/Поглед.инфо/ У нас рядко се споменава, че четата на Христо Ботев не е единствената българска революционна група, която през Дунава влиза в България на 17 май 1876 г. по време на Априлското въстание. Втората чета е на сливналията Таньо Стоянов – Таньо войвода, която е създадена по идея също на Ботев и 6 часа по-рано слиза на българския бряг при днешното село Пожарево при Тутракан. Целта е била едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Западна България, а другата – да мине през Балкана и да пристигне в помощ на въстаниците от Втори революционен окръг при Сливен. Таньо войвода води хората си през Делиормана, открити са от турците, водят три сражения, разбити са на 27 май при Керчан баир край днешното село Априлово южно от Попово. Таньо Стоянов влиза в ръкопашен бой с турците, за да могат другарите му да се оттеглят в Балкана. След като убива шестима турци с ятагана си, войводата пада убит, а главата му е отрязана и разнасяна по пазарарите из околните села за сплашване на местните българи.
В Лудогорието едва ли има човек, който да не знае дори малките подробности за този подвиг. Защото вече близо 40 години всеки път от 30 май до 2 юни през селищата от Тутракан до Попово по стъпките на въстаниците минава четиридневният поход „По пътя на четата на Таньо войвода“. Организира го културно-просветното дружество "Родно Лудогорие" по идея на краеведа и историка Борис Илиев, а от четвърт век насам негов вдъхновител, спонсор и водач е известният столичен стоматолог д-р Анатолий Кънев, председател на“Родно Лудогорие“, почетен гражданин на Попово. Има такива сърцати българи, които влагат ум, сърце и средства за родолюбива кауза и днес, когато абсурдните спектакли в политическия живот на държавата ни, грабежите и теманетата пред западните диктатори не секват повече от 30 години, а в последните дни доведоха до отчаяние буквално целия български народ.
Походът обединява учениците и техните учители от селищата, през които минава. Смисъла, който д-р Кънев влага в него, е, че образованието създава нацията и бъдещите устои на държавата, и че с усилията на всички ни то може не само да дава знания, но и да увлича младите емоционално в опазването на паметта за миналото ни и в каузата на доверието помежду ни като основа за нашето бъдещо добруване.
На 30 май от село Пожарево при Тутракан и сега тръгва - за 38-и път, традиционният поход по пътя на Таньо войвода. Той е с подкрепата на музеите и общините Тутракан, Силистра, Исперих, Разград и Попово. Традиционно се правят възстановки на слизането на четата на дунавския бряг, пеят се маршови песни, децата рецитират възрожденски стихове, говори се за историята на България и за героите, паднали за нейната свобода. Изявата е под патронажа на президента Румен Радев и на Министерството на образованието и науката. Участват ученици главно от Североизточна България с учителите си, младежи и потомци на войводата и четниците, както и туристи, а посрещането на походниците в селищата се превръща в истински празник за местните училища и за населението. Десетки хиляди се включват в изявите на похода. Походниците и този път ще изминат 220 км през Елията, Лудогорието и Поломието, и ще се преклонят пред подвига на 2 юни на Керчан баир. Дружеството организатор издава и „Списание Път“. То дава трибуна на учители и ученици, на изследователи и творци, за които образованието все още е ценност и за които културата е поведение, а не пропаганден звук . "Добросъседство, доверие, истина" е кредото, което "Родно Лудогорие" предава на участниците по време на похода заедно с познанията за историческите събития.
Тази година в гр. Попово колоната ще пристигне на 1 юни в 18 ч. Тържеството ще премине с традиционния вече преглед на маршовата и патриотична песен и с концерт на Теодосий Спасов с неговите четирима великолепни музиканти, той в последните години е постоянен спътник на похода. В 15,30 ч. в Историческия музей желаещите може да чуят лекция на проф. Петко Петков от Великотърновския университет на тема „Пътищата към Освобождението“. Както винаги, има и ученически конкурс-викторина за есе, стихотворение, рисунка и мултимедийна презентация, посветени на четата на Таньо войвода, на Априлското въстание и на Руско-турската освободителна война.
Снимка: tvn.bg
Д-р Анатоли Кънев:
Пътят!
Има събития в общата ни памет като народ, които остават неподвластни на никакви „хибридни войни“ и медийни манипулации. Едно от тях е Априлското възстание 1876 г. – чисто българско дело, даващо пример как се постъпва в кризисна ситуация и как се избира правилен политически момент.
Тази година честваме 150 години от обесването на Васил Левски и, пишейки тези редове, се замислям за пролетта на Априлските пожари и за последния им отглас – четите на Христо Ботев и Таньо Стоянов. От кого ли са поискали разрешение – от американското или руското посолство, или като запорожците на Репин са писали писмо до Султана? И тогава, както сега, в Империята е имало изборна обстановка – младотурците напъват за смяна на властта. В международен план обстановката е сходна – Великите сили кроят плановете си и си договарят сферите сферите на влияние. Народът в „Българско”, по същия начин… Някои се чудят да сменят ли фесовете с калпаци и за всеки случай подготвят и двете. Водачите спорят чия тактика е вярна – на „младите“ или на „старите”...
Да, не може да се разсъждава за един исторически период с мерките от друг, но поведението е идентично. Единици тръгват, ще тръгнат и сега на поход, за почит пред паметта на априлци, за по-добро образование на децата ни, за по-добро бъдеще!
Използвам тази трибуна да благодаря на общинското ръководство на гр. Попово, че подкрепя това начинание и се грижи за децата си. Няма да изреждам поименно емисарите и учителите в града и селата, които безрезервно се включват в това образователно дело. В тези райони познавам лично много свестни хора и много невероятно ерудирани учители и съм убеден, че ако работим заедно, имаме шанс да образоваме добре децата си. Дано политиците в България вземат пример от гр. Попово и осъзнаят, че наградата със снимка пред знамето не е малък дар пред пантеона на Родината.
Понякога Миналото и Бъдещето са едно цяло. Това, което ги обединява, е Пътят. Това заглавие сложих на моя статия в „Списание Пътят“ точно преди 20 години и думата „обединява“ сякаш спря перото ми. Кое ни обединява? С „разделението“ е лесно – пуснеш телевизор, отвориш интернет и цели потоци те заливат. Пътеки и пътечки сякаш заникъде в цифровата метавселена отвъд реалността. Пътеки и пътечки към невъзможното бъдеще. Също като в началото на миналия век, само че 100 години по-късно. Тогава, световна война в Европа – Първата! – ужасяваща, покосила и осакатила милиони човешки животи. После Втората... И сега, в началото на новия век, нова война на стария континент, не по-малко безсмислена от Първата. Още неизлязла от пандемия, цивилизована Европа се самоунищожава буквално и икономически.
Обърнах се в мислите си към приятелите: при единия – чух меланхолия и самоизолация, при другия – „..не надценявай човешкия род...“, при третия – „доброто и честта са в ъгъла“, при четвъртия – „само в работата е спасението“... Ами сега?
Кое ни обединява и ни прави съ-пътници, съ-поделящи добро и зло? Разбира се - Пътят! Човек не е самотно същество, макар вътрешните бариери да са много, както и мисловните пътеки и чисто житейските лутания.
Път има!
Път за съ-следовници, пътуващи по Пътя на единното, по Пътя на хуманното. За да стане Бъдещето възможно.
Снимка: drive.google.com