Втората световна война – цената на политическата безхарактерност

/Поглед.инфо/ /пред паметника на бомбардировките над София през Втората световна война/

Само след малко повече от месец, на 9 май 2018г. ще отбележим 73-та годишнина от победата над НАЦИЗМА- най-голямото варварство в човешката история. Този абсолютен гений на разрушенията, човешката омраза, моралната и духовна деградация на човешката личност и човешкото общество, се роди в три от най-развитите и културните нации в света - Италия, Германия и Япония.

На 30.03.2018г. българската съвест се прекланя пред българските жертви на това варварство. На днешната дата, през 1944г., в отговор на нашето собствено безумие, военно-въздушните сили на САЩ и Великобритания превръщат в руини огромна част от българската столица.

Днес един скромен паметник, зад сградата на Народното събрание, възпоменава на Древна София за една от най-големите преживени трагедии. Малък паметник на голяма ИСТОРИЯ символично напомня на българските депутати колко трагично може да тяхното чуждопоклоничество. Паметник на безхарактерността и авантюризма на онези български политици от миналия век, които вкараха България в орбитата на най-злокобната идеология и й „осигуриха“ статута на вражеска страна на Съюзените нации. Цената плати българския народ.

Позволете ми да напомня част от тази истина.

Из Стенограмата на дебатите в Народното събрание, от 13.12.1941г.

Председателят Христо Калфов: Има думата г-н Министър-председателят.

Министър-председателят Богдан Филов (от трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания,които продължават няколко минути):

Г-да народни представители, както вече имахте случай да чуете и от изложението на министъра на външните работи,събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста,от една страна, и Североамериканските щати,от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В МОЯТА ПОСЛЕДНА РЕЧ ПРЕД ВАС НА 19 НОЕМВРИ Т.Г., АЗ ЗАЯВИХ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ СЛЕД КАТО СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ, СТОИ ДНЕС ЗДРАВО И НЕПОКОЛЕБИМО НА СТРАНАТА НА СИЛИТЕ НА ОСТА И НА ТЕХНИТЕ СЪЮЗНИЦИ („Браво“! Бурни и продължителни ръкопляскания),че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги,в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество („Браво“! Бурни и продължителни ръкопляскания).

Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения.

Тия задължения произхождат от Тристранния пакт, към която България се присъедини с протокола, подписан във Виена на 1-ви март т.г. и който вие г-да народни представителите одобрихте с акламации още на другия ден след неговото подписване.

Според чл.3 на този пакт, държавите, които са го подписали, се задължават да си дават съдействие една на друга с всички политически, стопански и военни средства, в случай, че една от тях бъде нападната от една сила, която дотогава е участвала в Европейската война или в японо-китайския конфликт.

Г-ДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, НА ВСИЧКИ Е ИЗВЕСТНА ГОЛЯМАТА РЕЧ, КОЯТО ВОДАЧЪТ НА ГЕРМАНИЯ АДОЛФ ХИТЛЕР ПРОИЗНЕСЕ НА 11 Т.М. В РАЙХСТАГА В БЕРЛИН. ИЗВЕСТНА Е СЪЩО ТАКА И РЕЧТА НА ВОДАЧА НА ФАШИСТКА ИТАЛИЯ БЕНИТО МУСОЛИНИ, ПРОИЗНЕСЕНА СЪЩИЯ ДЕН В РИМ. В ТЕЗИ РЕЧИ СЕ УСТАНОВЯВА,ЧЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ СЕВЕРОАМЕРИКАНСКИТЕ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ СА ИЗВЪРШИЛИ НАПАДАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ СИЛИТЕ НА ОСТА, В СЛЕДСТВИЕ НА КОЕТО ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ РЕШИХА ДА СКЪСАТ ОТНОШЕНИЯТА СИ С ТАЗИ ДЪРЖАВА И ДА ОБЯВЯТ ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА СПРЯМО НЕЯ.

При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл.3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т.м., също да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно „Ура“ и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н Граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, пред което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка).

Г-на народни представители! По този начин България и този път, както винаги, дава доказателства, че тя оставя вярна на дадената дума. В случая обаче не се касае само за едно договорно задължение,но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в Нова Европа (Бурни и продължителни ръкопляскания).

Г-да народни представители, Правителството смята, че то изпълни своя дълг. То е убедено, че и вие ще одобрите взетото от него решение,проникнати от съзнанието,че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент (Ръкопляскания). ПО ТАКЪВ НАЧИН И НИЕ, НАРЕД С ОСТАНАЛИТЕ ДЪРЖАВИ ОТ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ, ЩЕ МОЖЕМ ДА ДО ПРИНЕСЕМ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА НОВИЯ РЕД В ЕВРОПА, НА ОНАЗИ ИМЕННО НОВА ЕВРОПА, КОЯТО СЕ ГРАДИ ДНЕС С ТОЛКОВА ЖЕРТВИ, и която, убедени сме, ще се издигне на развалините на днешната война. („Браво !“) (бурни и продължителни ръкопляскания). Бюрото на Народното събрание, господа министри и всички народни представители ставата прави и продължително акламират г-н Министър-председателя.

Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от Правителството, моля да вдигнат ръка. АБСОЛЮТНО МНОЗИНСТВО. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно ръкопляскат и викат няколкократно мощно „УРА“)

Председателят Христо Калфов: (Става прав) Г-да народни представители! Редица поколения живяха, работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ.

След толкова жертви и усилия, благодарение на високия жест на ВЕЛИКИЯ ВОДАЧ НА ТРЕТИЯ РАЙХ и ГЕНИАЛНИЯ ВОЖД НА ИТАЛИАНСКИЯ НАРОД, както и на ТЕХНИТЕ ГЕРОИЧНИ ВОЙСКИ и народи („Браво !“) (бурни и продължителни ръкопляскания) нашият народен блян е осъществен. България е свободна и обединена („Браво !“) (бурни и продължителни ръкопляскания).

Това историческо дело ние осъществихме и осигурихме с присъединяването ни към силите, които подписаха Тройния пакт (Ръкопляскания).

Нашият млад и героичен народ е трудолюбив, храбър и честен.

С решението на правителството от вчера и с нашия вот на одобрение, който току що единодушно и възторжено дадохте, българският народ лоялно и честно изпълнява поетите исторически задължения („Верно“.Ръкопляскания).

С непоклатима ръка в нашето право и искрено усърдие в общите ни усилия, в братско сътрудничество с великите съюзници, ние твърдо ще вървим към общата крайна победа над нашите врагове (Ръкопляскания).

Правото и Бог са с нас и нашите героични велики съюзници(„Браво“! Бурни ръкопляскания).

Да живее България! (ВСИЧКИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, Г-ДА МИНИСТРИТЕ, ПЪЛНОМОЩНИТЕ МИНИСТРИ НА ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ И ПРИСЪСТВАЩИТЕ В ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ЛОЖА СТАВАТ ПРАВИ. НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ БУРНО И ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РЪКОПЛЯСКАТ И АКЛАМИРАТ ПЪЛНОМОЩНИТЕ МИНИСТРИ, КОИТО ОТГОВАРЯТ НА ПОЗДРАВА С ВДИГНАТА РЪКА).

Да живее Негово Величество Царят! (Мощно и многократно „ура“!, бурни и продължителни ръкопляскания. Акламациите продължават няколко минути)

***

В отговор на този вражески акт на Царство България, през 1941-1944г. САЩ и Великобритания извършват бомбардировки над София, Карлово, Кюстендил, Петрич, Дупница, Пловдив и десетки други населени места. Две от най-силните във военно-въздушно отношение държави в света подлагат София на жестоки, разрушителни, бомбардировки. Бомбардировките са неоправдани от военна гледна точка. Атакувани са граждански обекти, жилищни сгради, училища, болници, концертни сгради, разрушени е инфраструктурата на градския живот, гарата,ж.п.линии. Причинени са огромни материални щети и хиляди човешки жертви. По някои данни, жертвите у нас са: 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 сериозно ранени, разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради. Увредените в една или друга степен са в пъти повече. Точният брой обаче не може да бъде установен достоверно.

Това е тотална война срещу народа, а не унищожаване на въоръжените сили на противник…Подобни военни действия са забранени от Международното хуманитарно право. В края на войната, такива действия са обявени за военни престъпления и престъпления против мира и човечеството – Устава на Нюрнбергския и Токийския трибунал.

Но това международно престъпление е в отговор на друго подобно престъпление-Решението на българското правителство с Министър-председателя Богдан Филов от 12.12.1941г., подкрепено с Декларация на Народното събрание от 13.12.1941г. за обявяване на война на САЩ и Великобритания.

***

Британско-американските въздушни сили започват война от въздуха на Балканския полуостров от летищата в Южна Италия.

С фугасни и запалителни бомби са взривени и изгорени хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на столицата, заличени са не просто отделни сгради или квартали, а цели улици и площади като ул. „Търговска“, ул. „Знеполе", ул. „Дрин", ул. „Арда“, ул. „Марица“, ул. „Нишка“, ул. „Трапезица“, ул. „15 ноември“, пл. „Св. Спас“ (, пл. (пасаж) „Св. Никола“, унищожени са големи части от ул. „Леге“, бул. „Дондуков“, бул. „Царица Йоанна“ (сега бул. „Витоша“), бул. „Патриарх Евтимий“, пл. „Патриарх Евтимий“, ул. „Гурко“, ул. „Раковски“, ул. „Цар Калоян“, бул. „Александър I“ (днес улица) и пл. „Александър“, пл. „Бански“ (днес западния край на ул. „Триадица“), пл. „Света Неделя“, ул. „Върбица“, ул. „Балкан“, ул. „Цар Иван Шишман“, ул. „Иван Вазов“, ул. „6-ти септември“, ул. „Шипка“, ул. „Шар планина“ бул. „Фердинанд“ (днес бул. „В. Левски“), ул. „Граф Игнатиев“, пл. „Славейков“, бул. „Христо Ботев“, ул. „Стефан Караджа“, ул.а „Янтра“, ул. „Цар Иван Асен II“, ул. „Веслец“, бул. „Цар Освободител“, пл. „Цар Освободител“ (днес пл. „Народно събрание“), ул. „7-ми ноември“ (днес ул. „15 ноември“), ул. „19 февруари“ ,пл. „Александър Невски“, ул. „Славянска“, бул. „Мария Луиза“, ул. „Пиротска“, ул. „Денкоглу“, ул. „Лавеле“, ул. „Ломска“ (сега „Вашингтон“), ул. „Цар Симеон“, бул. „Клементина“ (сега ул. „Съборна“), ул. „Сан Стефано“, ул. „Шейново“, ул. „Алабинска“, ул. „Левски“ (днес ул. „Дякон Игнатий“), ул. „Позитано“ и пр. и пр.

Според публично известна информация, при бомбардировките в София са разрушени или пострадали са следните обекти:

• Сиропиталището „Цар Борис I“, модерен голям триетажен дом за сираци на бул. „Христо Ботев" 2, е напълно заличено от лицето на Земята през 1944 г.[1]

• Болничните крила на Александровска болница (днес Медицинска академия), тогава най-голямата в България, са ударени с пряко попадение, напълно разрушено е северното крило с тежки поражения в останалата част (10 януари 1944 г.) 

• Катедралата „Свети Александър Невски“ е сериозно повредена от шрапнелите и ударилите я взривни вълни. Най-много пострадва северозападната ѝ част, разрушени са всички мозаични икони от надвратните тимпани, повредени са живописта в северозападната галерия, витражите, стенописите от сводовите проходи, разкъсани са покривите на сводове и куполи. (1944 г.)

• Църква Свети Спас от ХІ век, лобно място но обесения от турците Киро Геошев, съратник на Васил Левски, пазила гробовете и на първия български генерал Сава Муткуров е напълно разрушена на 30 март 1944 г.

• Средновековния храм Свети Николай, построен през 1260 г. и оцелял по време на близо петвековната османската власт е разрушен на 30 март 1944 г.

• Църквата Свето Преображение Господне в тогава бедния квартал „Лозенец“ е напълно унищожена на 10 януари 1944 г.

• Света София, раннохристиянска катедрала от IV век, която дала името на града в нея, е сериозно повредена. Паметникът на Незнайния войн, долепен до нея е също тежко увреден.

• Черквата ротонда Свети Георги от началото на IV век, коато е най-старата сграда в София е поразена през 1944 г..

• Синодалната палата – по време на тази бомбардировка в сейфа ѝ изгаря и оригинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.)

• Софийската митрополия и резиденция на главата на Българска Православна Църква – увредена от ударните вълни, пожара и шрапнелите на бомбите унищожили напълно съседните ѝ сгради – на Библиотеката на Столичната Митрополия, средновековния храм Свети Николай и целия последен етаж на Духовната академия в едно с купола на храма вграден в нея.

• Духовната академия и Църковния исторически и археологически музей на пл. „Св. Неделя“ (тежко ударена на 30.03.1944 г, унищожен напълно централната южна част на сградата и целия последен етаж в едно с купола на храма вграден в нея).

• Софийският университет „Свети Климент Охридски“ е сериозно ударен и увреден (1944 г.).

• Художествена академия – увредена, особено северното крило, заедно с напълно разрушената Художествена палата, в която са Народния музей и изложбените зали за съвременно изкуство (10.01.1944 г.).

• Софийската духовна семинария в кв. Лозенец (пострадват семинарските сгради в 1944 г.).

• Католическо училище „Санта Мария“ на францисканците в София на ул. „Марин Дринов" 30, негова възпитаничка е българската Майка Тереза – Донка Паприкова, сградата му е разрушена, ценни книги и архив е унищожен, дадени са и човешки жертви. (1944 г.).

• Френското католическо училище между улиците „Вашингтон“, „Нишка“ и „Цар Борис“ край катедралата Св. Йосиф (напълно унищожено 1944 г.).

• Руският лицей на В. П. Кузмина на ул. 6 септември на пресечката ѝ с „Иван Вазов“ (напълно унищожено заедно с катедралата Св. Йосиф в 1944 г).

• Немското училище за деца до Немската евангелска църква на княз Батемберг, днешния паркинг до Операта на ул. Врабча. (тежко поразено в 1944 г).

• Италианската кралска гимназия на ул. „Раковски“ до пл. „Славейков“, където днес е кооперацията с голамата аптека. (напълно унищожена 1944 г.).

• Враца – Държавно стопанско и тъкаческо училище „Царица Йоанна“ (напълно разрушено на 24 януари 1944 г., след това учебните занятия се провеждат в съседните села. ).

• Държаното Механо-електротехническото училище на ул. Нишка и ул. Опълченска заедно с настанената в него Първа девическа търговска гимназия (пострадало в 1944 г.).

• III Девическа педагогическа гимназия ( ІІІ държавна образцова девическа гимназия и педагогическо училище „Климент Охридски“) (пострадала в 1944 г.).

• Фелдшерското училище на ул. Ангел Кънчев с лице и на бул. Витошка е унищожено (1944 г.).

• III Мъжка гимназия в Ючбунар на ул. Пиротска (тежко удярана в 1944, напълно разрушено е източното му крило, дадени са и човешки жертви).

• V Софийска прогимназия „Антим I“ на улица „Оборище“ в тогавашния Типографски квартал (училището е тежко разрушено в януари 1944 г.).

• VII Софийска Народна Мъжка Прогимназия „Христо Г. Данов“ (тежко разрушена на 20 декември 1943 г.).

• Софийско основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ на бул. В.Левски" и ул. „Гурко“, мястото където днес е БСФС (сринато до основи в 1944 г.).

• Българската Академия на Науките (тежко ударена на 10 януари 1944 г.).

• Народният Археологически музей в съхранената благодарение българските следосвобожденски правителства старинната мюсюлманска сграда от 1451 г. (тежко разрушен на 10 януари 1944 г.),

• Българският археологически институт на ул. Раковски 149, днес тук вдигнатата в 50-те сграда с бившия унгарски р-т, (напълно разрушен 1944 г.).

• Националният Природо-научен музей, построен от 1927до 1936 г като единствената сграда тогава строена специално за музей (сградата е разрушена заедно с колекциите в 1944 г.).

• Националният етнографски музей (тогава наричан Народен музей) на пл. „Александър Невски“ в унищожената до основи Художествена палата, погиват практически всички десетилетия събирани от най-видни учени фондове с експонати, изследвания и документация (напълно унищожен 10 януари 1944 г.).

• Общинският музей за история, археология, етнография и култура, наскоро открит в собствена сграда на пл. „Бански“ № 2 (напълно разрушен 1944 г.).

• Народният театър (тежко засегнат, напълно е разрушен южния ризалит на сградата в 1944).

• Зала България – Софийската филхармония, точно на празника на българската култура е разрушена залата, органа и двата рояла. (24 май 1944 г.)

• Театър Одеон, най-известната софийска оперетна, театрална, концертна, лекционна и кинозала, бил е на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза. Много от най-изтъкнатите български и гастролиращи чужди театрални артисти се изявяват на неговата сцена. (напълно разрушен на 10.01.1944 г.)

• Кинотеатър Пачев – на бул. Дондуков и ул. Търговска, днес северозападния ъгъл на Шератон, напълно разрушен при бомбардировките (1944 г.)

• Кинотеатър Арда – на ул. Арда, пряка на ул. Търговска, унищожен е не само той, но цялата улица не съществува след бомбардирането (1944 г.)

• Народната библиотека, и Архивът на Българското Възраждане, намирали се са на ул. Раковски 104 – 106 (напълно унищожени в март 1944 г.)

• Градската библиотека на пл. Бански (напълно унищожена на 30 март 1944 г. изгарят 40 000 тома книги)

• Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10 януари 1944 г.),

• Издателския комплекс на Държавната печатница  заедно с намиращото се в него Държавно средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства (напълно унищожен на 10.01. и 30.03.1944 г.), построен отново в 80-те години в идентичен вид на същото място, но като Национален музей за чуждестранно изкуство.

• Най-големите книжарница и столично издателство – Тодор Ф. Чипев, за първи път публикували романа „Под игото“ на Иван Вазов, били са където, днес е северозападния ъгъл на Шератон (напълно унищожени в 1944 г.)

• Домът на изкуството и печата (дом на художниците) на ул. Раковски югоизточния ъгъл с Граф Игнатиев монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа, клуб (разрушен напълно 1944 г.)

• Художествената палата (наречена Художествена и занаятчийска изложбена хала), фактически национална художествена галерия плюс Национална изложбена зала и два музея – на Съвременното българско изкуство и общодържавен Етнографски, на пл. „Св. Александър Невски“, новопостроена в 1937 г. голяма модерна зала от първата българка архитект – Виктория Ангелова-Винарова, унищожена в едно с експозицията и фондовете ѝ включително практически цялото творчество на водещия български скулптор Александър Берхатлиев създал лъва на паметника Шипка и ред безценни творби на много други автори (напълно разрушена на 10 януари 1944 г.).

• Художествената галерия и първа сграда на Рисувалното училище, прочутата „Тъпкова галерия“ на югозападния ъгъл на ул. „Раковски“ и ул. Аксаков", днес тук е голяма банка. (напълно разрушена 1944 г.)

• Софийско епархийско свещеническо братство – голяма нова 4 етажна сграда на българските свещеници на ул. „Св. Неделя" (днес „Св. София“) и пл. Св. Неделя" (напълно разрушена 1944 г.)

• Градското „казино“, което не е комарджийница както е възможно такова име да заблуди несведущите, а свободна зала за масови обществени, културни и политически форуми и срещи (днес в остатъците му е Градската художествена галерия в градската градина). 

• къщата музей на народния поет Иван Вазов (напълно унищожена и опожарена на 10 януари 1944 г.),

• Пантеона на загиналите за обединението на България софиянци и други българи от Желязната дивизия – 1 пехотен полк и 6 пехотен полк, (напълно унищожени са в 1944 г. 2 от 3-те паметни стени с имената на падналите)

• Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944 г., днешния е построен на празното място в 1981 г.) .

• Паметника „Юнак“ на доброволците от българските гимнастически дружества легионери във войните за национално обединение на България, висок 8 м вътре в него с музей, пред игрище „Юнак“ до днешната метростанция при стадион „В.Левски“ (напълно разрушен на 10 януари 1944 г).

• Руски паметник е бомбардиран, бомбата пада точно в основта на паметника, взривът изкопава 2 метрова яма, горната част на обелиска се откъсва и премества от долната, която пък силно се накланя, но паметникът оцелява и скоро е поправен.

• Народното събрание, с пряко попадение е разрушена западната му част (на 4 януари 1944 г.).

• Министерството на Народната просвета, бул. „Царица Йоанна" 19 дн. бул. Витоша (напълно разрушено на 10.01.1944 г.).

• Окръжният съд – голямо здание на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза, в 1941 г. съдът е преместен в Съдебната палата, самата сграда е срината от бомбите и напълно разрушена 1944 г.

• Първата обществена сграда, построена след Освобождението – Казначейството (ковчежничеството, хазната) и домът на Гео Милев – карето между ул. „Пиротска“, бул. „Мария Луиза“, Халите и ул. „Вашингтон“ (напълно разрушени в 1944 г.)

• Централните софийски Хали (силно пострадали от ударните вълни, пожарите и шрапнелите в 1944 г.)

• Столичната градска община, на ул. „Гурко“ до градската градина (тежко разрушена на 10.01.1944 г.).

• хилядолетният минерален извор, създал града и Централна минерална баня (дебитът на извора е засегнат, на 10 януари 1944 г. е напълно унищожена половината и тежко засегната цялата останала част на обществената сграда)

• Малката баня на ул. „Екзарх Йосиф“ и ул. „Искър“, трамвайната спирка при самия минерален извор (напълно унищожена 1944)

• Дворецът Враня, вече нямащ нищо общо с управлението на страната, в него са само вдовстващата царица с двете си невръстни деца, които се спасяват по чудо, но разрушенията и пожарът са сериозни.

• Руската църква Свети Николай (тежко ударена на 10 януари 1944 г.).

• Католическата катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30 март 1944 г.).

• Евангелската църква на княз Батемберг на ул. „Врабча“ и бул. Дондуков (напълно унищожена, днес на мястото е Националната опера).

• Протестантската черква на Първа евангелска църква на ул. „Солунска“ (напълно разрушена на 10 януари 1944 г.) .

• голямата Софийска синагога (ударена няколко пъти, тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове).

• Зоологическата градина пострадва много, тогава тя е в центъра на града между булевардите „Адолф Хитлер“ (сега отново „Евлоги Георгиев“), „Цар Фердинанд“ (днес „Васил Левски“) и ул. „Гурко“, някои от животните са убити или ранени в клетките им, а немалко от останалите се разбягали обезумели и трябва да бъдат застреляни..

• Сръбската легация на североизточния ъгъл на ул. „Раковски“ и бул. „Патриарх Евтимий“ (напълно разрушена в 1944 г.).

• Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена. 

• Казиното, най-представителната обществена сграда в стил сецесион, издигната в 1908 г. от архитект Наум Торбов, е практически разрушено по време на бомбардировките.

• Тежко са поразени и сградите на Централната пътническа ж.п. гара на София, красивата, но малка сграда на Министерския съвет на ул. Раковски (напълно разрушена), Министерствата на: Правосъдието на ул. Славянска, Финансите, Вътрешните работи, Железниците и пощите, Външните работи, Съдебната палата, Пощенската палата, Телефонната палата, Военната академия, Юнион палас, най-значимият хотел в столицата, големите здания на застрахователната компания Феникс, на Земеделската банка и т.н.

Държавните институции са принудени да се евакуират в провинцията. Евакуиран е Регентския съвет, Министерския съвет, Министерството на войната, Министерство на външните работи. ГЕО-ПЛАН е евакуиран в новата сграда на училището в гр.Попово, благодарение на което са опазени всички кадастрални карти на България. Десетки хиляди софиянци търсят храна и подслон в провинцията. Едно такова софийско семейство е приютено в родната къща на моята майка в гр.Попово. Години по-късно моят дядо по майчина линия ще живее в полу-разрушена от бомбардировките софийска къща, на ул.Стара планина №78, където аз прекарах няколко лета като дете.

Пътят към тези разрушения започва от 13.12.1941г., от главната заседателна зала на Народното събрание. От години ни убеждават, че присъединяването към държавите от Оста и последвалото обявяване на война на САЩ и Великобритания е било най-добрия патриотичен избор на малка България. Заплаха от сблъсък с армиите на Фашистка Германия, несбъднати национални въжделения, комунистическа заплаха от Изток – на тези политически оправдания дълбоко не вярвам. Гърция и Югославия направиха друг патриотичен избор. Дълбоко не вярвам, че България била задължена да обяви война на САЩ и Великобритания, като страна по Тристранния пакт. Финландия като страна в съшия пакт, не постъпи така.

В архивите на Народното събрание се пази официалното питане на Никола Мушанов и Петко Стайнов към Министъра на външните работи Иван Владимиров Попов:

„Молим г-н Министре, да ни отговорите на следния въпрос: като се има пред вид, че и в миналата всесветска война България не обяви война на Америка, въпреки всичко, че договорът за Тристранния пакт и анексът към него не ни задължава да се намесваме в случай като сегашния в полза на Япония,има ли някакви други обстоятелства и други непознати на Народното събрание поети от правителството задължения, които да налагат, било обявяване на война, било скъсване на дипломатическите отношения с тази държава“.

Това по-горе е епохата на монархическата дипломация, която първо обявява война и едва след това информира Парламента.

Като наследници на онази България, изживяла ужасите на бомбардировките през 1943-1944г., наше е не само неотменимото право, но и железният дълг да недопуснем повторно съдбоносните грешки в собствената си история. Днес и тук, сега и на паметника на бомбардировките в София, пред костите на своите предци, сме длъжни високо да си обещаем това.

Ако днес някой от вас съзре някаква аналогия на онази политика на нашата страна със съвременни прояви на безхарактерност и политическа безотговорност, то това не е случайно. Когато вместо доказателства ни се представят речи на чужди премиери, когато ни размахват лозунга за Нова Европа, когато ни сватосват с идеологически жестове и ни омагьосват чужди посланици, когато разхвалват великия водач на един чужд народ и гениалния вожд на друг, трябва да им кажем – вземете си старите ленти, този филм вече сме го гледали, филмът за политическата безхарактерност, която едва не затри от лицето на земята нашата българска столица.