/Поглед.инфо/ Евгений Дайнов, в. Преса
„Некадърници!" - гласеше голям надпис, опънат пред магазин на бул. „Дондуков" в София в средата на юли 1996 г. Имаше се предвид управлението на Жан Виденов и некадърната му дружина.
В средата на юли 2012 г. аз пък си казах „Ape стига, бе..." - и спрях да следя новините, медиите и сайтовете. Дъното беше стигнато и нямах намерение да влизам в тинята надолу. Всеки ден правителството на ГЕРБ сервираше поне по една фрапираща управленска глупост и поне по две-три втрещяващи, но затова пък смайващо самодоволни изказвания.
Наскоро покрай задаващия се край на олимпиадата започнах пак да надавам ухо към средствата за информиране. А не трябваше. Само за две-три седмици глупостите, оказа се, бяха станали по две на ден, а смайващите изказвания -по цял един чувал.
„Ако не режем ленти, ще ни санкционират от Европейската комисия", обяснила министър Павлова на група селяни от Варненско, докато им режела лентата за закърпения селски друм. Тази жена поне даваше вид, че иска да свърши нещо полезно. Но цялото великолепие на този образ се разби в това й сащисващо изказване. Ако не реже ленти насред къра, видите ли, ще я накацат инспекторите от Брюксел: „Хайде сега, кака, една глобица..."
Невероятно. Немислимо. Невъобразимо. Но очевидно възможно. Тук и сега, разбира се, а не там. Представяте ли си как там Ангела Меркел реже ленти в някое село около Дортмунд и обяснява, че ако не реже, ще й наложат санкции от Брюксел?
А да сте чували изобщо някой европейски премиер да се хвали с онова, което си се върши самичко и всеки ден - с ремонт на пътища или с откриване на спортни зали и спирки на метрото? Представете си картинката: застава, да речем, Дейвид Камерън с ножица в ръка: „Да ви е честита новата 112-а поред спирка на лондонското метро..."? Не можете да си представите? И аз не мога, защото това не е възможно да се случи. Както не мога да си представя Камерън да споменава Бойко Борисов по друг начин освен „министър-председателя на България".
Да каже „моят приятел Бойко" може да му дойде само в някой среднощен кошмар, от който да се събуди, омотан в подгизнали от студена пот чаршафи. Все пак човекът е от Оксфорд и знае, че от всички нарушения на добрите маниери интимниченето е дъното. Все едно да шляпне Ангела Меркел по задника.
Тук е разликата с наш Бойко, който се върна от Лондон и започна - „аз и Дейвид това, аз и Дейвид онова". Има и друга разлика. Управляваната от Камерън Великобритания излезе трета по медали на олимпиадата, а той взе, че вместо да се самопохвали, благодари на... доброволците. В същото време в България, увиснала с един бронзов и един сребърен медал, спортните чиновници се надпреварват да благодарят на държавата и „лично на министър-председателя Бойко Борисов". За какво, по дяволите, благодарят? За това, че са се разходили до британската столица да си купят по някоя дрънкулка за сметка на данъкоплатеца?
Без да благодари на своя бос, културният шеф Вежди Рашидов също отскочи - пак за наша сметка - до Помпей, за да си купи джунджурийка прасенце. И осведоми електората: „Викам, я да го взема, много е хубаво, на Министерски съвет, като ме пита Бойко - грух, грух."
Ама чакайте сега. Как така министърът на културата на страна член на ЕС ще казва „грух, грух" пред медиите? И ще разказва какво хубаво прасенце си купил... Какво, по дяволите, е това? Какви са тези хора? Откъде се взеха? Какво си мислят, че вършат по върховете на държавата? Поне Рашидов май не е ходил до Италия с правителствения самолет. Може би защото машината е била ангажирана да извозва министъра на външните работи на Република България, който повредил мускул, докато се гмуркал из морето. Така де, и бездруго тия дни самолетът непрекъснато сновеше между София и Лондон, тъкмо загрели хората, да ги метнем и до плажа...
Не излиза ли скъпичко това сноване - ще питате? И кой плаща? Е, ясно е -ние плащаме. И, да, скъпичко излиза. Още повече като си спомним, че в началото на мандата си ГЕРБ обещаваше направо да се откаже от правителствения аероплан и да пътува с гражданските линии...
Е, това беше тогава, а сега си е сега. Може би пък правителството има план да прехвърли самолета си на електрически ток за по-евтино. Както каза министърът на икономиката, откривайки един контакт (пардон, „зарядна станция") за елекрически возила пред министерството си - токът е 2 пъти по-евтин от дизела. Колко ли по-евтин е от самолетния керосин? Засега хвъркането на самолета насам-натам поне дава хляб на монополиста и приятел на ГЕРБ Валентин Златев, който за благодарност всяка седмица вдига цената на горивото за народа. Не бива да се плашите обаче, защото - напомням на забравилите - преди известно време лично премиерът назова цена 3 лева на литър. Чакайте, иде...
Иде, оказа се, и Барозу, за да открие пак нещо си по софийското метро. Това е същият Барозу, който изпрати на правителството най-убийствения доклад за България, а министрите го обявиха за признание за блестящите си успехи. Ако се съди по благодарностите на спортните началници към властта, предстои олимпиадата в Лондон да бъде обявена за небивал личен успех на правителството.
Небивал успех - или поне обичайните хвалби - очевидно предстои да чуем и от аграрния отговорник на ГЕРБ, министър Найденов, който лично ще пребори цените на хляба. Или поне така се заканва - нещо, което за последен път чухме през есента на 1996-а, малко преди хлябът да изчезне напълно. Засега и този министър прави, каквото правят останалите - открива. В случая - ловния сезон. Има и поздравителна реч по този повод, публикувана на сайта на министерството, вдясно от напълно излишния надпис „Сигнали за корупция".
И Цветанов открива.
Не избягалите Братя Галеви обаче нито терориста от Бургас, а конференции. Онова, което никога няма да открие, е как ТИМ мачка и заплашва варненските журналисти. Защото според Цветанов ТИМ не съществува. И Дянков не се стърпя и хукна да открива. Не рецепта за растеж, а археологически разкопки. И стана според културния министър (оня от Помпей) „главен археолог на републиката".
Всички преливат от задоволство. От себе си и от откриванията си. Направили са си една щастлива планета, на която си живеят и си се радват: „грух, грух"...
Аз пък се сещам за оня надпис „Некадърници!"