/Поглед.инфо/ Един от най-невероятните моменти в приключенията на "добрия войник" Швейк е, когато той седи с лулата си и гледа неразбиращо насред руините на вече бившия барутен погреб. Пратили са го в най-експлозивното място, а той взел че си запалил лулицата. И БУМ! В чест на иронията и благодарение на фикцията той е оцелял. И гледа тъпо, скудоумно и неразбиращо. Неразбиращо, защото не знае какъв е проблемът и защо пък точно той трябва да е виновен.
От цяла една година гледаме министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев и все повече ни се струва, че само една униформичка и една лулица му липсват, за да е пълна картинката (За първото явно се подготвя, защото напоследък се появява на военни събития по-често от своя колега-реформатор Ненчев). Разбира, се тук чисто физиономическата прилика, макар и налична с илюстрациите на Йозеф Лада, не е от значение, а е просто съвпадение.
Точно както и Швейк, който отиде и се записа "на война" с голяма желание, и професорът по "неопределени науки", защото, простете, но какво тук значи "професор по стратегическо мислене и добро управление"? - Тодор Танев се записа за министър. И после и при двамата нещата не само не потръгнаха, ами се и оплескаха. И докато Швейк може да се оправдава, че такива неща винаги са се случвали и ще се случват, защото все пак е един измислен герой, то при професора Танев това няма как да стане. Въпреки това той се опита да цитира своя събрат или може би първообраз?
Цитира го и то по повод скандалите с изтичането на информация за тестовете на матурите. Прекрасно е заключението, че такива неща винаги ще се случват. За да се достигне до такова прозрение човек, не е нужно нито да е професор, нито министър. Проблемът е, че работата на министъра е не да констатира очевадни неща, а да направи необходимото или да ликвидира подобни нарушение или най-малкото да ги сведе до пренебрежителен минимум.
Оказва се за последната една година обаче професорът Танев изглежда и идея си няма за реформи. За целия период той демонстрира единствено покъртително непознаване на системата. Първоначално молеше за отсрочка, за да се запознае, после започна само да се оправдава. При всяка негова публична изява той се оплита като пате в кълчища в обяснения и, когато и това не помогне, започва да хвърля напосоки някакви безумни идеи за бъдещето. Които после, оказва се, са просто въздух под налягане. Липсва всякаква последователност, визия, план за подобрения в сферата на образованието и науката. Министърът изглежда и гледа точно като Швейк насред гръмналия барутен погреб. Оглежда се къде да се скрие, за да не му се карат или подиграват.
В случаите, когато е притиснат обаче до стената от журналисти да приказва, просто говори небивалици в бъдеще време или прехвърля проблемът от болната глава на здравата. Последно обясни, че трябвало да се инкриминира записването на "мъртви души" в образованието. Ало, Швейк, че то и сега си е инкриминирано. Нарича се попълване на документи с невярно съдържание. Няма нужда да занимаваме парламента с това. По-скоро има нужда министърът да си подтегне системата за контрол. Или най-добре да си върви и да остави тая работа на някого, който може да я свърши.
Всъщност за една година швейкоподбният министър доказа, че не само не познава системата, но и че не иска да я опознае. Също така доказа колко несъстоятелни са някои специалности в българските университети, след като той самият преподава "добро управление" и публична администрация, а няма нито грам разбиране, нито опит в администрацията. Но най-вече доказа, колко пагубно е за политиката да бъдат назначавани парашутисти на най-високи позиции без преди това да са доказали своите възможности.
За една година проф. Тодор Танев не успя да промени нищо освен да отчайва с екзотични идеи като университет на третата възраст. В областта на средното образование остава недофинансирането на учителите. Тяхната професия остава унизително ниско платена и съответно все по-малко желана. До няколко години мнозинството от учителите ще са в пенсионна възраст, а училището е все по-малко ценност за новите ученици. Учебниците са все така пълни с глупости, а учители и родители обезкуражени. В областта на висшето образование университетите все повече се роят, а студентите стават все по-малко. В областта на науката всичко е в затишие, освен фондът "Научни изследвания", който както винаги е генератор на скандали. А отскоро дори и на убийства. С което със сигурност достави научен принос, но само в областта на криминалната психология. Останаха само новите европейски фондове в образованието. И тъкмо изглеждаше, че поне там ще можем да напишем една добра оценка на министъра, но се оказа - фалстарт. Пари ще има, но отново само за маргинални групи - за малцинствата и пак за малцинствата. Другите да се оправят. Жалко.
Започва новата учебна година, но постарому. Със същите проблеми. И никакви изгледи за промяна. Освен към по-лошо. Всъщност с Швейк за министър би трябвало да ни е весело, ако не беше трагично.
За финал само да напомним на "гусин министъра", че на "празна плевня - покрив й не трябва". Шапката - и да си заминава. То Швейк поне шапка си носи.