/Поглед.инфо/ Срещата между лидерите на ЕС и турския президент Ердоган трябваше да успокои напрежението между двете страни. Сближаване не настъпи
В навечерието на срещата във Варна турският президент Реджеп Тайип Ердоган още веднъж заудря барабана: Турция все тъй настоявала да стане пълноправен и зачитан член на ЕС. Евросъюзът най-сетне трябвало да изпълни отдавнашните си обещания и да задвижи присъединителните преговори. Напълно непонятно е обаче защо тогава в същото време един близък до правителството турски вестник отново обиди Ангела Меркел, като я сравни с Хитлер и нарече Германия нацистка държава? Ако е целяла сближаване, то тази двойствена стратегия на Ердоган е провал.
Смесени чувства, недвусмислени послания
Представителите на ЕС и Турция се срещнаха на официална вечеря в дъждовната Варна. И човек се пита какво разбирателство може да бъде постигнато по времето между салатата и основното меню? По-късно дори българският премиер Бойко Борисов заяви за пресата, че това е била една заредена с напрежение среща. Но въпреки това вниманието трябвало да бъде съсредоточено върху общите неща, а не върху разногласията между ЕС и турското правителство. Българският премиер похвали Анкара за това, че междувременно изпълнявала толкова добре задълженията си по споразумението за бежанците. А що се отнасяло до съществуващите проблеми, то към тях трябвало да се подхожда стъпка по стъпка.
Който е чул изявлението на Доналд Туск, е разбрал, че няма придвижване напред и на сантиметър. Доналд Туск, който представлява страните членки, описа своето настроение от срещата с думите "смесени чувства и ясни послания". Той заяви, че Турция трябва да спазва демократичните стандарти като кандидат-член. "Ние сме загрижени, защото основните права и върховенството на закона са застрашени", заяви Туск. От дългия списък на европейските критики той посочи кризата около пробните газови сондажи по Кипърското крайбрежие, срещу които Анкара заплаши с бойни кораби. Назова и случая с двамата гръцки войници, арестувани от турските власти, и напомни за задържаните европейски граждани и арестуваните турски журналисти. Доналд Туск говори със сериозна загриженост и за турската военна операция в Африн. "Нашата връзка преживява тежки времена", обобщи ситуацията той.
Паралелният свят на Ердоган
Турският президент се оплака от критиката срещу Турция. Той нарече военната операция срещу кюрдите в Африн "борба срещу тероризма". При това Ердоган постоянно обявява за терористични организации на ИД, кюрдската работническа партия ПКК и сирийско-кюрдските бойци от YPG, които между другото Западът въоръжава като съюзници. "ЕС трябва да престане най-сетне с пресилените си критики и да не прави грешката да изолира Турция от партньорството", обясни Ердоган. Това не звучи ли като заплаха? "Ние спазваме човешките права", подчерта Ердоган и "ще продължим операциите си срещу терористите". А що се отнасяло до бежанците от Африн, те щели да се завърнат по домовете си, след като от там бъдели прокудени хиляди "терористи".
Списъкът с желанията на Турция съдържа преди всичко познатите изисквания. Става дума за либерализиране на визовия режим, който беше предвиден във връзка със споразумението за бежанците, но е блокиран в знак на протест срещу нарушаването на върховенството на закона в Турция. Става дума и за актуализиране на митническия съюз. Ердоган би искал темата да бъде "деполитизирана" и да бъдат преодолени техническите проблеми. И в това отношение страните членки отказват да помагат на автократично управляващия турски президент за постигането на нови икономически успехи.
Споразумението за бежанците функционира
Единственият функциониращ елемент от сътрудничеството с Турция е споразумението за бежанците от 2015 година. Две години сред подписването на споразумението в Европа са пристигнали само 200 000 души, търсещи убежище. Почти всички са влезли в ЕС през Либия. В голяма степен Турция е прекъснала бежанския поток през Гърция. Изглежда обаче, че някъде се води двойно счетоводство. Турският президент упорито твърди, че ЕС все още не е изплатил всичките пари от обещаните навремето три милиарда евро. Европейците от своя страна обясняват, че цялата сума е изплатена или е планирана за хуманитарни проекти, които пряко подпомагат сирийските бежанци в Турция. Само малка част от парите отиват у турското правителство и ЕС обвинява Турция в бюрократични спънки и непрозрачни разходи.
Междувременно ЕК одобри изплащането на втория транш от нови три милиарда евро за бежанците в Турция. Понастоящем страните членки все още спорят как да бъдат набавени тези средства. Споразумението за бежанците дава възможност на Ердоган постоянно да оказва натиск върху ЕС и да поставя под съмнение неговите ценности и морал. Въпреки това досега той изпълнява поетите задължения в сделката, независимо че от време на време отправя заплахи.
Дипломатическа любезност, но и честност
За дипломатическата любезност във Варна се погрижиха най-вече председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и българският премиер Бойко Борисов. Жан-Клод Юнкер прочувствено благодари на турския президент за успехите на споразумението за бежанците. Той заяви, че бил "огорчен" от напрегнатите отношения, защото винаги подкрепял желанието на Турция за пълноправно членство. "Винаги съм бил против прекратяването на преговорите", заяви той. "Големите демокрации" би трябвало да могат да говорят открито за проблемите, каза Юнкер и накрая нарече Ердоган свой "приятел".
В края на срещата председателят на Европейския съвет Доналд Туск без заобикалки каза истината за състоянието на европейско-турските отношения. "Ние не взехме никакви решения и не постигнахме никакви компромиси. Върховенството на закона, свободата на пресата, двустранните отношения с Кипър или Гърция, както и военната операция в Сирия си остават обективни проблеми. Само напредъкът по тези въпроси може да подобри отношенията ни", заключи Доналд Туск.
Така погледнато, в дъждовното небе над Варна нямаше никакъв лъч светлина.