/Поглед.инфо/ Акад. Васил Гюзелев е събрал в сборник документи, анали, хроника и поеми за походите на Владислав Варненчик

От половинчатото изучаване на историята помним името Владислав Варненчик, който героично загива под стените на Варненската крепост. Но познанията ни защо и какво дири полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело тук, на Балканите,  са доста непълни.  Макар че би трябвало в историческата памет на българите, поляците, унгарците и на много други европейски народи кралят, заедно с унгарския пълководец Янош Хуниади,  да са трайно запечатани като борци срещу османо-турската експанзия на Балканите и в Европа. И ето че един сборник със заглавие „Извори за кръстоностните походи от 1443-1444 година в българските земи“, издаден от издателство „Захарий Стоянов“,  запълва празнотите в знанията ни за  събитията  с кръстоносните походи от тези години, възглавявани от двамата легендарни герои. В сборника в превод са представени най-разнообразни и твърде интересни извори (документи, писма, исторически съчинения, стихотворни творби и др.). Подборът, съставителстовото, редакцията и коментарът, са на големия наш историк-медиавист акад. Васил Гюзелев, чиято максима е „Където има извори, има история!“  

Въпреки че масовите знания за тези кръстоносни походи и за Варненската битка да са оскъдни, събитията са били мнокократно на вниманието на българските историци.  Неслучайно акад. Гюзелев посвещава книгата на двама свои колеги – рано изтръгнати от живота – проф. Бистра Цветкова, за която пише: „Нейните изследвания сякаш бяха своеобразни жертвоприношения  пред олтара на Родината“; и доц. Христо Коларов – „талантлив историк и прекрасен човек с детски чиста душа“. И двамата са с голям принос в изследването на „паметната битка на народите“.

Напоследък в чужбина излизат книги за тези събития по българските земи, но акцентът в тях е върху османските автори. Акад. Васил Гюзелев прави ясно разграничение на различните не само по жанр, но и по съдържание и значимост извори. На преден план са представени документалните и епистолографските паметници, а подир тях наративните исторически съчинения и стихотворни творби. 

Първата част на сборника е с актове и писма, най-често адресирани до кардинали със  сведения за развоя на конфликта между крал Владислав и турците. Но тук е и манифестът на краля за обявяване на поход срещу турците от 4 януари 1444 г., в който се казва: „Ние, Владислав, по Божия милост крал на Унгария, Полша, Далмация, Хърватско и др., велик княз на Литва и наследник на Расия. Известие до всички. По-рано на общото събрание на прелатите, бароните и благородниците на това наше кралство Унгария, наскоро състояло се в Буда в чест на всемогъщия Бог и за защита и увеличаване на християнската вяра и за доброто на цялата католическа църква, и особено за освобождение на това наше кралство и околните земи, които самите турци, в много предходни години, нападаха най-жестоко и не престават и сега да нападат, наредихме, утвърдихме и постановихме с единодушна воля и съгласие на цялото гореказано събрание, да заминем лично и с нас да поведем това лято или година, мощна армия към земите на Гърция и Романия, и с Божията помощ, с всичките ни сили, да работим за унищожаването на безбожните турци.“

Втората част на книгата е с исторически съчинения (анали, 2 хроники, истории, животописи, записки, бележки). Според акад. Гюзелев най-голямо значение за реконструкцията на събитията, свързани с двата похода имат трудовете на трима историци от ХV век – полякът Ян Длугош и италианците Филип Буонакорси Калимах и Антонио Бонфини. От „аналите“ на Длугош научаваме как подготвя военната си експедиция крал Владислав, как реагира, когато разбира, че Георги, деспотът на Рашка, и войводата Янош Хунияди, са сключили мир със султан Мурад ІІ, без да се допитат до него, какво се е случило на  срещата на краля в Никопол с войводата на Трансалпийска Влахия Влад, който се нарича и Дракула, та той поискал прошка, загдето  бил влязъл в отделен съюз с турците и додал към войската на краля 4000 власи, но го съветва да не тръгва срещу турците със слаба войска. По-нататък е описането на превземането на крепостите по българските земи, за да се стигне до битката във Варна и героичната смърт на краля в сражение, в което 80 000 души отиват в Райските градини или Ада, според Длугош.

Третата част съдържа „Стихотворни творби (поеми, плачове, епитафии)“Ето как се нарича поетичното творение на Михаел Бехайм: „Тук тази поема разказва за крал Владислав, краля на Унгария, как той воюва срещу турците“.  А „Плач за смъртта на краля на Полша“ от галицийския поет Николай Петшахер: “Оплаквайте ме небеса, всичко живо на света да ме жали.“

В края на книгата са публикувани две изследвания на акад. Гюзелев за българското участие в двата похода, които свидетелстват, според него, че стремежът на българския народ за постигане на политическо освобождение е бил жив, но експлоатацията му от чужди политически сили с користни цели, е водила до проливането на много невинна кръв. И съвсем в края на книгата авторът ни напомня, че е дошло времето бронзовият лик на Владислав Варненчик да украси Варна.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели