/Поглед.инфо/ Ако не най-активен, иначе доста гръмогласен, вкл. в отправяне на закани и заплахи депутат, на чийто „авторитет”, в т. ч. на бивш конституционен съдия, разчита и се осланя като неин рупор доминиращата, претендираща за най-голямо по брой на гласували за нея спечелено доверие партия в управляващата коалиция, пита: По кой член от Конституцията президентът „сваля” доверието си от правителството?

Така зададеният въпрос от въпросното лице, чиято не само партийна история като всеизвестна не намирам смисъл тук да разглеждам и анализирам, като ярка демонстрация не само на качествената от морална, политическа и професионална като на юрист характеристика на един от онези представители във Великото народно събрание приело тази Конституция, който макар отказал да я подпише, не чрез пряк народен вот, а по субективна преценка на първия демократично избран чрез преки президентски избори държавен глава, че имал самостоятелно мислене, бе назначен и за конституционен съдия, а и на недвусмисленото негово отношение към Конституцията въобще, показва и как той я чете или не чете като основен закон на страната. Въведената с това питане тема заслужава, макар накратко да бъде разгледана, доколкото то не е от кого да е, а от, при това бивш конституционен съдия, настоящ депутат, който ако не като участващ в него пък ту го напускал, ту се връщал в споменатото Велико народно събрание, като конституционен съдия и депутат в Обикновено народно събрание се е клел да спазва Конституцията.

Като оставим настрана, че в чл. 1 от Конституцията, на който се позовава, въобще не се споменава и не става дума за изпълнителната или каквато и да е поотделно, а за цялата държавна власт, която принадлежи на народа и се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в нея, а така също, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет, отговорът на питащия, макар да е елементарен, но очевидно, доколкото не се прави на ахмак, е наложително за изясняване и на него, се свежда до следното:

По повод питането преди всичко, въпреки повторението, следва да се изтъкне според цитирания чл. 1 от Конституцията диспозицията от ал. 3 на същия, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. По самия характер и действие на правната норма, вложеният от конституционния законодател в тази диспозиция смисъл, повече от ясен за всеки, дори не юрист, е че тя се отнася не само за който и да е гражданин на републиката, а така също и за всички онези, които в едно или друго качество участват в споменатите част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или като отделна личност. А това несъмнено означава, че нейното действие се разпростира в т. ч. и спрямо партийни членове или безпартийни, партийни лидери, депутати, едни или други представители в която и да е от институциите на законодателната, изпълнителна и съдебна власт, и пр. Дали и доколко не единствено от формална гледна точка на легалността, но и на какъв действителен като достоверен юридически факт е основано, и от който произлиза легитимността на такова качество е отделен въпрос. Поради това аргументи от всякакво естество свързани с това кой, кога, с какво мнозинство бил избран за даден срок с определен мандат в един или друг от представителните или назначен в други органи на техните системи от институции, посредством каквито суверенът като единствен носител на същата осъществява цялата държавна власт, са лишени от юридическа стойност и затова не могат да бъдат квалифицирани по друг начин освен, ако не неразбиране, несъобразяване с и незачитане на Конституцията.

Що се отнася по-конкретно до питането на споменатия депутат и бивш конституционен съдия по кой член от Конституцията „сваля”, според употребения от него уличен, демонстриращ и професионалната квалификация на питащия термин, не какво да е, но изрично уточненото от президента снемане на политическо доверие от правителството, той се съдържа в разпоредбите на чл. 92, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 98, т. 2, чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 3 от Конституцията. Касае се за акт на президента като пряко избран от единственият носител на цялата държавна власт суверен в съответствие с чл. 1, ал. 2 от Конституцията, който съгласно ал. 1 на чл. 92 от същата е държавен глава, олицетворяващ единството на нацията и като такъв представляващ Република България в международните отношения. А съгл. чл. 100, ал. 3 от Конституцията и като възглавяващ Консултативния съвет за национална сигурност. Колкото до избора на президента да отправи обръщението си, с което е манифестиран този акт, не към Народното събрание, а към народа, по повод на който е изразената забележка на господин Октай, той е логично следствие, обусловено от неоспоримия факт, че за съставяне на правителство президентът възлага на избрания от Народното събрание за министър-председател мандат за това, по предложение когото парламентът избира и Министерския съвет. Между президента и Народното събрание по отношение на последното няма непосредствена корелативна връзка. Отсъствието на такава обаче не е препятствие за Народното събрание да отчете и вземе предвид такъв, като обсъждания акт на президента, без значение дали е отправено към него или непосредствено към единствения според Конституцията суверен. Нещо повече, бих казал, че ако не задължително е необходимо, тъй като право на суверена е не само да очаква, а и да изисква съгласуване между органите, на които посредством пряк избор е делегирал определени правомощия и функции, каквито да упражняват от негово име като носител на държавната власт. Особено в ситуации, когато поради застрашеност на държавността това несъмнено е наложително, в каквито случаи президентът не само има право, а по силата на възложените му правомощия и функции е длъжен да реагира. Актът на „сваляне”, според употребената и от министър Караниколов, на доверие от правителството не е законодателен, както той явно поради некомпетентност в разглежданата област го определя, а политически акт. Поради това действията на президента както с отправеното обръщение, така и заявения с него акт за снемане на доверие от правителството е израз на стриктно спазване на Конституцията както от политическа, така и юридическа гледна точка. Дали в резултат от съгласувани действия на оправомощените от суверена органи би се формирало ново правителство от действащия парламент или не е предмет на отделна тема. Каквито да било критики обаче a priori въз основа на твърдения от различни позиции, че с обсъждания акт на президента се цели „сваляне” от власт на управляващата коалиция, без конкретни доказателства за това са лишени от основание и не разкриват пред обществото нищо друго, освен ако не действителен стремеж към установяване на диктатура, страх у управляващите от промяна, с произтичащото от такава търсене на отговорност. Обществото очаква адекватни практически действия в отговор на обръщението от президента към нацията, а не само какофония от лакърдии в системата на останалите държавни органи и институции. Вкл. в съпровод с питания и заплахи от тоя-оня техен представител, като какъвто в един или друг период от време по благословията на когото и да е в миналото да се е или в настоящето да се подвизава.