/Поглед.инфо/ 1. Тя започва на 9 юни 1923. С кървавия преврат срещу законното правителство на Александър Стамболийски и неговото убийство по особено мъчителен начин. И няма да е много грешно да се каже, че продължава до днес с различни измерения, форми и интензивност.
Войната има своя предистория, обективни причини за избухването и субективни фактори, които са я започнали.

Предисторията започва горе-долу от деня, когато османският султан подписва ферман, с който отстъпва остров Кипър във владение на Великобритания за вечни времена. Така Обединеното кралство се утвърждава като най-печелившият (не)участник в Руско-Турската война, без да даде изстрел и човешка жертва. Великобритания отправя ултиматум към Русия, че ако армията ѝ не спре военните действия и се опита да навлезе в Истанбул, ще си има работа с военните сили на Острова и други европейски държави. Военните действия са прекратени. Сан-Стефанският мирен договор е подписан. Берлинският конгрес е свикан. Сан-Стефанска България е осуетена и разпокъсана. Голямата част от освободените български земи са върнати обратно във владение на Османската империя. Близо два милиона българи са превърнати отново в поданици на османския султан и подложени на насилие от военни и полицейски власти и башибозушки банди.

Придобиването на един ключов средиземноморски остров от Великобритания и увенчаването с успех на нейната съпротива срещу възможността на Балканите да се образува голяма и силна българска държава с проруска ориентация предопределят предстоящата съдба на българския народ и зареждат бурето с барут в недрата на полуострова.

От оня момент се засилва рязко многовековната люта битка между Русия и Великобритания за власт и влияние над Балканите, този път и над България.

В българската държава тази геополитическа борба се изразява във възбуждане и раздухване на вражда между проруски и проевропейски политически партии. Повечето от младите български управници, все още неумеещи да се ориентират добре в „реалполитик“, тогавашното разбиране на геополитиката, се люшкат насам-натам и на практика разделят нацията на „русофили“ и „русофоби“.

Главен изразител на противоруската тенденция става Стефан Стамболов. Приглася му летописецът Захари Стоянов. В преклонението си пред Стамболов той сякаш е забравил какво е изрекъл Георги Бенковски пред самия него след погрома на Априлското въстание. Загърбил е факта, че Стамболов, иницииаторът на Априлското въстание, е избягал от сраженията и изоставил въстаниците и населението на произвола на башибозуците и османската армия. Не му ли е било известно, че след обявяването на войната от руския император, Стамболов не се е записал в Опълчението. А е решил да се занимава с джамбазлък в тила на руските войски – да ги снабдява с коне срещу добър келепир. Стоянов се проявява като активен поддръжник на властника Стамболов след Освобождението със своята политика и публицистика. Особено по времето, когато главно по вина на Стамболов се обтягат връзките с Русия и тя скъсва дипломатическите отношения с България. Стоянов дори съдейства на Стамболов да докара на власт Кобургготски като противовес на руската политика спрямо България.

Тази политика на тогавашните български управници предопределя бъдещата нерадостна съдба на народа за сто и повече години напред. Особено след двете национални катоастрофи.

Историята сочи, че именно Кобургготски, този небългарин, вкарва България в двете национални катастрофи една след друга и обезсмисля победите на Българската армия в три последователни войни. Оказва се, че напразно българските офицери и войници, с масов героизъм и себеотрицание и при подкрепата на целия български народ у нас и навсякъде по света, са стигнали на крачка от възвръщането на голяма част от Сан-Стефанска България като лелеяна надежда на поробените българи в Османската империя и в противовес на борбите им за свобода и автономия с последващо присъединяване към майка България.

Втората национална катастрофа на България не само слага край на националния подем, съпровождал българския народ от момента на освобождаването му от турско робство. Но и го довежда до най-голяма покруса, от която като че ли не може да се отърси близо сто и десет години.

2.

Александър Стамболийски, поел властта след Световната война и подписал с гняв Ньойския мирен договор, се заема с политика на въстановяване на порутеното и унизено Отечество.

Една от най-драстичните мерки, които предприема, е търсене на отговорност от виновните за двете национални катастрофи, незаконно забогателите по време на войните и експроприация на имуществото им. Земята на крупните земевладелци над 300 декара е отнета с идея да се предаде на безимотните и малоимотните селяни.

Стамболийски е на път да се проведе конституционна реформа с цел обявяване на България за република. И си спечелва още един враг в лицето на Кобургготски, ведно с подръжниците му от висшата номенклатура и засегнатите от реформите собственици, капиталисти и земевладелци.

Естествено, драстичната разправа на Стамболийски с олигархията - нека използваме днешното понятие, както и намеренията му спрямо монархията, предизвикват застрашените да се подготвят за реванш. Те привличат на своя страна голяма част от офицерите от Военния съюз, изнемогващи в немотия уволнявани вкупом от огромната армия доведена до мижавите тридесетина хиляди души по силата на Ньойския договор.

Посочените сили се обединяват в „Народен сговор“ и подготвят държавен заговор.

Запред народа обясняват действията си като противовес на политиката на Стамболийски, която според тях е тиранична, и това хваща място сред населението. Все едно режимът, който те установяват след убийството на Стамболийски, е бил изтъкан от демокрация и човеколюбие.

Хората приемат преврата на 9 юни 1923 първоначално без особена тревога.

Обществото се опомня едва след като научава, че сваленият от власт министър-председател е подложен на нечовешки мъчения и умъртвен по-жестоко отколкото се коли прасе пред Рождество. Както и биват избивани и затваряни много от неговите най-близки сподвижници и сътрудници.

Народът разбира какво му се е случило, но късно. Защото въстанието против преврата, избухнало спонтанно още на 9 юни, е смазано.

За този печален резултат допринася и ръководството на БКП с неговия отказ партията да подкрепи въстаналите земеделци в страната.

Последвалото няколко месеца по-късно въстание от 23 септември, което някои наричат днес „коминтерновско“, но по онова време Гео Милев го зове „Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба...“, е удавено в кръв. А поетът заплаща с живота си за своите слова.

Следва още по-жесток терор и Законът за защита на държавата.

За защита на коя държава?

На тая, чийто законен министър-председател е убит жестоко ведно с много негови съратници?

Или на оная, дето награждава убийците с ордени, пари и имоти?

Този терор довежда до Атентата от 1925. Директно е унищожена част от висшата държавна и военна администрация.

Като следствие обаче е ликвидирана почти цялата творческа интелигенция.

Вместо интелигентните сред комунистите, каквито са уж намеренията на властта, са унищожавани предимно интелигентните.

Ликвидиран е цветът на нацията нямащ общо с комунистите.

И, какво иронично „щастие“ в несретата!

След години е намерено окото на Гео Милев – артефактът, който доказва, че потрошеният скелет е принадлежал на този Човек. На героя от Световната война, в чиято обезобразена очна кухина е поставено стъклено око, за да закрива грозната шрапнелна яма. И по този начин е доказано безусловно как са унищожавани хората на ума.

Интелигентните!

Без съд и присъда, в подземията на опустелите казарми...

3.

Прогерманската политика на Кобургготски довежда до присъединяването на България към военната коалиция начело с Хитлеристка Германия.

Нямало алтернатива, така обясняват днес поддръжниците и потомците на присъединителите, осъдени по нареждане на Съюзниците като условие за подписването на примирието на Царство България с тях в Москва през октомври 1944.

У нас прилагането на това задължение на България е известно като „Народен съд“.

Нямало алтернатива, значи!

А как за гърците е съществувала атернатива и те са рекли „Охи!“ (Не!) въпреки, че са осъзнавали какво ги очаква?

Как югославските генерали са открили алтернатива в преврата, който извършват успешно след като кралското правителство присъединява държавата към хитлеристката коалиция?

У нас – „безалтернативни“ дитирамби за министър-председателя Филов, подписал договора за присъединяване на България към Райха.

България даже се и престарава. Обявява война на САЩ и Великобритания – сиволично.

Това обаче довежда несимволично до съвсем реални бомбардировки, хиляди невинни жертви и огромни разрушения.

Следва съпротивата, убийствата на хиляди хора без съд и присъда, ордените и паричните награди за убийците. Убиват се и деца. Те са разстрелвани от български жандармеристи, повечето родители. Кръв и насилие. Палежи на къщи на участници в съпротивата и техни помагачи.

Към края на войната над България надвисва заплаха от окупация и отнемане на територии.

Ситуацията е такава, че поради положението на България във война с Великобритания и САЩ, на която България е инициатор, се подготвя нахлуване на британски и евентуално турски войски с последващо окупиране на държавата от Гърция, Югославия и Турция. След което от България да се откъснат големи територии в полза на тези държави.

В полза на Гърция и Югославия, защото са съюзници на Великобритания и САЩ и голяма част от териториите им са под българска окупация в продължение на три години и „за компенсация“ България трябва да си плати.

А в полза на Турция, понеже тази държава запазва неутралитет във войната вместо да се включи на страната на Третия Райх с мераци за реванш след поражението ѝ в Първата световна война и лишаването ѝ от огромни сухоземни територии и егейски острови. Политиката на Ататюрк „Мир в страната, мир със света“ сработва и отрича подобен вариант. Но ако е бил осъществен, това би довело до драстично изменение на стратегическото съотношение на силите в света в полза на хитлеристка Германия и нейните съюзници. За съдбовното решение на Турция, улеснило разгрома на Вермахта, се е очаквало държавата да бъде „наградена“.

Очертаният геополитически развой е бил възможен и приложим в първите дни на септември 1944 като противовес на успехите на Червената армия в Яшко-Кишиневската настъпателна операция и опирането на войските ѝ до границата с България. В подкрепа на такъв вариант е обстоятелството, че СССР не е имал международноправно основание да навлезе с войските си в България тъй като не е бил в състояние на война с нея.

Апетитите биват пресечени на 5 септември 1944, когато СССР обявява на война на България не без знанието на българското правителство.

Какво би се случило, ако съветският съюз не е извършил това действие?

Напълно възможно би било в част от българските земи официални езици да бъдат днес гръцкият, сръбският и турският.

От тази гледна точка как трябва да се оценява СССР?

За виновните за надвисналата трета национална катастрофа и техните днешни потомци и поддръжници, СССР е окупатор.

За почти целия български народ, измъкнал се от пропастта на третата национална катастрофа с решаващата намеса на СССР, той е освободител.

4.

По време на съпротивата са осъдени на смърт и разстреляни български генерали и висши държавни служители, разузнавали за Съветския съюз, български интелектуалци, използвали средства на Съюзниците за въоръжена борба против българската прогерманска власт.

Днес тези хора се обявяват от някои за „национални предатели“, понеже действали против законната власт на България.

Но точно техните действия, като част от военните актове на Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА), както и битките на Българската армия срещу Вермахта, биват използвани от СССР като силен коз, за да не се допусне орязването на България в полза на Гърция, Югославия и Турция. Както и да се запази Южна Добруджа, върната от Румъния на България през военната 1940 с подкрепата на Германия и СССР, които по онова време са били съюзници по силата германско-съветския пакт.

Та в случая кои фактори са предатели и врагове на Отечеството?

Онези, които са присъединили България към хитлеристка Германия и обявили война на Великобритания и САЩ, като със своята политика едва не довеждат страната до трета национална катастрофа, предотвратена от СССР?

Или другите, дето с действията си са доказвали, че в България действат съпротивителни сили и те са признати за част от антихитлеристката коалиция, и тази истина е спомогнала за спасяването на териториалната цялост на страната?

Така се стига до делката между Чърчил и Сталин през октомври 1944 (75/25 в полза на СССР) и България е предадена на Съветския съюз за доминиращо влияние. Онези 25% са вероятно факторът, който е мотивирал и заплащал съпротивителното движение в България срещу властта на Отечествения фронт, известно като „горяните“. Властите на Острова очевидно са били наясно, че няма да постигнат нищо определено, но защо да не се понаруши уютът на властта в България.

В България, освен от Народния съд, са издирвани, задържани и дори екзекутирани „по късата процедура“ много хора, едни виновни, други невиновни за бедите през Втората световна война.

В страната е установен социалистически режим. Отнета е крупната собственост, изобщо е отречена частната собственост: промишлена, селскостопанска, финансова, комуникационна, обслужваща. Буржоазията е премахната като класа. Въведени са кооперативите в селското стопанство и услугите. За по-малко от десет години са преодолени последствията от Втората световна война. Стотици млади хора, недоволни от властта по някакви причини, решават да напуснат страната нелегално. Част от тях заплащат с живота си на границата. Други успяват да се доберат до Запада и заживяват там.

Гражданската война утихва, но продължава да се води, повече на идеологическия фронт. Част от недоволните от властта са въдворявани в лагери, където някои завършват живота си. По мотиви на „Джибсибенд“ в градовете се носи песничка: „О, Джиб-Джиб-Джиб-Джиб Белене, курортен пансион, и три години бачкане по новия закон“. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и БиБиСи поддържат тонуса на съпротивата сред част от населението.

На 11 ноември 1989, със свалянето на Тодор Живков от власт, войната пламва на нова сметка. Актът съвпада с рухването на Берлинската стена и договорката между съветския лидер и американския президент на остров Малта. „Наивният“ Горбачов ще разказва с късна дата плачешком, че в оня момент бил „излъган“ от американците.

Гражданската война придобива вид на „Четиридесет и пет години стигат“. Започва някакъв „преход“. Всъщност става дума за режисиран процес на смяна на собствеността и режима. В основата е програмата „Ран-Ът“, изработена от икономически експерти на САЩ по искане на правителството на БСП и приета от парламента за сведение.

Към оня момент България е с население девет милиона. Икономиката и селското стопанство са в разцвет. Образованието е всеобщо и се конкурира с равнището на израелското. ООН поставя страната на 27 място в света по индекс на човешкото развитие.

За тридесетина „преходни“ години народът се смалява до малко над шест милиона. Селското стопанство и промишлеността са на практика сринати. Народът обеднява. Училищата са намалени наполовина. Образованието е такова, че през 2022 повечето от изпитните резултати на матурите гравитират около „двойка“ и „тройка“. Не са по-различни и тазгодишните оценки. Медицинското осигуряване става почти недостъпно за бедните, които са масата от народа, защото биват задължавани да плащат. Капитализмът се завръща в най-вълчия си вид.

Реваншизмът на „бившите“ се съчетава с колаборацията на част от „сегашните“. Едновременно с това, „елитите“ от всички цветове и нюанси, заграбили заедно ключови позиции в икономическата сфера, водят люта битка помежду си. Лошото е, че една след друга падат глави на „подземни“ и официални герои. Гангстерски е убит пред дома му през 1996 дори ексминистър-председателят Луканов – за пръв път от 1907 г., когато е застрелян премиерът Петков в центъра на София.

Мантрата „комунизъм-антикомунизъм“ от началото на „прехода“ се изхабява и бива заменена с „русофили-русофоби“.

Стамболовата песен от първите години след Освобождението се подхваща на нов глас.

Днес тя намира израз в политиката на „партиите на войната“ срещу „партиите на мира“.

Ожесточението е голямо.

Кой-кого в геополитически план приема у нас вид „Против Русия!“ и „За Русия!“.

5.

Докога ще продължава така?

Може би до момента, в който една от двете протовостоящи геополитически сили – англосаксонците или Русия, успее да вземе решително и трайно връх в ожесточената битка помежду им. Дали това ще бъде свързано само с военните действия в Украйна и тяхното ограничаване в пределите на тази държава, или ще се стигне до жесток световен сблъсък, времето ще покаже. И наличието на здрав разум или безумие у „елитите“.

Родните политици, неотчитащи верятно, че България застава два пъти против освободителя си и претърпява поражение и в двете световни войни, слагат родината ни срещу Русия за трети път. И е възможно България трети път да се окаже на губещата страна.

Защото извечните стремежи на Русия да държи под контрол Югоизточна Европа са актуални и днес и тя едва ли има намерение да се отказва от своите геополитически интереси и цели. Освен ако бъде победена и територията ѝ разчленена. Което не е чак толкова вероятно предвид на световните тенденции, свързани с нарастването на огромния дълг на САЩ, отслабването на долара като резервна световна валута и нарастването на авторитета на държавите от БРИКС и техните поддръжници и последователи. Не трябва да се пренебрегват и иносказателно подаваните знаци от Турция, че може в един момент да се окаже на страната на БРИКС и Русия...

От друга страна, България, със своята погрешна политика от 1989 насам, пламнала като взрив на водената десетилетия наред тиха гражданска война, показва, че вече като че ли не може да мисли и действа за отстояване на свое собствено мнение и решение за място в европейските и световните дела.

Далече назад в историята са останали оценките на Кисинджър от 1994, че „Партньорство за мир“ не е спирка по пътя към НАТО, а алтернатива на НАТО“.

Нека припомня, че предтеча на „Партньорство за мир“ е тихата и подотворна дипломация на Генералния щаб на Българската армия в началото на Деветдесетте години под ръководството на тогавашния началник армейски генерал Петров. Главнокомандващият на Обединените въоръжени сили на НАТО за Европа генерал Шаликашвили заявява през 1993: това, което прави българският Генерален щаб, е истинско партньорство за мир! На основата на този опит САЩ приемат инциативата и сетне Програмата „Партньорство за мир“.

Тогава имаше надежда за самостоятелна пробългарска политика на България. И тя бе, казано накратко, ненамеса на България в конфликти дори под егидата на ООН, сътрудничество с НАТО, САЩ, Европа и Русия, неангажиране с военни коалиции по никой начин. От такава политика на България, колкото и трудно да изглежда нейното осъществяване, би имал полза не само българският народ, но и държавите от Балканския регион, Европа, САЩ и Русия.

За съжаление днес това е история, за която родният „елит“ вероятно не желае да си спомня. А някои може да нямат дори и понятие за тези събития.

Дай Боже Гражданската война в България да не се разгори отново с пламъка и жертвите от миналите сто години.

Като се виждат обаче тенденциите на политическия динамизъм у нас, надеждите не са много големи.

Народът в огромната си част е „за“ добри отношения с Русия, „елитът“ е „против“ такива връзки с Русия.

Имперските интереси на Русия (СССР) създадоха условия България за 45 години да стане от седем девет милиона, с могъща армия, силна икономика, здрав, образован и сплотен народ.

Имперските интереси на САЩ и Великобритания създадоха условия България за 34 години да се смали от девет до шест милиона, силно орязаната армия да марширува на паради с овехтяла съветска военна техника, образованието да се снижи до едно от най-ниските места в Европа, народът да е разделен на „фили“ и „фоби“.

6.

През 1925 великолепният публицист Йосиф Хербст пише:

„Да се спасява страната е едно, а да се спасява правителството е друго. За спасяването на страната може да се пожертва едно правителство. За спасяването на което и да е правителство обаче не може и не бива да се жертва страната.“

Един ден той излиза от дома си - както винаги елеганен, с искрящо бели дрехи.

Придружен от полицаи.

Никога не се връща.

Дано да греша, че подобно развитие може да се повтори у нас.

Време е народът ни и „елитът“ да се опомнят и разберат, че само от българите зависи как ще живеят и какво бъдеще ще си изберат.

Защото става дума за оцеляването на страната ни като държава и на народа ни като суверен.

Никоя външна сила няма да направи нещо добро за народа и страната ни.

Защото така е устроен светът: всеки за себе си.

Вълчи закон, но напълно обективен закон.

Сто години гражданска война са много.

Стига вече!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?