Русия и България: език, култура, история.
С какво сме така близки?
София, ул. Шипка № 34.
Модератор –Иван Иванович Скориков. Директор на Центъра за подкрепа на хуманитарните и интеграционни проекти "Образец". Политолог, експерт в Института за диаспората и интеграцията.Помощник на първия заместник-председател на Комитета на Държавната дума на Руската федерация по дейността на съотечественниците. Историк, журналист, магистър по социално-икономическо образование на Московския държавен педагогически университет.
28 ноември 2019 г.
ПЪРВИ ПАНЕЛ
«Аз Буки Веди. Кирилица – вчера, днес, утре»
Участници:
Евгений Викторович Жаринов. Професор в катедра „Световна литература” на Филологическия факултет на Московския държавен педагогически университет. Доктор на филологични науки. Автор е на двенадесет монографии и научно-популярни книги. Писател, публицист, преводач.
Валентин Вацев. Доцент по философия, политология и геополитика. Автор е на студии и статии, осветляващи различни аспекти на съвременните реалности. Чете лекции и води упражнения в редица университети в България и чужбина. Един от най-известните в България анализатори. Публицист и общественик.
Арсений Станиславович Дежуров. Доцент във Филологическия факултет на Московския държавен педагогически университет, както и в Департамента по обща и приложна филология НИУ.Кандидат на филологическите науки. Автор е на повече от 200 статии по въпросите на литература и изкуството; член-кореспондент на Международната академия на науките за педагогическо образование. Писател и радиоводещ.
Анна Деянова. Експерт в преподаването на руски език. Преподавател в 133-то училище с разширено изучаване на руски език „Александър С.Пушкин”, София. Има редица специализации в Русия, лауреат е на награди по въпросите на руския език – методология на преподаването и изучаването.
Ваня Добрева. професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии, ръководител на катедра "Култура, историческо наследство и туризъм", Автор на статии в книги, студии и книги по Българско възраждане. Литературен критик, публицист и общественик
9.00 – 9.30
Регистрация на участниците
9.30 – 10.00
Приветствия и поздравления към участниците.
10.00 – 10.15
Иван Скориков. «Руският език и кирилицата на Балканите: наследство, предизвикателства на съвременността, перспективи».
10.15 – 11.00
Евгений Жаринов. «Руските художествени традиции и българската литература. Руската следа в българските произведения».
11.05 – 11.50.
Валентин Вацев. «Културният смисъл и значение на кирилицата».
11.55 – 12.40
Арсений Дежуров. «Славянската азбука: нейните създатели, потребителите, буквите, излишъците и недостатъците».
12.40 – 13.00
Кафе-пауза
13.00 – 13.45
Людмила Радева. «Кирилицата като фактор, определящ цивилизационния избор».
13.50 – 14.35
Анна Деянова. «Моят първи урок поруски език».
14.35 – 15.30
Арсений Дежуров. «Кирилицата в старославянските паметници на руските писмени традиции».
29 ноември 2019 г.
ВТОРИ ПАНЕЛ
«Историческото минало на Русия и България»
Участници:
Марина Петровна Кляус. Доктор на историческите науки, научен сътрудник в Центъра по европейски изследвания в Институт по етнология и антропология “Н.Н. Миклуха-Маклай” РАН, специалист в областта на проучване на историята на българите в Руската империя.
Евгений Иванов Сачев. Професор по културология в Университета по библиотекознание и информационни технологии, доктор на науките. Автор на статии, студии и монографии. Експерт по въпросите на националната сигурност. Публицист и общественик.
Людмила Ивановна Радева. Главен редактор на българския вестник в Русия «Извор». Помощник на члена на Обществената палата на Руската федерация Иван Абажер. Заместник-председател на Българска национално-културна автономия «Паисий Хилендрадски».
Дмитрий Юриевич Степанов. Кандидат на историческите науки на Московския държавен университет “М.В. Ломоносов”. Доцент във «Висша школа по икономика» на НИУ. Автор на научни статии и монографии по история на славянските народи.
9.00 – 10.00
Регистрация на участниците
10.00 – 10.15
Иван Скориков: «Ролята в изучаването на историята за укрепване на руско-българското единство»
10.15 – 11.00
Ваня Добрева. «Духовните връзки между България и Русия».
11.05 – 11.50
Марина Кляус. «Българските преселници в Руската империя през XIX век: историко-демографски портрет на семейството».
11.55 – 12.40
Дмитрий Степанов «Съвместната руско-българска борба за освобождението на славянските народи на Балканите».
12.40 – 13.00
Кафе пауза
13.00 – 13.45
Дмитрий Степанов. «Образът на Русия и руснаците в българското общество през XIX в».
13.50 – 14.35
Евгений Сачев. «Руско-българските отношения от Мадарския конник до Георги Победоносец»
Аннотации.
Евгений Жаринов
Руската следа в българската литература
Българското влияние без съмнениее важен фактор за развитието на руската култура. Литературната традиция в раннотосредновековие съдържа единни гледни точки към света - основа на двете култури и менталността на народите. От друга страна, руската класическа литература е оказала огромно влияние върху българската литература презXIX – XX вв.
Валентин Вацев
Културният смисъл и значение на кирилицата
Разликата между писмен и безписмен език, тяхната еволюция през вековете и модерните интерпретации. Във връзка с това кирилицата като цивилизационен субстрат, който не може да бъде нито заменян, нито изоставян. Езиковите и културните факти съществуват и чрез своето писмено битие и те не подлежат на културна релативизация. Кирилическият начин на писане е цивилизационна особеност на ядрото на славянско-православната цивилизация, чрез който съществува културно-типологичната разлика между културните светове.
Арсений Дежуров
Славянската азбука: нейните създатели, ползвателите, буквите, излишъците и недостатъците».
Защо е необходимо създадаването на азбуката на славяните и дейността на солунските братя Кирил и Методий. Политическите и лингвистични трудности, пред които са били изправени Константин Кирил Философ и брат му Методий. Сравнение на глаголицата с кирилицата. Букви-дублети, обяснение на включването им в азбуката. Букви, за които няма звуци в славянските езици. Звуци, за които няма букви. Съвременната кирилица и пространството на нейното разпространение.
Людмила Радева
Кирилицата като фактор, определящ цивилизационния избор.
Кирилицата не е просто набор от буквени символи. Тя съдържа духовно послание, което определя моралната същност на учението (Аз, Буки, Веди, Глагол, Добро) и разкрива християнските ценности. Такова съдържание няма в другите азбуки. Използването на кирилицата, както и изповядването на православиетоисторически са предопределили взаимоотношенията между народите на Русия и Българияв продължениена векове. Славянската цивилизацияднес – това е устойчивото културно пространство, сплотено от велики исторически дейци, събития и процеси от миналото.
Анна Деянова
Моят първи урок по руски език
Близостта на двата езика, общият им произход улесняват обучението по руски език в българските училища. Независимо от конкуренцията, която руският език изпитва от други чужди езици, интересът към руската словесност в България е стабилен. Българските ученици - чрез изучението напуския език -откриват културната близост между двата славянски народи. това е и причината да бъдат обобщени и представени иновационни похвати за изучаване на руския език в българска среда.
Арсений Дежуров
Кирилицата в старославянските паметници
на руската писмена традиция
Появата на писмеността, в резултат на Покръстването и активното участие на българските книжовници в разпространението на книжността в Русия, безусловно е стимулирало развитието на руската култура през предимонголския период. Преподавателите по граматика в първите руски училища, основани от Ярослав Мъдри, са били българи. Благодарение на културното взаимодействие и използването на кирилицата през XII век са се появили първите литературни паметници на староруски език, който започнал да замества в светските произведения църковнославянския (старобългарския) език.
Ваня Добрева
Духовните връзки между България и Русия
Културната памет притежава свойството да възражда образи и смислови елементи особено по времето на юбилейните чествания. Осмисля се духовната близост между България и Русия – културна и историческа, която създава представата за специфичен духовен ареал. Кирил и Методий основополагат традиция, която динамизира първите десетилетия на Българското възраждане чрез идеите на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Актуализират се общите значения на славянския произход, общия език, православната вяра, което, на едно друго ниво, се оказва базис за постигане на идентичност, на съизмерване и формиране на образ на приятелството.
Марина Кляус
Българските преселници в Руската империя през XIX век: историко-демографски портрет на семейството
Масовото преселение на българите на територията на Русиякато колонисти е започнаало в началото на XIX в. Бракът и семейството са заемали особено място в техния живот. Източниците, метрическите книги, които се водели в Русиия и които липсват в Османската империя, заедно с етнографските и статистическите данни, дават уникален материал за реконструиране и описаниена българското семейство в Русия.
Дмитрий Степанов
Образът на Русия и руснаците в българското общество през XIX в.
Османското завоевание на Балканите нанася непоправими щети върху руско-българските културни връзки. Но дори в онзи период, когато и двете страни губят независимостта си и в различна степен се намират под агресивното въздействие на източните култури, между тях се запазва общуването – църковното, литературното и политическото. След като Русия придобива независимостта си, тя се превръща в държава, в която много българи намират убежище. Всичко това подготвя почвата за активното участие на Русия в Освобождението на българските земи през XIX в., очаквано от цялото българско общество.
Съвместната руско-българска борба за освобождението на славянските народи на Балканите.
От началото на XVIII век, след Прутския поход на Петър I, Русия активно участва в освобождението на южните славяни от османското владичество. Във връзка с това, решаваща е войната от 1877 - 1878 г. Генералите Гурко, Скобелев и Драгомиров се превръщат в герои кактоза българския, така и за руския народ. Така освобождението балканските страни и, в частност, на България, се превръща в значимо събитие и за двете държави.
Евгений Сачев.
Руско-българските отношения от Мадарския конник до Георги Победоносец.
Историята на културните взаимовръзки между България и Русия свидетелствува за традиции, които могат да бъдат проследени назад във времето. Става въпрос за общо пра-историческо културно пространство, което формира специфични подходи за възприемане на действителността, разнообразие от езически култове и ритуали, митологични образи и представи. Отзвук от тези процеси могат да бъдат открити на Балканите, по-конкретно в такъв паметник от ранното средновековие като Мадарския конник. Сходни типологически особености – отражение на общите ментални особености по-късно изкристализират и в природата на Георги Победоносец.
