/Поглед.инфо/ Нарушаването на технологичния процес предполага сериозни рискове с инциденти и бедствия

В средата на февруари в София излезе на бял свят споразумение между САЩ и България за сътрудничество в ядрената енергетика , което предвижда изграждането на два нови енергоблока по технологията Westinghouse AP-1000 в АЕЦ Козлодуй в северозападната част на страната - най-голямата атомна електроцентрала в Югоизточна Европа, построена с помощта на СССР през 1970-74 г.

Както заяви министърът на енергетиката Румен Радев, „споразумението изразява обща визия за развитието на ядрената енергетика и двете страни са готови да си сътрудничат тясно по проекта за изграждане на блокове № 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“.

На свой ред зам.-министър Николай Николов обясни пред БТА в края на декември 2023 г., че целта на подписаното тогава споразумение е „да се достигне цена от около 6 млрд. евро (6,5 млрд. долара) за всеки от новите блокове на тази централа." В същото време кръгът от потенциални строителни компании беше стеснен до Bechtel, Fluor и Hyundai, както и „очаква се българската държава да бъде единственият инвеститор в проекта“.

Факт е, че в блокове 1-4 на същата атомна електроцентрала са инсталирани съветски реактори ВВЕР-440, но тях Европейска комисия още през 2005-2006 г. без никаква консултация с Росатом, ги беше включил в категорията, която не подлежи на модернизация.

Изпълнявайки едно от основните условия за приемане на София в Европейския съюз, прозападно настроените български власти се съгласиха да затворят обектите, които не харесваха на Брюксел по време на преговорите за присъединяване към ЕС през 2007 г.

Блокове 5 и 6 включваха съветски реактори ВВЕР-1000, които бяха напълно свързани към националната мрежа през 1987 г. и 1991 г. И двата енергоблока са модернизирани в края на 90-те и началото на 2000-те години, което направи възможно удължаването на експлоатационния им живот от 30 на 60 години.

Що се отнася до споменатия 7-ми блок, той се предвижда да бъде въведен в експлоатация до 2034 г., а 8-ми блок - до 2037 г. Строителят на тези два блока може да бъде Hyunday Engineering & Construction. Както съобщи изданието „24 часа“, специална комисия, създадена от ръководството на атомната централа, е разгледала заявленията на пет компании, изявили желание да строят енергоблокове, но само документите на южнокорейците са били признати за отговарящи на посочените изисквания.

В същото време българската страна твърди, че поради геополитическата ситуация уж не може да се разчита на сътрудничество с „Росатом“, включително в изграждането на АЕЦ „Белене“ (източно от Козлодуй), за което България вече е похарчила около 1,5 милиарда евро.

Съответният договор беше подписан от Националната електрическа компания на България (НЕК) и Росатом, но генералният договор за строителство така и не беше сключен и същинското строителство на атомната електростанция не започна.

През март 2012 г. българите решиха да се откажат от строителството на атомна електроцентрала, но към момента на отказа компанията „Атомстройекспорт“ вече беше произвела първия комплект оборудване.

Руската компания заведе иск за 1 милиард евро в Арбитражния съд на Международната търговска камара в Женева, който присъди на България обезщетение на Атомстройекспорт за щети в размер на 620 милиона евро (самия дълг и лихвите).

През януари 2022 г. българското правителство отказа да завърши изграждането на 2 GW станция Белене с оборудването, доставено от Росатом за изграждането на нов реактор, на площадка в съществуващата АЕЦ Козлодуй: нищо чудно, защото това е вариантът, за който Уестингхаус настояваше .

През февруари правителството потвърди отказа да се строи АЕЦ „Белене“: полезен за балканската страна проект във висока степен на готовност беше провален от усилията на многобройните американски „доброжелатели“, които дойдоха в София и получиха „зелена светлина“ ” от местните медии и държавни служби...

През юли 2023 г. в София се заговори за възможна продажба на два реактора от АЕЦ „Белене“ за АЕЦ „Хмелницки“ в Украйна за $650 млн. Тази гениална сделка не на последно място имаше за цел да покрие частично загубите на българите и неустойките, произтичащи от в резултат на немотивирания отказ от съвместен с Русия проект за АЕЦ "Белене".

Засега няма официална информация за реализацията на това предложение, но в Киев не са обявили отказ от подобна оферта от София, която, предполага се, е била първоначално договорена с Westinghouse...

Междувременно още през декември 2022 г. същата американска компания подписа 10-годишно споразумение за доставка на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" от януари-февруари 2024 г. А през януари 2023 г. Народното събрание (парламентът) на България поиска от правителството до 1 март да разработи план за изграждането на седми енергоблок на АЕЦ "Козлодуй", което беше направено до края на същата година.

Чуждите медии понякога съобщаваха, че на присъствието на Росатом в България се противопоставя и в Румъния, тъй като и двете ядрени централи се намират близо до дунавската българо-румънска граница.

Косвено внедряването на САЩ в Козлодуй се улеснява и от позицията на Гърция: през юли 2023 г. министър-председателят Кириакос Мицотакис изрази интерес към гръцки инвестиции в изграждането на нови ядрени реактори в Козлодуй за последващи доставки на електроенергия оттам до територията на Елада. А съответните гръцки експерти от името на правителството са подготвили до края на 2023 г. проект на 20-годишно споразумение с България за такива доставки на фиксирана цена.

По данни на EES EAEC, в началото на 2020 г. в общия капацитет на енергийните мощности в България делът на топлоцентралите (газ, мазут, въглища) достига почти 35%, АЕЦ Козлодуй – 18%, възобновяемите енергийни източници – 41,5%, водноелектрическите централи – около 6% .

Българските планове предвиждат до края на 20-те години делът на атомните електроцентрали в този капацитет да се увеличи до 22-24%, което определя сътрудничеството със САЩ. В общото производство на топлинна и електрическа енергия, делът на Козлодуй е до 36% (топлинните централи - 47%).

Ръководството на Козлодуй планира през май да спре пети енергоблок за годишен ремонт и първо зареждане с ядрено гориво на Westinghouse вместо с руското.

По думите на директора на централата Валентин Николов, на Агенцията за ядрено регулиране е предоставена цялата необходима информация за американските касети с гориво. Очаква се горивото да бъде лицензирано до края на март. Ако операцията бъде одобрена, руските касети ще бъдат постепенно заменени с американски в рамките на четири горивни цикъла, отбелязва изданието.

Съгласно съобщенията в местните медии, българските власти са подписали договори с Westinghouse за доставка на гориво за пети енергоблок и с френската компания Framatom за доставка на касети за шести блок. Въпреки че руското гориво за него е налично до 2029 г., „очакваме Фраматом да започне производство преди 2025 г., а първите касети за зареждане ще бъдат доставени през 2026 г.“, предполага Николов.

„По принцип българите като купувачи имат пълното право да избират различни доставчици на гориво “ , признава Александър Уваров, директор на „АтомИнфо-Център“. – Но скоростта, с която се очаква преминаването към гориво от Westinghouse, е неприятно изненадваща. Прибързаността по подобни въпроси не е типична за ядрената индустрия и показва, че решението за преход е взето предимно по политически, а не по технически или икономически причини.

В това няма съмнение, какъвто е случаят с Украйна, която бързо се отказва от руското гориво в полза на американско с непредсказуеми последици. Както е известно, всички енергоблокове на украинските атомни електроцентрали са проектирани да използват горивни касети, произведени от руската компания ТВЕЛ.

Смесването на два вида гориво в активната зона на реактора крие риск от разхерметизиране на част от касетите, което може да доведе до непланирано спиране на енергоблока и финансови загуби на атомната електроцентрала. Преди няколко години точно това се случи с доставката на американско ядрено гориво за атомната електроцентрала Темелин в Чехия, каза проф. Янко Янев, директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.

По неговите думи, смесването на два вида гориво в една зона на реактора води до редица технически проблеми, свързани с работата на видовете ядрено гориво, контрола на неутронния поток и поведението на касетите.

Тези въпроси засега остават без отговор. Уестингхаус от няколко години проучва как горивото на компанията може да бъде пуснато в експлоатация в България, резултатите от което все още не са оповестени; Framatom дори не е започнал изследванията.

Трябва да се предположи, че политически мотивираните експерименти на американците и французите с българската ядрена енергетика няма да доведат до нищо добро.

Превод: ЕС