий. Политическите и лингвистични трудности, пред които са били изправени Константин Кирил Философ и брат му Методий. Сравнение на глаголицата с кирилицата. Букви-дублети, обяснение на включването им в азбуката. Букви, за които няма звуци в славянските езици. Звуци, за които няма букви. Съвременната кирилица и пространството на нейното разпространение.

Людмила Радева

Кирилицата като фактор, определящ цивилизационния избор.

Кирилицата не е просто набор от буквени символи. Тя съдържа духовно послание, което определя моралната същност на учението (Аз, Буки, Веди, Глагол, Добро) и разкрива християнските ценности. Такова съдържание няма в другите азбуки. Използването на кирилицата, както и изповядването на православиетоисторически са предопределили взаимоотношенията между народите на Русия и Българияв продължениена векове. Славянската цивилизацияднес – това е устойчивото културно пространство, сплотено от велики исторически дейци, събития и процеси от миналото.

Анна Деянова

Моят първи урок по руски език

Близостта на двата езика, общият им произход улесняват обучението по руски език в българските училища. Независимо от конкуренцията, която руският език изпитва от други чужди езици, интересът към руската словесност в България е стабилен. Българските ученици - чрез изучението напуския език -откриват културната близост между двата славянски народи. това е и причината да бъдат обобщени и представени иновационни похвати за изучаване на руския език в българска среда.

Арсений Дежуров

Кирилицата в старославянските паметници

на руската писмена традиция

Появата на писмеността, в резултат на Покръстването и активното участие на българските книжовници в разпространението на книжността в Русия, безусловно е стимулирало развитието на руската култура през предимонголския период. Преподавателите по граматика в първите руски училища, основани от Ярослав Мъдри, са били българи. Благодарение на културното взаимодействие и използването на кирилицата през XII век са се появили първите литературни паметници на староруски език, който започнал да замества в светските произведения църковнославянския (старобългарския) език.

Ваня Добрева

Духовните връзки между България и Русия

Културната памет притежава свойството да възражда образи и смислови елементи особено по времето на юбилейните чествания. Осмисля се духовната близост между България и Русия – културна и историческа, която създава представата за специфичен духовен ареал. Кирил и Методий основополагат традиция, която динамизира първите десетилетия на Българското възраждане чрез идеите на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Актуализират се общите значения на славянския произход, общия език, православната вяра, което, на едно друго ниво, се оказва базис за постигане на идентичност, на съизмерване и формиране на образ на приятелството.

Марина Кляус

Българските преселници в Руската империя през XIX век: историко-демографски портрет на семейството

Масовото преселение на българите на територията на Русиякато колонисти е започнаало в началото на XIX в. Бракът и семейството са заемали особено място в техния живот. Източниците, метрическите книги, които се водели в Русиия и които липсват в Османската империя, заедно с етнографските и статистическите данни, дават уникален материал за реконструиране и описаниена българското семейство в Русия.

Дмитрий Степанов

Образът на Русия и руснаците в българското общество през XIX в.

Османското завоевание на Балканите нанася непоправими щети върху руско-българските културни връзки. Но дори в онзи период, когато и двете страни губят независимостта си и в различна степен се намират под агресивното въздействие на източните култури, между тях се запазва общуването – църковното, литературното и политическото. След като Русия придобива независимостта си, тя се превръща в държава, в която много българи намират убежище. Всичко това подготвя почвата за активното участие на Русия в Освобождението на българските земи през XIX в., очаквано от цялото българско общество.

Съвместната руско-българска борба за освобождението на славянските народи на Балканите. 

От началото на XVIII век, след Прутския поход на Петър I, Русия активно участва в освобождението на южните славяни от османското владичество. Във връзка с това, решаваща е войната от 1877 - 1878 г. Генералите Гурко, Скобелев и Драгомиров се превръщат в герои кактоза българския, така и за руския народ. Така освобождението балканските страни и, в частност, на България, се превръща в значимо събитие и за двете държави. 

Евгений Сачев.

Руско-българските отношения от Мадарския конник до Георги Победоносец.

Историята на културните взаимовръзки между България и Русия свидетелствува за традиции, които могат да бъдат проследени назад във времето. Става въпрос за общо пра-историческо културно пространство, което формира специфични подходи за възприемане на действителността, разнообразие от езически култове и ритуали, митологични образи и представи. Отзвук от тези процеси могат да бъдат открити на Балканите, по-конкретно в такъв паметник от ранното средновековие като Мадарския конник. Сходни типологически особености – отражение на общите ментални особености по-късно изкристализират и в природата на Георги Победоносец.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели