/Поглед.инфо/ Напоследък образователният министър Тодор Танев нещо се умълча. Но за сметка на това действа. В държавата алармираха, че нямаме работници – среднисти с технически специалности, а фирми инвеститори направо са отчаяни от липсата на такива кадри.

Но …според министъра, е задължително да се въведе предмет гражданско образование от I до XII клас. Идеята му била учениците да са наясно каква е разликата между министър-председател и президент, между ляво и дясно в политиката, между адвокат и банков служител. Това е сега приоритетът!

Всичко това на фона на серията гафове, които допусна в кратък период от време и които накараха редица анализатори да се замислят върху психическата му устойчивост. Изключение ли е подобно поведение или е част от кадровата немощ на елита да изведе на първа линия във властта компетентни и балансирани личности? Опасно ли е да допускаме на върха на управлението хора, които не могат да контролират собствените си емоции, да вземат правилните решения, особено, когато става дума за сектори, свързани с дълготрайни последици, каквото е образованието на нашите деца?

Странностите на министър Танев никак не са за подценяване, затова е нужно да се върнем и да ги анализираме по-детайлно. Те имат няколко общи характеристики и са направени на една широка публична сцена. За първи път той шокира публиката в едно врачанско училище, където ни в клин, ни в ръкав заяви, че руският учен, енциклопедист и писател Михаил Ломоносов и ерудираният български учен и основоположник на биохимията у нас Асен Златаров не са направили нищо особено. А френският физик, Нобелов лауреат по химия Фредерик Жолио-Кюри бил пълна нула като учен. С Наполеон ни довърши като каза, че не бил никакъв пълководец, само дето се е вземал насериозно, а идеята му да се създаде у нас Университет на третата възраст е връх на иновативния му "талант".

Очевидно е, че министърът се захвана с материи, в които никак не е компетентен. При него има силен вътрешен натиск да говори неща, които дълбоко в себе си е стаявал. И думите му буквално изригнаха от несъзнателното. От друга страна Тодор Танев е една изразено-демонстративна личност, която на моменти страда от онова, което в журналистиката се нарича микрофонна болест. Т.е. като му сложат микрофон пред лицето и той вече трудно задържа онези размисли, които в несъзнателното понякога изплуват. Тодор Танев е и особен субект по отношение на истината. Защото неговите шокиращи оценки и идеи едва ли биха му хрумнали, ако той бе в спокойно състояние. Но учудващото е, че министърът май си вярва, когато ги съобщава с такъв апломб публично. Специалистът в тази област би казал, че той умее да лъже правдиво. Такива са няколко души в българската политика, преди него е Жорж Ганчев, и ярко се открояват в най-новата ни история. За отбелязване е, че вътре в себе си те отлично знаят, че не казват истината.

Обикновено хората на високи постове си дават сметка, че не трябва да говорят много и излишно. Виждате, че дори Бойко Борисов се поправя по време на втория си мандат като премиер. Но при Танев има изразен синдром на словесно изригване, което очевидно му навреди. Реакцията срещу оценките му бе много силна, защото не е прието да се говори срещу световно утвърдени личности, а и не е той, който да ги дава. Нито му е времето и мястото. Такава неадекватност е много характерна за всички, които не могат да се удържат да бъдат на всяка цена оригинални.

Забележете специалността му - публична администрация. Публичното е същественото в случая. Този човек е винаги там, където могат да го видят. Той е обиколил света и иска да се знае за него. Досега са го познавали в по-тесен кръг и изведнъж цялото общество може да научи за него. Как да изпусне тази възможност. Сега му е времето за идеи и прозрения - част от тях са нереализуеми, други са чисти лъжи като онази, в която твърди, че ще поведе министерството към европейско образование. А досега накъде ги е водил, нали е консултирал различни политически партии? Нали през голяма част от професионалния си път е имал отношение към образованието, а то е ставало все по-лошо и по-лошо. Тук идва и примера, когато в урока по история започва да съветва врачанските ученици да се държат твърдо, "докрай", с маджари, арменци, евреи и т.н. Защо се получава така? Ами защото на несъзнателно ниво е потиснал онова, което е мислил.

В лоното на реформаторите, откъдето тръгна Тодор Танев - един, да си го кажем чужд проект, той не е кой да е, защото е политолог. И в днешната си битност като министър на него му се налага да компенсира собствената си дадена на заем идентичност, защото вътре в себе си знае, че негативното отношение към него го изхвърля от припознаването му за свой. И като призове: дръжте се твърдо с маджари, евреи, арменци и т.н., той компенсира тази недостатъчност. Иска да има своето оправдание - ама ,чакайте, аз съм българин и вие бъдете като мен.

Ето, това е връзката между несъзнателното и изплуването му в съзнателно във вид на словесна агресия. По същество - агресия, макар тя да е присъща на всяко живо същество, за да може да оцелява. Но при човеците тя трябва да се превърне в смислен живот, в смислен начин на състезание.

Не познавам лично министъра, но мисля, че при него като типаж характерното е, че такива хора имат публика, заобиколени са с внимание, но нямат приятели. Затова след като е имал успех пред сравнително затворена аудитория, излизайки в голямото публично пространство започва да говори странни неща. Погледнете към екстравагантната му идея да прави университет за възрастни хора. Всичко знаем, че имаме над 50 висши учебни заведения и в нито един не е забранено хора в третата възраст да кандидатстват в тях. Дори всяка година следим кой е рекордът - дали студентът е на 53 г., примерно, или на 76 г. Няма пречки - да, непрекъснато обучение трябва да има, но то е въпрос на здраве. За жалост, идеята илюстрира представите на министър Танев за реформа в образованието.

Най-уместният въпрос е как да задържим младите хора в България - тук да учат, тук да се реализират. Но ако министър Танев започне да говори по тази тема, то тогава няма какво да предложи. Докато при инициативата за ВУЗ на третата възраст той отнася в бъдещето инициатива, която няма как да бъде реализирана, но не защото той не иска или не може, а защото другите не го разбират. Не случайно всички гении са особени хора, а министър Танев е близо до подобна самооценка. Затова сочи Ломоносов, Фредерик Жолио-Кюри, Наполеон като такива, които не стават за нищо, защото самият той се идентифицира с тяхното ниво. И иска да го съобщи на обществото.

Неговата идея е България да придобие европейско образование, поставена е цел. Добре, досега 25 г. проф. Танев е бил в тази система - какво е направил, за да бъде то европейско? Нямам отговор. Напротив, младите хора бягат оттук, цели гимназиални класове напускат България, защото образованието запада, а в отделни ВУЗ-ове направо се сгромолясва.

Говорим непрекъснато за необходимостта от работещо лидерство. А на практика се извършва селекция точно с такъв тип хора на върха на властовата пирамида като проф. Танев. Такава е тенденцията у нас, в противовес на процесите в други държави, където се дава път на реалния, национално-отговорен елит.

Без преувеличение твърдя, че с личности подобни на проф. Тодор Танев е пълно половината ни правителство. А какъв е външният министър Даниел Митев, за какво е подготвен? Бил е на някаква незначителна служба отвъд океана и … изведнъж е повикан за министър.

Такава селекция не се прави от вчера, а от 25 г. и то по всички етажи на обществото. И тези качества им осигуряват просперитет във властта – такива хора управляват България, тях питайте защо сме на този хал.

-------------

Д-р Илия Илиев, специалист по политическа психология.