Земята ни залюля. Залюля ни с майчина обич и ни опази. Няма човешки жертви и трагични поражения.
Едно разтърсване, което трябва да ни събуди, да свали на земята прекомерните ни амбиции, да замени егоизма ни за кратко със състрадание, да ни напомни кои три-четири неща имат истинско значение в живота ни.
Земята не искаше да ни покаже своето могъщество. Само ни напомни, че сме нейни деца – наистина не толкова разумни, нито така съвършени като нея – но нейни деца, към които тя изпитва състрадание.
Когато премина първият трус,потърсих на вътрешно ниво връзката със земните енергии, за да се ориентирам какво трябва да правя. Почувствах огромна любов и спокойствие. Нещо в мен вече знаеше – сега няма да се случи нищо страшно.
Легнах да спя с пълно доверие към майката Земя. Последното ми чувство беше на признателност, а последната ми мисъл – добре, че има мораториум върху добива на шистов газ и дано той се спазва стриктно.
Всеки от нас може и да не успее да се свърже с вибрациите на Земята, защото не е подготвен за това, но инстинкта за самосъхранение е всеобщ. Здравият разум изисква да бъдем особено внимателни, когато става въпрос за използване богатствата на земните недра.
Безумни са намесите на всяко поколение в съвършения ред на природата. Последствията остават за наследниците ни, а уроците от безумствата идват или твърде късно, или остават ненаучени.
След нас остават неукрепени минни галерии, нерекултивирани терени при открит добив на руда и инертни материали, голи хълмове и ерозия след дърводобив , тотално замърсена атмосфера в претъпканите с автомобили градове.
Нарушени са енергийните канали на земния магнетизъм, чиито последствия са непредвидими, а знанията за тях – примитивни.
Днес всички без изключение сме отговорни за експериментите с шистовия газ.Трябва да бъдем будни за последствията на всяко действие в съвършената природна среда.
Сега е време да проявим и покажем обич и състрадание към майката Земя.
И към себе си .